Дядо Коледа, пристигай,
украсихме днес елхица...
Писъмце сега ти пиша -
аз подаръци не искам.
Но молба към тебе имам - ...

Студен повей сняг донесе,
навсякъде се разнесе.
Мек пух околността покри
и с белота я обагри.
Виелица се разбеснява, ...

Душа, прераждане, вечен живот
Душата – или същността – това са всичките тънки тела на човека без физическото тяло… Тънките тела ОБАЧЕ сътрудничат непрестанно с физическото тяло – фините /свободните/ енергии непрестанно ЦИРКУЛИРАТ – от и до – от менталното тяло до физическото; или от астралното до фи ...

Черно коте съм.
Минавам през краката
на бял и тих тринайсти петък.
А той ме вдига от земята
и обещава ...

Такъв си. Такава съм.
Можем само за малко
да се измислим,
да тичаме хванати за ръка по тротоарите,
да ми казваш колко съм хубава, ...

Клавиатура
Клавиатурата е прибор за бавна и мъчителна смърт.Правоъгълна дъска с бутони. Пълна е с кабел, люспи, и умрели създания. Създанията влизат през тесни отвори и умират или от задушаване, или от глад, попадайки в безкраен лабиринт или биват смазани от падащи отгоре им копчета. По клавиатурата ...

В очите ти аз виждам този свят
и даже онова, което там го няма,
сърцето вече не побира любовта,
а мислех си преди, че е голямо.
Там горе някой те е сътворил за мен, ...

Захвърлена душа във тел. Във себе си сега разтворих.
Пък трябваше да бъда смел. Сред дъното на черен орех.
Но пътят ми - погрешен миг. И чувствата дори за продан.
С едничко прословуто "клик". От предишното да нямам спомен.
Сърцето ми - ненужна вещ. А можеше така да плаче. ...

Обърнах картата първа
В безбрежни простори летях в захлас
Ти ме гледаше с любов и топлота
Смело плетяхме венци от мечти за нас
От щастие забравихме какво е самота ...

Не тъгувай
Не тъгувай, сърце, в мрака само
звезден дъжд се стопява в нощта
и с целувка по лунното рамо
вън бледнее съня в утринта. ...

Сега и в Парка, делника се чувства.
Народа е безкрайно оредял.
Край люлките и езерото пусто,
наистина живота тук е спрял.
Не чувам и прегракнали гласчета. ...

Ако Животът и Смъртта се изправят във футболен двубой, как ли щеше да протече мачът?! Как ли щеше да бъде коментиран!? Може би така...
Коментатор: "Добър вечер, драги зрители, пряко от арената на собствения ви живот ще проследим вечното дерби между Живота и Смъртта! Това ще бъде един мач на живот и ...

Слънчев лъч се промъкна игриво
и се втурна да гали лицето ти,
погледнах сърдито и малко ревниво,
такава съм - ревнивка в сърцето си.
Затворих прозореца и лъчът си отиде, ...

КОЛЕДНА НАДЕЖДА
Пак отново е дошла люта Зима у дома,
със снежинки е покрила и дървета и поля.
Преспи пухкави е тя навяла, в гори и планини,
път–пътека очертала през заледените реки дори. ...

Обгорен от брегове
от маслините огънати,
аз търся верните следи на Пенелопа
и вечния ù взор към хоризонта.
Вместо нея, ...

Понеже съм ужасну суевернъ
и петък е, ама такъф - фатален,
носа си няма никъде да мернъ,
та аку ще и вън путоп да стане.
У нас шъ си лежа сама ф лиглото, ...

цял ден се теших с мисълта, че всъщност те има...
и че след поредната грешка на вселената
ще се кръстосат пътищата изначално разнопосочни...
цял ден мислих и накрая реших, че си струва
да се изгубиш безвъзвратно, да се изгубиш тотално ...

Не бе различна любовта ни
между платната и звездите
скитница добра
заедно с натежалите клони
на ръцете ни ...

След грешките, които изстрадах,
след всяка несбъдната мечта,
след всяко падане аз ставах
тъй както умея - сама.
След всички пролети сълзи, ...

Как да кажа, аз просто съм влюбена. Безнадеждно, безусловно и несподелено влюбена. Как можах да си го причиня отново? Как можах пак да се хвана в този капан, от който така трудно се измъкнах. Тъкмо го бях преодоляла. Тъкмо си бях стъпила на краката. И ето ме пак в изходно положение. Не можах да се п ...

