Пътеки като дъх неповторими
и даже няма крачка път назад.
Останали с различен пулс и име,
мигове човешка суета…
Изречените думи са без връщане. ...

Девойката на Веста ми предрече:
- Рано е за Елисейските полета,
още имаш думи неизречени
за обич и човешката несрета.
Опиши, което те вълнува, ...

Телец ли си, момиче-Козирог
да срещнеш, туй е щастие за двама.
Не слушай тоз ехиден астролог,
че казва: “А за тия друго няма,
освен пари да влагат тук и там, ...

Една мечта
Затварям очи и политам
мисълта ми яхнала една мечта
и в полета от високо разчитам
нежните думи подредени в речта. ...

Отечество, аз те любя всеки ден,
а те обичам сал, че в теб съм роден.
Всеки месец в нашата мила родина
разкошен е като райската градина.
И дали си ти в село или град, ...

Когато любовта пристигне късно,
(аз днес съм на четирдесет и три)
тя идва мрачна и навъсена.
И сякаш идва да мъсти.
Задето сляп си бил, а тя те чакала, ...

Зимата се вихри с бяла рокля.
Вятърът свири в комина на воля.
Маха дървото голо,
чело безпомощно в снега привело.
На село спокойствие и тишина. ...

Бях камък във клокочеща река,
и късче лед във празна чаша,
бях силна, твърда и добра,
но нямах приказката наша.
Откри ме ти и приказката почна, ...

... трите кучета на ненужното ми огниво,
станаха Богове на Търпението... или безполезността на
Бога на Очакването...
Кръгла хралупа за тайнства.
Нощта е апаш на стражаря. ...

Ще ти дам целия си трепет несмирим, ако ме погледнеш…
Ще те даря с вълнението неспирно, ако ме докоснеш…
Ще отдам топлината на тялото си, за да бъдеш изпепелена…
Дай ми бляскави очи, за да разтуптиш сърцето ми ранено…
Дари ме с топло тяло, за да сгрееш душата ми студена… ...

Всеки мъж има в живота си по една интересна жена…
Забавна, вълнуваща и леко объркана…
Различна реалност…залог…
Опасност и предизвикателство…
Жена мистерия… объркана логика… ...

Боли, когато гори, моето сърце.
Боли, защото се оставих в твоите ръце.
Тази болка увеличава се по две
щом наранен съм от твоето сърце.
Няма ли те, няма го и небето синьо. ...

конец на пръстчето е намотан
очите гледат блудно
звезди, забравени след лексотан
и отвътре пак е гузно
умът обсебен е и обладан ...

Аре стига, бе! - 13
Както и да е!
Тръгнах към стаята си. Крачетата ми като че ли подхвръкваха. Ходех леко и бях бодра. Загледах ги – ах, тези палави крачета.
Това е истината.
Бяха палави, подвижни и стискаха здраво. ...

онова което бях не съм
и не съм това
което ти
от мен за мен поиска
знам ...

Дали утре ще се събудим
Хубаво ми е, когато си до мене.
Че не ни остава и много време-
косите ми вече са посребрели,
а твоите- доста пооредели. ...

Повече от половин година:
мълчалива и еднообразна.
Връхлетя ме, мина и замина,
а агонията бе напразна.
Нощи гинеха сломими, ...

Всяка болка, намерила израз във думите,
е пиронът, изваден от
съкровеното същностно,
някой дето пробол го е.
Всяка дума изплакана при бълнуване, ...

Сричам нотите, а пее ми душата.
Пианото след мен подрънква жално
и веселата песен във главата
в действителния свят звучи банално.
Алегрото на Шуман пак се спъва ...

Вечерният мрак сладостно пълнеше въздуха с аромат на липа. Огромното дърво потрепваше от милването на вятъра и се вслушваше в звуците от отворения прозорец отсреща.
Трети ден музикантът се мъчеше да напише песен и се разхождаше напред-назад из стаята, нервно драскаше нещо на нотния лист, после грабв ...

Поезията
Изправя

Построих си кула без прозорци и врати.
Скрих се от теб и твоите очи.
Пиша със собствените си кървави сълзи
по студените и черни стени.
Дали ще посмееш да разбиеш моята кула ...

- Сега дърпай, госпожа. Дърпаш ли? По-силно дърпай! – главата на таксиметровия шофьор едва се вижда иззад капака на багажника, но пък за сметка на това свирепо се блещи в мен. Ясно значи - инспектира моята половина от операцията. Това, което се налага да дърпаме, е „новият” ми стол втора ръка, но аз ...

Имаше едно дете навред,
преди, някога отдавна,
винаги играеше отпред
преди, някога отдавна,
под слънце жарко, ...

Събранието на жените
След пет часа, на пътя са жените
на сладка приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад. ...

Светът в разруха пада,
Човек, човекът покосява
и черен гарван върху ни
наближава
Покоят ще настъпи скоро! ...

Рицар
Рицарят горд е малко остарял,
Истината за Живота осъзнал,
под шлема тук, там побелял,
под ризницата малко понадебелял. ...

Замислял ли си се за тишината,
защо е тиха,мрачна и студена?
Дали защото е различна,
или е със сълзи напоена?
За мрака мислил ли си тайно? ...

Тръгнахме в събота след обяд. Тъкмо започваха да прехвърчат първите снежинки- мънички, бели и тихи. Колата вземаше завой след завой по стръмните склонове на Балкана. И след всеки завой ставах все по- малка и малка.
Ето, на тази поляна с баба беряхме билки. Аз съм на 10 или по-малка, а може би по- го ...

Когато в мен се разстилат мъгли
и плаче с уморени очи есента...
Когато е предснежно студено
и вън на дим и огнище ухае ...
Тогава ми се приискват пчели ...

Не ме познаваш - прииждащ пак със прилива,
разбиващ се със трясък във ума ти,
и всяко утро, изгряващ като изгрева,
по устните ти, шепнещ във деня ти.
Не ме познаваш - загледана в очите ми, ...

Кой не носил е тлееща болка, що вътре трепти –
невзаимна любов, неродено дете, неудачи,
след стремителен полет в сияещите висоти
да се бухнеш в калта, та душата ти да се разплаче,
да откриеш приятел че завист към теб е таил, ...

Не беше ли, когато там бях аз?
И не видя ли тази тъмна стая
на счупени крила и страх
и грешките преди да ги позная,
пространството на всичко и на нищо. ...

В спомени унесен,
гали ме сладък сън -
мечта за теб, момиче-песен,
и чувам празничен звън.
В море от мрак ...

Започвам със кратка молитва-
гласът ми към тебе политва.
Към тебе- във твоя чертог,
където съдът ти е строг.
Приемай и мене с готовност ...

- Мамо, я виж какво открих! - Ема нахлу в хола при майка си и възбудено размаха някакви пожълтели напечатани листа.
- Какво си открила, миличко? – Мила вдигна за кратко поглед от компютъра, усмихна се на дъщеря си и продължи с превода на статията, която й трябваше за утрешния семинар със студенти в ...

Дали те помня? Душата ми терзае.
От спомени сърцето ме боли.
Сама съдбата живота Ми чертае,
приятно в мене шумоли ли, шумоли.
Дали по пътя тръгнах на мечтите? ...

"Най-студено е преди разсъмване".
Най-болезнено е в самота....
Най-горчи след нечие си тръгване.
Най-изгаря есенна слана.
Най е трудно прошка да отправиш, ...

След толкова чакане
Замириса ми на живот.
Замириса ми на отава.
На трева, в ранина окосена.
Под небесния свод, ...