Сребрист обсидиан обсипва небосвода,
дъждовни балерини летят във вихрен танц.
Сияйно разцъфтяла, приказна природа
се къпе в скъпоценен, кристален воден гланц.
Брилянтно заблестели, бисерни въздишки ...

Малките неща са най-големи.
Сутрин - топлото кафе.
И бисквитките до него.
Винаги оставяш две.
Ласките когато плача. ...

Беше вече през месец февруари. Бяхме посетили борсата където се продаваха и купуваха акции на различни компании. Където мастити дилъри и многобройните им помощници, всяка секунда следят движението на цените и спешно го съобщават по телефон или телекс на компаниите за които работят. Борсата е едно лу ...

ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР
... понякога си мисля и това – дали? – щом пее, славеят не страда? –
и как ли, Боже, стръкчето трева след век превръща хаврата в ливада,
дали – когато малкото дете – за сладолед! – пред мама се разплаче,
в зениците му Господ не чете, че без Любов не чиним ни петаче, ...

Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала, ...

Проваленият Великден
Кристина беше бясна. Направо се задушаваше от яд. Освен това изпитваше жестоки болки. Идеше й да се гръмне, само че нямаше с какво. Фактът, че беше Великден допълнително влошаваше нещата – другите празнуваха, а тя страдаше. И това ако не е несправедливост! С мъка се въздържаше д ...

За пореден път тегля чертата – стига вече
уморих се от лъжливи обещания
разбит на парчета, да - минах през това
и сега ги събирам, няма връщане назад!
Дали съжалявам? - може би... за едно за друго ...

Ще си носим като Него докрай кръста!
Труден, тежък е пътят към спасението!
Но Той ни го показа тогава и възкръсна,
делата ни имат ли от Него одобрението!?
Обичаме ли ближния ни като нас!? ...

I. Побег
Насыщенные технологической влагой, открытые пропарочные камеры цеха железобетонных конструкций, дышали стынущим бетоном. По производственной зоне Чимкентской центральной тюрьмы объявили, пересмену. Два сорта тюремщиков, ограниченных извне непроходимой оградой спецзоны, добавили ещё по одним ...

Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце, ...

ЧОВЕКЪТ ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ
... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си, ...

Двама сме – два пясъчни жерава на хълма студен –
- лед и замръзнали храсти...
Двама сме – две умиращи птици в мразовития ден –
- късче отлитащо щастие...

На кръста (на Иисус Христос)
Пак прикован на кръста гледаш нази,
изпълнени с омраза сме един към друг
и кой човек от нас твоите закони спази,
живота промени ни, живот в омагьосан кръг! ...

Самозабравил се от слава, от глад за злато и пари,
човекът нищо не прощава и вече всичко разруши.
Какво ли някога създавах с блестящи рими от сърце?
Какво ли, братя, ни остава след най-финалното перде?
Какво дедите завещават? Имот за вечни младини? ...

Дъжд студен приковава тъгата
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни ...

Когато вече са си отишли зимата и есента
Идва ред на пролетта
Дългоочаквана и топла е тя
Тогава растат най-красивите цветя
Вече разлиства се дръвчето ...

Когато дойде тя
Ще дойде някой ден при мене тя,
ще ме погледне с поглед уморен
и бавно ще ми подаде ръка!
Ще ми прошепне: хайде тръгвай с мен! ...

Отминалите дни болят,
а новите не идват.
В чувствата полярни,
в загубените мисли
и новите стаени ...

Роди се умен човек и цял живот вършеше глупости.
Най-напред развиваше ума си, а сетне се залови да просвещава другите.
Опитваше се да ги учи как се учи. Обясняваше, демонстрираше, сочеше миналото като пример за бъдещето – удачен или фатален. Четеше, мислеше, разпространяваше мисленето си, убеждаваше ...

В този изпълнен с трудности и житейски предизвикателства свят Божието царство рядко попада в центъра на нашите мисли. Това е доста нелицеприятна констатация, имайки предвид, че Словото на Бога ни учи, че наш пръв приоритет трябва да е да търсим на първо място Божието царство и Неговата правда, като ...

Нашето мъничко дете,
хич не иска да яде,
ни сиренце, ни месце,
пък зеленчуци и плодове
и да чува изобщо не ще. ...

Не е любов напразна... В труд безличен
сърцето ми не се хаби. Лиричен
е моят свят за теб и ти прекрасна
младееш в него. Обич сладкогласна
лелее в необята романтичен. ...

Устоя пред напора
на везиря, при извора
някога Белоногата
и българка си остана.
Сега, от пороища лесно пробит, язовир ...

Помня още
онази дата,
онзи гаден, шибан ден.
Тичах нощем
зад колата, ...

Отгде се взе пък тоя дъжд! Ядовен,
разперих аз чадърът си дъждовен…
Пенчо Славейков
На дъжд обърна, не послуша
чадъра, подслонил ни в мрака. ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 23
Какво да очакваме от Новото Време?
Да няма във Него злодеи и идиоти...?!
Всички общества си имат проблеми,
не съществуват в Историята революции кротки. ...

Ликува тълпата с нетрайния възглас-
„Осанна"!
И с първичен крясък презира -
"Разпнѝ го"!
Как след хиляди петъци не проумяхме - ...

По някаква съвсем неведома причина,
(а Господ сигурно се попиля от смях),
отказвах да съм като всички, като тях.
И път да няма, казвах си: Все пак ще мина!
И спрягам някак все неправилни глаголи, ...

Светът...
отново се обърна
И преобърна...
И Зима беше
И Пролет... ...

Човече, сам не си на този свят,
съобразявай се с другите хора!
Всеки в него ти е сестра ил брат,
но да си център на всичко е зора!
Разбирам, че искаш да успееш в живота, ...

Когато стане едра, тежка и започне да се прегъва под натиска си, корупцията се нуждае от споделяне. Не защото има желание да дели с някого – не. Просто ѝ се налага. Някой да удари едно рамо, та безобразното да изглежда като обществен морал, кражбата да прилича на социална необходимост, липсата на сп ...