ОДА ЗА ГОСПОДИНА С ГЕГАТА
(посветено на един... мЪдър-атор и на всички любители на безхаберието)
Дойде от Север, край реката Янтра,
в подножиетo на Стара планина.
Бос, гологлав, но осенен от мантра: ...

Бъди като слънцето - топла, усмихната, ведра.
Вечер като луната - тиха, ослепителна и нежна.
Бъди като вълните в морето - бурна, неспокойна и луда.
Като гората - тайнствена, възвишена и умна.
Като вълците -свободна, дива, игрива. ...

Не исках да повярвам, но настъпи
в сърцето ми непоносима есен.
Подай ръка, с безшумни стъпки
да повървиме заедно по пътя тесен...
И толкова си близо! С топли думи ...

Намачкахъ ни Маро кату вестник.
След Бойку някакъв Марин съ пръкнъ.
Разправят чи мумчету билу честну,
ну минълото му било е мръкналу.
Защо нъ Росен ти ни съ придстави? ...

Към полунощ дъждът се прекрати и стана толкова тихо, че чувах шума на собствените си мисли. В най-тъмното безмълвие на облаците се оформи кладенец и там – съвсем в края на безветрието, надникна за миг онази дребна звезда, която често наднича в сънищата ми. Готов съм да се обзаложа, че искаше да ми к ...

Имаш правото на глас,
имаш правото да мислиш –
но, кажете ми, у нас
всички ли са оптимисти?!
Бъдещето е с порок, ...

Две жени се напиха до смърт
и се скараха пак за мъжа си.
Тя едната е с черен кахър,
а пък другата не е с ума си.
Ще го режат. За всяка по малко. ...

Тук, при мен цветята раснат,
дъжд пороен се сипе безспир,
пчелици сбират цветен прашец,
плуват в уличния вир.
Тук, при мен раснат тревици, ...

---
Вървя, преодоляла стръмни ръбове,
препятствия и голи остриета.
Намерих те след всичките си гърбави,
безсмислени моменти в битието. ...

Осмелих се. Влезнах в пещерата. Колкото по навътре отивах, толкова по-мрачно и студено ставаше, но продължавах да вървя.
Включих телефона си, да ми осветява пътя. Имаше красиви скални образования, които никъде не можеш да видиш, освен в тази пещера, поне така си мислих аз.
Стана ми самотно и студено ...

Чувах гласа ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Ради, как се живее с това?“ Знаех отговора. Просто нямах сили да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се усмихв ...

ТОСТЪТ НА ЖИВОТА
На масата с две чаши вино
и аз сама - без гост,
днес за времето отминало,
за дните ни ще вдигна тост. ...

Слънце в опустелите ми рими
Мъгла и хлад. Бледнее хоризонтът
и сив капак натиска ме отгоре.
Осъден съм с присъда доживотна –
за слънцето си вечно да се боря. ...

Ще отминават дни, години -
ще станем ли по-мъдри и добри?
Какво ли бъдеще ще ни очаква,
животът тежък ли ще е или...
Все тъй ще теглим ли хомота ...

Ще те преследват очите ми - сините,
от ранна утрин до късен мрак;
още щом отвориш очите си,
ще тръгват със теб и с теб ще вървят.
Ще ги виждаш дори и в съня - ...

Имало едно време в далечните приказни земи две велики царства. Те били много близо едно до друго, само една река ги деляла помежду им. Крепостните им стени се издигали на хиляди метри височина и така врагове не можели да ги превземат. В добри съседски отношения живеели мирно и щастливо. В едното кра ...

Не ме мрази за това, което съм, ще стана или бях...
И моля те, не гледай миналото ми, защото
погледна ли назаде виждам онзи страх…
и детството, което мина нашироко…
Усмихвай се, макар и да боли... ...

Истина
Моля някой да ми даде думата,
имам нужда да изплача чувствата си.
Как не успя да кажеш истината поне веднъж,
ти бе всичко за приятелите си, ...

САМОКРИТИЧНО
Дали ще се роди пък днес?
Повярвай ми, и аз не вярвам.
Поезията в моя чест
не би създала шум и врява. ...

Все още помня как
фрегатите на моите писма
опъваха въжета към залива на твойта непокорност...
Фокмачтите на подранилите илюзии
проскърцваха предсмъртно - ...

Кукли
Днес е един от обичайните скучни зимни дни. Небето е сиво и намусено. Клавдия си хваща трамвая, за да се прибере по-бързо вкъщи от поредната отегчителна лекция в медицинския университет. Понякога се чуди изобщо защо се е записала да учи медицина. Може би защото се подаде на желанието на родите ...

Душата на поета
Душата на поета
е градина.
През май -
разцъфнали лалета. ...

Тази вечер е сводница – стара и хитра –
щедро предлага ни девствени още звезди.
И луна, по-бяла от цъфнала мирта,
свела поглед, разпиляла блестящи коси.
Тази вечер е плоча забравена, с rhythm & blues, ...

Срещнах един човек, който чакаше да се влюби. Седеше и чакаше. Край него минахава красиви жени. Не толкова красиви. Млади. Не толкова млади. Той ги оглеждаше със сините си очи, завиваше с характерен жест веждите си нагоре и си казваше "Много съм стар".
Сядаше пред компютъра и започваше да прищраква ...

ТОПЧО
I.
„Виждате ли това топче? Изглежда съвсем обикновено. Но не правете грешката да го удряте в стената с ракетата си за тенис. Топчо не е направен за това. Ако сте собственик на смартфон, той може да стане вашият нов домашен любимец. Ако сте собственик на смартфон, със сигурност сте чували за на ...

Да отвориш чадър, най-банален чадър
и от него да звънне небесната чаша.
И е истинско. Звън тънкостенен и твърд,
безкомпромисни спици – дъждът се изплаши.
Да полегнеш в легло на ефирна жена, ...

Ще се разделя с душата -
тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята - ...

АЗ... ОБАЧЕ...
Мъничката ми сестричка
е послушна и добричка.
Цял ден с куклите играе.
Що компютър е? - Не знае. ...

Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.
Повтарят се пак мартенските дни - ...

Ще се окъпя в тиха светлина.
С ухание на орхидея.
Една до бяло истинска жена.
И в здрача ще копнея.
Да ме погледнеш - ...

Обичам те! Такава...
Това, което точно си...
Обичам до забрава
да ровя твоите коси.
Обичам да се радвам, ...

Небето се рони на снежни въздишки
сред ято от крехки кокичета.
В съня си зелен март смутено въздиша
по цветния смях на момичета.
Топят се по устните мокри усмивки ...

ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР
Пролетен вятър от вчера задуха,
весело свирят стари улуци.
- Духай, ветре! Духай, издухай
поне половината държавни кютуци! ...

Отворих мойта чанта и
вдях стара химикалка,
подарена ми от теб.
Налегнаха ме носталгични
мисли за отминалите дни, ...

Синьо безвремие
Притихнала вечер
в синьо безвремие.
Нежното докосване
с ръка и мисъл - ...

С очи си обезпечавам недостатъци,
потърси във тях отвъд тъгата
и виж онези гаснещи отблясъци,
как последен танц рисуват пред зората.
Аз чукам по вратата - отвори ми, ...