Светкавици разцепиха небето.
Гръмовни удари обгърнаха света.
И после сякаш яростно морето
от облаците мощно се изля.
Валеше с дни. И давеше земята. ...

Разбиха ледовете ми кората си.
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...

Пеперудата
- Какво ще обичате? – попита младата сервитьорка, отправяйки му усмивка, способна да разтопи айсберг.
- Кафе, моля! – отговори, потъвайки в зеления ù поглед. Прииска му се да я отведе вкъщи, където би могла да размрази с усмивката си замръзналата камера на хладилника. Всъщност желанието м ...

Бате Ганьо тури
новите потури –
щял да се явява
пак на две матури!
Той е кримка стара – ...

Ръка ти подавах толкова пъти...
Да бъдеш, да бъдеш Човек!
Но в мрака на свойте мисли отровни,
ти сякаш бягаш от мен...!
Защо са тез думи? Думи раними! ...

Носех (някога) пранги, наместо обувки
и раирана риза. На голо.
Получавах, естествено, (рядко) целувки
от живота - дръглив "благородник".
Получавах от него, негодника мръсен, ...

Трептящи дихания.
Изпарения самота.
Туптящи сърца и
докосващи се ръце - две по две.
Устни парещи - горещи следи, ...

Днес решили черешките
и сменили си дрешките.
Наоблекли премени
целинички червени.
Всяка трепка, играе – ...

ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА ПРИРОДАТА
Светът, в огледало така вълшебно
от перлена роса, къпан се оглежда.
Вълшебството за всички е потребно
и е извор непресъхващ на надежда. ...

Като пране на простира,
съдбите наши висят.
И там са ни дните,
сивите, цветните, черните.
А къде са ни белите? ...

ПОБЕДА, ИЗВОЮВАНА С ЛЮБОВ
Не се гневя на чуждите злословия,
защо да нося нечий грехове!
Боли от близост, съчетана със условия
и от "приятели", потайни врагове! ...

Цигарата допушвам
и си тръгвам
повиках си такси,
отдавна чака.
Вратата е отворена, ...

Останаха ми думи бледи и безпомощни
след лудницата от емоции в душата,
след тътена, отекващ в ушите,
след болката, пулсираща в главата.
Изсипаха се другите след тебе, ...

След появата му
земята се разтресе.
Лятната буря
връхлетя изведнъж.
С разлика в напрежението ...

Остави ни, Господи, да създадем този свят!
Остави ни да го създадем както искаме!
Шест дни ще се целуваме до безпаметност,
а на седмия (обещавам), ще почиваме.
Шест дни ще му се завирам под кожата, ...

Тъгата аз не ще прогоня,
споменът за теб е още жив,
открадната любов е тази нашата,
като живота, буен, див.
Красотата на света, невидима е тя за мен, ...

Абитуриент
Същността избяга в плен
на временните удоволствия
и формата ѝ в мен
превъплъти се просто. ...

В унес заспал,
сещам се за теб - идеал -
ангел в светлина небесна,
що ми дава красота чудесна,
девойка с роза бяла, ...

Събличам те бавно
а ти нямаш търпение,
целуваш ме бясно,
страстно и с вдъхновение...
Изгаряш, не можеш да чакаш, ...

Раниха ме в сърцето… зверски!
И пресушиха двете ми очи.
Превърнаха денят ми в огън.
Горя!… Но нищо не личи!
Бе сутрин… август… знойно лято. ...

Лястовички
Лястовички кръжат,
пърхат с крила.
Щастливи чуруликат
горе в небеса. ...

Целувка и обърнат гръб,
това е за последно сбогом,
избрала ли си някой друг,
за мен оставаш само спомен.
Косата ти, раменете ти виждам, ...

ЧЕ БУРЯТА Е ТЪЙ ПРЕКРАСНА
Навън светкавици се любят с таласъми
и мазни тролове кънтят с тупани.
Огньове адски от изчадия с налъми
се блъскат във небесните казани. ...

СЪМ
Утрото съм на новия ден.
Доброто начало, което чакаш.
пълното с прелетни птици небе.
Хвърлената за удавника сламка. ...

Синьото небе е в пролетта на дните.
Дните в пролетта са синьото небе.
Зимните полета са във планините.
С шепи топлината слънцето гребе.
Есените лягат долу край реката. ...

Да вземеш жар от слънцето
И в сърцето ми да го посееш
Пожелано
Но непремерено
Жестоко ...

В РЕДА НА НЕЩАТА
Решихме да излезем и да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад – прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.
- ...

Замъци в залеза
И залезът във времето рисува
два замъка и две съдби.
Една любов като стрела лудува
с две рани и с отровните лъжи. ...

Аз пораствам от маково зърно,
от лимонена семка, от ластар на лоза.
Отпивам от виното с изпръхнали бърни,
последен от влъхвите с немалка вина.
Аз се завръщам, там, от забравата, ...

Нежна е нощта
Почувствам ли, че нежна е нощта,
се сливам с нея, щом тъгата плаче.
Забравяйки какво е пустота,
във лоното ù, аз не съм сираче. ...

ПРИВЕТСТВАМ ПРОЛЕТТА
Навън е истинско, неповторимо време!
Навън блести от блага светлина,
дошла е Пролетта, акъла ми да вземе...
и да събуди спящата Земя! ...

Къде си Човечност
През неспирните пламъци на ада,
някъде по средата на рая.
Пърхащи крила на детски пеперуди,
в капана на жилещите стършели. ...

Свещички, все още нови, с бурен пламък горяха,
но покрай тях мина бърза кола и предизвика вятър.
Той свещите изгаси, с тях и живите ваши спряха.
Остана само дим - черен и страшен.
Дим щипещ очите, стискащ сърца и гърла до бездишие. ...

Бъдни вечер е,
а ми е самотно.
Без верен другар,
без дечица,
аз съм скършено крило ...

Вълшебство крие
всяка пролетна любов,
със светлина и розови листенца във кръвта.
Огласят лястовици
небесата на очите ми, ...

Ти си светло прозорче във края на селото
и пътека във гъста гора,
глътка чай от омайниче нежничко,
разтопила леда във кръвта.
Ти си слънце сред моите залези, ...

Мислите ми днес си говорят, сякаш танцуват. От време на време се опитвам да се намеся в танца им, но те сякаш ме избутват навън,шепнат така тихо, сякаш са кристални снежинки, сипят се бавно от небето и трупат. Сякаш днес не съм истинска за тях,сякаш днес съм само едно бутафорно украшение на собствен ...

Когато думите ми искат да запеят,
когато съм в очакване,
когато сбъдваш ме със себе си,
когато съм изплакване,
когато свалям всички маски - ...

Б Ъ Л Г А Р С К А З Е М Я
В купето съм до малкия прозорец.
Летя към тебе, българска земя.
Пейзажът щедро страници разлиства,
писмености древни да чета. ...

нейде рай - от прах
и пепел... прах и пепел
другаде - от рай...