Хората умеят да обичат,
в сърцата си човешки - безгранично!
За всекиго е писала съдбата,
в душите ни надничала е лично!...
Хората умеят да прощават, ...

По забравени улици днес си намирам небе,
като дрипа наметнало блудното тяло на мрака…
То е жадно за птицата, скътана някъде в мен.
И е клетва за обич, която при тебе ме чака…
Недолюбено, дълго вали в невъзможни мечти. ...

Ирин, Пирин
О, Ирин, Пирин,ч удна планина,
от великани сякаш сътворена!
Кой те дари на нашата страна
и за какво на нас си отредена?! ...

Отесняха ми дрехите,
даже реприз не е нужен,
широко в душата ми стана,
по калдъръма на времето
денят ми мина в галоп. ...

Любовта по тебе ме гори.
Нямам сили аз да те забравя.
Болката душата ми мори.
Времето развръзката забавя.
Ти си имаш вече свой живот. ...

Небето над нас ще надвисне,
като птица с ранено крило.
Ще докосне косите и дъхът ще притисне,
ще се свлече на земята, като старо седло.
Ще го яхнем във звездната нощ, ...

Послание към Римляните 1:27-28
Така и мъжете, като оставиха естествено употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на разврат ...

Реплика на разказа „Гласът”(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!ІІ част от suleimoПродължение от І част на eliboto Няколко нощи подред сънуваше един и същи сън:
Полунощ. Вали проливен дъжд. Движат се по магистралата със ...

Засенчи всички на екрана
и пътя си напред откри,
с едни лъжи, като захвана,
чак Полюсите изгори.

От много време се опитвах да стигна до женската душа! Но все не ми се удаваше. Затова си купих най-модерната GPS навигация. В магазина ми казаха, че с тази навигация ще мога да отида навсякъде. Била безпогрешна. Качих се на колата, сложих навигацията на арматурното табло и зададох координатите. Напи ...

Навярно ти приличам на щастлива?!
Усмихвам се във новата си рокля гордо,
която вероятно много ми отива,
щом всеки втори ме съблича с поглед...
Навярно на успяла ти приличам?! ...

Кажи, защо внезапно се намръщи –
заради епоса на скучния квартал?
Лирично отклонение ни върна вкъщи,
а аз не вярвам, че съм още цял.
Ах, този хор – същинско безоктавие, ...

Тази котка, която нахално
се разхожда следобед
по съседския покрив
с едно превъзходство във погледа...
Тя ми ходи по нервите! ...

С много щастие аз съм орисана,
радостта ми е в твойте очи,
в теб неземна душа, чиста, искрена,
в твойте възрастно-детски черти!
Продължение мое, дъще моя, благословена, ...

Коне пасат по ливадите
на древната наша земя.
Вечер се връщат номадите
да търсят онази звезда,
която забравена сякаш ...

Нощен етюд
В злато се къпе залезът.
И в наслада времето спира,
преляло в лятно безвремие.
Тишината се стича ...

Бурята
Като буря, така ни помете
битката.
Армията, пее, битката започва,
победата ще бъде наша! ...

Преподобният Франк Стив Амстил, пастор на една от многобройните разклонения на съвременните евангелски организации, получи просветление. Сънува пари, много банкноти шумоляха примамливо, танцувайки из въздуха, трупаха се на купчинки, трябваше само да бъдат взети. Още и още, прибрани, организирани в п ...

Госпожо Фандъкова, замислете се!
Трагедия голяма на "Цариградско шосе".
Автобусните спирки там не са обезопасени.
Защо не измислите как от туй да сме спасени?!
www.peticiq.com/-ostavka_kmeta_na_sofia

Напред!
Оплетен - в мрежи от лъжи,
от бряг на бряг така се люшкам,
че даже истината в мен тежи
и живея в урагани и вихрушка. ...

Посрещни ме, ..
Посрещни ме с усмивка, мила Зора,
посрещни ме под своите златни предели,
нека живота прелива от радост, блага,
нека бушува кръвта и във моите вени! ...

Топъл дъжд
Отново Топъл дъжд вали
и сякаш музика се лее...
Града притихнал е, не спи,
а Слънцето в сърцето грее. ...

Ще ти дойда на гости
с вода и със вино
на задушница, точно
на кръгла година.
Ще прелея, ще пийна, ...

Л Я Т О
„Една Вселена се е свила
на дъното на раковина и… сънува лято”
Лятото е рижав котарак разказващ приказки.
Гали ми се от сутринта до вечерта в полата. ...

Ти си, бабо, днес посяла
зрънцето на любовта
към твоите недогледани
малки деца,
ти си, бабо, там живяла, ...

Като ято врабци -
в миг неочакван разпръснато
от камък на уличен хулиган,
панически бягат от мен
римите - в хаоса търсени, ...

Тъгата - мъртво вълнение
във залива на радостта
в най-плитката истина дебне ни -
да ни дръпне в дълбока лъжа.
Невинаги можем да плуваме ...

Изборите чукат на вратата
във тази закъсняла неспокойна пролет.
Отново почва евтиният театър
в декор от партии, програми
и изтъркани играчи, ...

Големите български поети и писатели (П. Р. Славейков, Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Е. Пелин, Йовков, Радичков и др.) са били родолюбци, близки до народа, до природното...
За разлика от тях, новоизлюпените ни модерни интелектуалци са се изолирали от българския народ, сякаш не ги е бъл ...

И нея ще обича може би до утре,
но как ще я обича само, знам.
До кости ще прогаря, трескаво ще тръпне,
през сърцето ù ще мине ураган...
А как ще я целува... пак до утре, ...

Черното покривало на нощта
отдавна е замрежило
погледа на минувачите.
Табелите с изтрити имена
на автогарите и магазините, ...

„Дай ми, дай ми, моля ти се, Боже, дай ми, дай ми, мъж, но да го може. Моля се, ако не може, той пари да има, Боже…” Този величествен текст се съдържа в една голяма песен на наша фолк дива, която публикувах наскоро във фейсбук. Не само че парчето не получи заслужените лайкове, а и после един приятел ...

Ще се спася ли от среднощните кошмари,
в които мислите ми сякаш оживяват,
превръщайки се в уродливи, хищни твари,
неумолимо жилести ръце протягат
да сграбчат най-грижливо пазените чувства, ...

Автобусът премина по стария каменен мост в началото на селото и възви нагоре към площада. Беше почти празен. В делничен ден хората много-много не пътуваха, а си гледаха полската работа. Шофьорът погледна единствения пътник, канейки се да каже нещо и като получи в отговор една насърчителна усмивка по ...

Чистя снега, затрупал каменните плочи на пътеката до портата. Греблото е вече за изхвърляне, но не можах да открия нищо по-свястно под навеса, дето е зад къщата. Почти съм стигнал до целта си… Няма смисъл да чистя пътеката до дворната чешма - тя и без друго е замръзнала кой знае от кога. Обръщам се… ...

Сънищата ми са изтощени. От препълненост и смут. И се стичат по чаршафите. Горчиви... и горчива се събуждам сутришно.
Неистово се опитвам да притъпя сетивното, да задуша пламъка му, да задавя стоновете му, да се отрека от него, наивно вярвайки, че така ще го накарам да изчезне... И то замира: хармон ...