ЮДА
Отново ме предаде.
Нищо, може!
Но ме целуна като брат все пак.
По-хубаво ли е направо с ножа ...

О, колко малко са
безоблачните дни,
когато Слънцето
на щастието свети.
Пред вълнолом се спират ...

Прекрасен дом! Прекрасни хора!
Изтънчени картини и слънчеви лъчи...
А там, забравена във хола,
тяхната любов, сгушена във ъгъла мълчи.
Той - преуспял, красив и властен... ...

Една приятелка, много скъпа за мен, ми пише.
Не можеш да ме загубиш, защо си мислиш така?
Ти беше първата, която ми подаде ръка
и ме измъкна от мъглата.
Ти беше първата, която ми махна превръзката ...

Който гледа навън - сънува... Който се
вглежда навътре, се пробужда.
Карл Густав Юнг
Каква е тая инфантилна радост,
че сме разпънали човек със главно „Ч”, ...

Нервно приглаждаше брадата си, докато ме слушаше. Аз говорех и говорех през сълзи - не можех да спра! Сякаш като изрека, цялата мъка, болката ще спре. И сякаш повтарянето на събитията ще заличи спомена, оставен от тях. Не успях да привлека вниманието му нито с разказите за семейството ми, нито с раз ...

Отново повалена на земята стоя.
И гледам празнотата,
усещам отново парчетата от сърцето си.
Кървя.
Но как, по дяволите, да се спася. ...

ПИЛИГРИМ
Денят златист пирува с мрака -
небрежно пламнала в нощта комета.
Ридаещи дървета чакат
бъбриви цигани да ги приберат ...

Бе "хакер" Гошо и през соц.-а:
мастика "хакаше" си с лед
във кръчмата на леля Коца –
тогава где ти интернет?!
Що шльокавица тоже "хакна", ...

Пристъпих в храма, преклоних глава
за прошка уж дойдох да моля,
една сълза в окото заблестя,
а не успях дума да пророня...
Разпети петък е, ала за мен ...

(на този, който ми обеща, че "винаги")
ти си като някакъв шерп
който ме е извел
в подстъпите на джомолунгма
и преди да се огледам ...

Паднали души
През грохота от ревност и омраза,
смълчани погледи на горест и печал,
потъваш бавно или бързо във забрава:
Дали любов си взел, дали си дал? ...

Животът просто ме приема,
безчувствено и безразлично.
Създавам следваща поема,
а някак хич не ми е поетично.
Обикновено е, нормално. ...

Животът справедлив ли е,
или не е?
Та как да уловиш ти
тази граница неуловима?
За едните - щедрото небе, ...

Един човечец, който носи мляко
На обичната ми племенничка Веселина
На детсвото ти в нощите бездомни,
съм идвал: и задъхан, и очакван.
Как искам все така да ме запомниш: ...

Споделяне
Кратки думи - усещания:
Опияняваща
с любов и нежност вечер.
Случваща се наслада, ...

Прощавай,
не съм лош човек, просто сбърках много пъти
и много надежди погребах,
и който не ме познава каква съм, нека ме съди,
аз човешката злоба изтребих. ...

В Молитва съм кога ще видя
Слънцето на Твоята усмивка,
в Очакване съм да докосна
Цветето на Твоето Сърце!
И в Упование, тук, пред теб ...

Входната врата се отвори шумно и две разгорещени тела прекрачиха прага. ТОЙ я притисна към стената и започна да впива устните си в нейните. Правеше го грубо и нежно едновременно и това я караше да изтръпва цялата. ТЯ не беше такова момиче. Винаги успяваше да се контролира и да отблъсква момчетата с ...

Гъдулката Щурчо изкара
и засвири игриво хорце,
а Мравчо със свойта китара
пробуди всяко сърце.
Събраха се всички в гората ...

Светлините изчезват една по една,
свещите гаснат, изтлели до края.
Тъмата поглъща на хапки света…
Прегърнала мрака, в самотната стая
една сянка, стар спомен тихо нашепва: ...

Живота ме убива.
Обезличава моята душа,
а музата аз губя с поредната сълза.
Сред сивата мъгла на дните
забързана вървя на там... ...

Аз съм твоето светло момиче,
свежо утро в съня ти посърнал,
спомен, лудото в мене прегърнал,
който в дните ти тъмни наднича.
Аз съм твоето синьо момиче, ...

Момчето най-накрая видя град в далечината. Беше на около петнайсетина минути пеш по прашния път. От два дена не бе спирал за почивка. Нямаше избор, трябваше да ходи пеш. Беше намирал колела, но не ставаха за нищо. А в колите нямаше бензин. Хората го бяха източили преди да се изпокрият. Момчето подри ...

Скъсан лист
от тетрадка с творчество си ти.
Скъсах те, защото
да си в нея боли..
Скъсах те, ...

Има нещо сгряващо
в есенните вечери
между 6 и 10
Има нещо стойностно
в жълтите искри ...

Студено ми е, мамо... Мръква ли?
Ръката ти едвам усещам.
Дочух, че долетели щъркели
върху тополата отсреща.
Сънувах как извива женската – ...

Драсканици
...........
Парламентарни кълчища
Един изяснява.
Друг – решава. ...

Разпети петък
Твоето първо „ела”,
дето го чаках с години!
Тръгнах веднага, но с влак:
може би късно пристигнах? ...

Тя бе с дълбоки и чисти очи,
а косите ù пуснати до под раменете ù стигаха,
в които пръстите ми дълбоко се вплитаха
и за дълго в нощите в тях оставаха.
Тя бе срамежлива, наивна и малка, ...

Благодаря ти, че си до мен
и изслушваш всеки мой проблем.
Благодаря ти, че през таз година
всяка трудност с мен премина.
Благодаря ти, че с усмивка ме даряваш, ...

Има чувства, за които не говорим. Неща, които никога не изричаме на глас, но това не означава, че не ги изпитваме или че не ни разяждат... или че не са силни. Понякога даже адски силни и истински. Скриваме тези чувства някъде там под фалшивите усмивки, евтиния етилов алкохол, безсмислените нощи в ба ...

Какво сме аз и ти...
Две фигурки цигарен дим
над пепелника
на нощта.
Ти ме гледаш ...