Бели снежинки пак танцуват
светът в бяла премяна е сега,
в мен е студено, ледено и тихо
замръзнало е сърцето...
Колко по-прост е светът в бяло - ...

Феерия от тонове, дъга от цветове,
слънчев лъч, играещ с листата.
Светла усмивка, ясно небе,
божество от прекрасна планета.
Есенен вятър, диво препускащ ...

Когато идва вечерта,
затваря своите пристанища
душата...
Сънуваш -
призрачни полета ...

ПРИКАЗКА ЗА САМОТАТА
Изскърца дървената врата на селската къщурка и зад нея се показа с разбъркана коса и премигващи очи стопанина. Шаро го приветства с енергично размахване на опашката и се стрелна ту наляво, ту надясно, та като глашатай да извести с лай на всички: „ Негово Величество се събуди! Вс ...

СПЕЦИАЛНА ПОРЪЧКА
Него ден не бях в кварталното кафене. Избягвам го чат-пат, защото там се пуши, а аз се мъча да ги отказвам. Не бях се отказал, обаче от чайчето с конячето и тъкмо кротко си го сърбах, когато чух гласа:
- Даскале, може ли?
Беше непознат за мен едър мъжага. Набор, или някъде наоколо. ...

Щастлива съм, когато те има.
И когато си близо до мен.
Сякаш слънцето на хоризонта
огрява душата ми
и всичко е устремено към теб! ...

Възможно ли е всички хора да бъдат еднакви?
Възможно ли е всички хора да бъдат различни?
Писатели, философи, духовни водачи са си задавали тези въпроси навярно от древността. И са отговаряли различно. А отговорът на природата е бил категоричен още когато е създал човека: Хората са еднакви, защото са ...

За него казват - пише сякаш диша,
каквото искаш, това ще ти напиша!
Дали е смешно или нещо тъжно,
да е хубаво написано е важно!
Дали сълзи се стичат или не, ...

Беше лето господне 1994. Жега. Световното по футбол в САЩ, където смазахме величията в този спорт, а в личен план – казарма.
След все още добрата храна в столовата, се излежавах на тревата под дебелата сянка на импровизирания парк. Докато обядът слягаше, пушех небрежно и се чудех как да убия скуката ...

ПРИТЧА ЗА ИЗГРЕВА
И все по-често се връщам при изгрева.
Там някъде, на края на морето,
където животът е приказен,
а смъртта - нелепост. ...

Не, това не е сълза
Не, това не е сълза в окото -
аз не плача, няма за какво.
Сама избрах си този път в живота
и да обвинявам друг, защо? ...

Къде е моят дом и моята родина,
щом всички чувствам ги тъй близки.
Аз знам къде съм се родила,
но дали това сърцето иска.
Сприхава съм малко - ...

Може би аз съм една от многото други.
Намерила убежище в твойто сърце.
Как да не ми липсваш? Толкова трудно е!
Защото вече била съм във твоите ръце.
И как да не си спомням за тебе? ...

Детска пиеса в рими
Детската пиеса „Котаракът в чизми“ е aдаптирана от оригиналната народна приказка „Котаракът в чизми“ .
Използването на части от тази пиеса с некомерсиална цел е позволено, стига да посочите автора и оригиналния източник на откъса.
Използването на части от произведението или цялот ...

Търся нещо, дето го няма,
в тинята лотус цъфти.
Как става тази промяна -
от мрака
слънце да се роди? ...

Развълнуваха се клетките във мене
нещо тайно нощес ги покори,
невиждани, примамливи вселени
подпалиха в очите ми звезди.
Надигнах се на пръсти да погледна ...

Пея песен прочувствена - с моята вярна китара.
А в калъфа ù скрит е зареден пистолет.
Моята песен е тъжна... Моята песен е стара.
Ала ще я допея - нали дал съм обет.
Влязох аз ненадейно с китарата - в бара. ...

Рисувай Майчице, отпий лъчи.
Рисувай Слънцето във две очи.
Летят листа, сноват брези.
По таз земя, сред куп сълзи.
Отпий сърце, отпий душа. ...

Искам да разкажа история на някого,
на някой, който иска да ме чуе.
Не просто злобна клюка,
не безсрамно самохвалство,
не за болка. ...

След няколко дни пристигнах в планинското градче, където се криеше София. Планът ми беше съвсем прост. От шпионите си знаех, че тя обича да си купува плодове от една сергия, а на другия ден щеше да има панаир. От столицата носех най-сочните и вкусни ябълки, каквито нямаше на север по това време на г ...