Аз, една от безбройните форми на живот и с временен етикет Диана, все още обитаваща Земята, изповядвам без излишен свян, че съм лудо влюбена в Иисус Христос от Назарет. Тоя „Еверест” на човешката еволюция и духовен революционер, избрал да се появи в тъмните години на робство и гнет сред един от най- ...
На крилете на орела - размах,
лети, иска да спаси държавата от крах*.
Над него - небе - безкраен кръгозор.
А на върха под него - охлюв за затвор.
Кой е той? Бандит простоват и заклет, ...
Срещнах мъж.
Но на дали това е нещо шокиращо, винаги има поне един мъж, дали във филма, книгата, живота или фантазията… е добре де, почти винаги.
Беше необикновен мъж. От тези, които карат краката и ръцете ти да изтръпват, корема ти да се свие на топка, а главата ти да се замае и още дълго да си ост ...
Вдъхновение
От колко време искат да те умъртвят -
неуморимо, неподкупно вдъхновение!
За трийсет сребърника Юда купи кръст
за изкупителя на всички прегрешения... ...
Имало едно време три малки облачета - Чернушко, Сивушко и Белица. Чернушко бил черен, Сивушко бил сив, а Белица била бяла. Тримата били големи приятели и постоянно си играели заедно над планини и морета, над рекички и горички, над хора и животни, над цветя и дървета. И Чернушко, и Сивушко мислили, ч ...
ЖРЕБИЙ
Днес отново заваля - да ни пречисти.
Зимата напомни с вихрушки снежни.
Сняг облече земята - родна.
И грейнаха в сърцата ни усмивки трепетни. ...
Ти вдигна кръста кротко, без въпроси.
Викът "Осанна" беше заглушен.
Не счете нужно милост да попросиш.
С любов пое по пътя предрешен.
С любов погледна своите палачи. ...
Ще се будя отново до теб...
С тихи стъпки прииждаш в съня ми,
лека нощ ми нашепваш с любов...
Как те искам, а после в ума ми
пак отеква нежния зов. ...
Все така е студено, аморе.
Тънък вятър пронизва. До кости.
Вън се вихри поредната пролет.
Вътре в мен зимата е залостена.
И не иска да тръгва проклетата. ...
Все по-безлика става любовта ми.
Едно след друго скриват се слънца
под хладните води на океана.
Прощавам се с поредната мечта,
поспряла в миг, навярно да напомни ...
Върви! Върви и никога не се обръщай!
Върви и следвай своя път!
Главата си от свян не свеждай,
не спирай ти на кръстопът!
Върви! И светлото пред теб намирай! ...
ОТВЪДЕН МОНОЛОГ
Добре че дойде, синко. Надявах се аз да наминеш. Баш по това време, викам си, ще дойде. Няма да устиска и ще дойде. Заради гората ще се върне да я види как листи., заради белия аромат на ранозрейката-крушка, заради тези люлякови песни на прасковките, заради къщата с падналата мазилка ...
Събуди се, български лъв!
Граби те октопод, и то какъв!
Докато ти получаваш заплата скромна,
онзи взима комисионна огромна.
Докато честният "глупак" спазва закони, ...
Втора глава
Залата на спящите рицари и приключенията след нея
Първо, читатели мои, искам да отбележа, че не исках името да се получи толкова дълго. Сега доста по удачно ми се струва „Много приключения, разказани набързо”, което пак е дългичко, но не толкова претупано. Но не искам да драскам много-мн ...
Като деца сме с теб... смеем се с глас,
гоним със устни любовни магии –
нещо красиво събужда се в нас,
в слънчеви зайчета двама се крием.
Вярваш ли в приказки... Фея си ти. ...
Писмо до Достоевски
Реших до теб да пиша, че си близък
на моите парадокси-метастази.
И баш сега, когато май е низък
Княз Мишкин и бесовски попрегазен. ...