Увенчани от грешките си
сме изгубени в самота.
Поглед не смеем
в огледалото да вперим.
Короновани царе без душа. ...

Край мен се нажежават световете,
примамлива за тях кръвта ми свети.
И аз на глас над себе си се смея
с надеждата, че пак ще оцелея...
А по лъча, пробол ме с тънка шпага, ...

Това е чисто смирение
вяра в себе си
безумно самообладание
и тишина.
Допир. ...

Стоя с цигарата си
и прогонвам Самотата.
Обсъждаме
парливите въпроси на деня.
Целуваме се с нея ...

Сама под дъжда
Под дъжда стоя сама
опитвайки да скрия своите сълзи...
От мъката на Любовта...
От болката която ми тежи... ...

Старата ни котка се окоти,
а юли кърпеше кълчищна риза.
В меката прегръдка на сеното
тя тринките си рожбички облиза.
Кучето съседско я подгони, ...

Търсих те по света,
където се слива тъма и светлина.
Търсих те в мечтите,
където образът неземен изниква неканен.
Дълго в търсенето ти се скитах по недовършените пътища на пустата душа. ...

СТPАХ МЕ Е
Страх ме е... от всеки следващ дъжд -
той лятото... на прах ще го измие...
Ще си тръгне после... като мъж
неверен... И следите си ще скрие. ...

Лемнискатата на Бернули или
има ли наистина цикличност с точно повтарящи се цикли, след като има един естествен наклон и еднопосочно ли е времето?
... и въобще още много бъркотии в "пещерата" на човешките домогвания да се опознае реалността!
Лемнискатата на Бернули като символ на безкрайната цикличн ...

Странник в странната земя,
скитайки из лабиринта на дланта
на Божията мисъл - на мисълта на мисълта.
А пред него се разгръща черен град на исполини
завити от греха. ...

Любовна зараза
Има ли още ненаписани думи?
Има ли още неизживени мечти?
И какво ще се случи занапред помежду ни?
Има ли още път да се върви? ...

ИСКАМ
Копнея да усещам радостта
от малкото, човешкото и святото,
да съм дори по-ниска от трева
и да не търся блясъка на златото! ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
ИЗЛОЖБАТА
Разказът е вдъхновен от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумористичен. Основното ми намерение е да помогна поне на един учител да се почувства по-добре след тежък работен ден. Ако успея, значи съм постигнал целта си.
Авторът
Отново настъпи петнадесети септемв ...

Сама съм във нощта
и мислите си чувам.
Напира в мен скръбта
и бури във главата ми бушуват.
Не виждам светлина в тунела. ...

Защо си толкова далеч сега,
когато имам нужда от гласа ти?
Ти взе със себе си и моята нега,
и така жадуваните трепети.
Навярно луташ се самотен ти ...

"Добронамерена" любов
Тя винаги ще те остави
с обяснението, че "за теб" го прави!

Какво ли значи справедливост
в изпълнения със неправди свят,
свят, в който зад привидната учтивост
очите на двуличника блестят...
Какво разбирате под добродетел, ...

ТАКА Е...
Необятно е там,
където в мир са родени звездите
от безпределната и изначална огнена същност.
Тъмно е там, ...

Не ми се иска да те плаша, но от мен ще те боли.
След любовта, сърце не ми остана... Моля, разбери.
Не винаги съм бил такъв, от добрите, най-добрия бях...
Но в живота тези не успяват... със сълзи на очите го разбрах...
Правих много добрини, но винаги от тях си патих... ...

Стъпки по пътечката
Няма ли да ме поканиш в малката си къща?
Искам да отида при прозореца,
да видя онази, старата круша
заради която сама съм на слънцето. ...

Какво от туй, че горе - на главата,
върхът ми е затрупан с вечен сняг?
Аз газя още босичък в тревата
и съм далече от отвъден бряг.
Какво от туй, че старото ми тяло ...

Кармичност
Над гребена на вълните
облаци скриват мечтите.
Шеметно време отлита.
Безмълвен полъхът скита... ...

В тишината на мрака
намирам те плаха,
а дръзка ти беше когато
луната те къпеше бяла
в светлина на небесно одеало ...

Ние сме красиви
В гънките на дните сиви
мисъл блага ромоли.
Всъщност, ние сме красиви –
и тя, и той, и аз, и ти! ...

Мадама
От доста време вече
мъжът ми е далече.
Изпратен е в командировка
и смятам да направя тренировка. ...

Хората имат повече от това, което им е необходимо, изхвърлят неща, които другите използват като средство за оцеляване. Хoрата предпочитат лесния начин, прекия път към успеха, но той често се оказва грешен. Предпочитат да гледат новини вместо да ги създават. Гледат повече екрана на някаква джобна тех ...

Кубче лед в самотата на чашата.
Денят загубва строгите си очертания,
минута по минута се изплъзва
от зорките очи на настоящето...
Денят превръща се в подарък, ...

В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.
Припомняше си първо кръщене ...

Върнах се, но не от Ада.
Тук съм... в твоя свят невидим.
И макар че беше сряда
чух пианото да свири.
Чудо ли е, че те искам. ...

Ти и аз към Пампорово вървим...
Родопа пред нас разстила бисерите си
и ни обгръща в зелената си светлина.
- С тебе мога да вървя до края на света! – казвам аз.
- И обратно! – прошепваш ти. ...

Как, кажи, да накъсам
от звездите букет,
да ти дам Лунен пръстен
да ти носи късмет?
А очите потъват ...

Къде сме сега? По пътища прашни,
с рани дълбоки на босия крак.
Годините станаха толкова страшни,
неспирно гоним поредния си влак.
Къде сме сега? Отново в окови, ...

Обеща да ми кажеш
тайна
(зад стените на голямата къща).
Не съм забравила.
Не съм те забравила.

Из нова ми книга за деца "Вълшебна пръчица"
Доигра ми се!
Хей, бабке мила,
искаш ли на прескочикобила
с тебе да си поиграем двама? ...

ВМЕСТО ПОДАТЕЛ
Събирам те спомен по спомен.
Разглеждам те дата по дата.
Плик, сгънат на две, и сърце
нарисувано вместо подател. ...

Времето е спряло –
няма днес,
няма утре,
само
пусто ...