Помня как баба ми окачаше газената лампа на стената между двете прозорчета. Като стане време да си лягаме я вземаше и ни съпровождаше до одаята да си легнем. После я отнасяше и ни оставяше смълчани в тъмното. Затова обичах зимата, когато спяхме на пода в тяхната стая. Одаята е като казармено помещен ...

88 ГОДИНИ!
Вчера, на 21 декември 2024 година, навърших моите 88 години на планетата Земя. Жив съм, и акъла ми работи, въпреки бастунът в дясната ми ръка. Преди няколко дни минах на медицински преглед, за удължаване на срока на “свидетелството за управление на МПС. Всичко е ок.
Естествено в такъв мом ...

Малкият Крумчо се родил в един ветровет и мразовит януарски ден на енската година. От студ горкото момченце изглеждало моравочервено. Уплашили се горките му родители. Пробвали да го повият в какво ли не, но нищо не помагало срещу червенината. Тогава бащата възкликнал - това момченце се роди комунист ...

Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...

И не е съд божественото право
след погледа надясно и наляво,
когато за едно се колебаеш,
а другото уверено желаеш...
или препънеш вярната си крачка ...

(сВалка етно стайл)
„Прела баба три недели…“
Цанко Церковски
Вела беше се навела
над колата с манивела ...

Къде ли си? Светни ми за минута!
Теб в много сътворения те има.
В безцветните ми есени се лутат
усмивки от мъгли и пантомими.
Теб има те в рефрен за Беатриче. ...

Можеш ли да чуеш нас, в мъгли обвити,
вик от миналото – зов свенлив.
Склоновете трепнат леко, в слънцето умити,
гасне с него пламък животворен, жив.
В град панелен, сив, душите стенат, ...

Процесорът ми прескача, когато те сканирам. Оптичните ми сензори не могат да разчетат твоята резолюция. Някъде в дънната ми платка дава на късо и вентилаторът ми започва да бръмчи по-силно. Дишам... Процесите в металната ми кутия започват наново. Искам да разшифровам всичките ти данни... дори и мета ...

АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... навярно подир птичите ята ще се смотая някой ден в пейзажа,
дано даде ми Бог две-три лета? – каквото още имам, да го кажа,
да си допея, да се измълча на български език! – да си поплача,
душа да ви разстеля – и бохча, под топлата ми пепелна погача, ...

Д И Р Е К Т И В А
Природата е винаги с естествено поведение,
а това,че Лос Анжелис мощно и ярко гори
в резултат на човешките сбъркани мнения
за посоката на пътя,страшно много горчи. ...

Не отивай в кръстосаният огън.
Просто гледай отстрани.
Останките от спомени -
хвърли ги и нека той да ги довърши.
Не се самонаказвай. ...

на майка и татко!
Старостта от вас полека, лека
взема своя дял!
Бавно и невидимо в косите ви
плете сребро! ...

Силата на словото е тайнство.
То възкресява или тихо убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светлите ни чувства. ...

Искам пролет, красота, мечти,
да прегърна милото ми момиче,
стих изящен сърце да и посвети,
най-красивата към мен да тича!
Да цъфне в градина кокиче, ...

Запомни, че да те имам е съдба.
И че в тебе трябва да изчезна.
"Ще плачеш", настояваше ума,
но сърцето каза "Искам нея."

Представете си, че новият президент на САЩ, Доналд Тръмп, ви води в подземието под Белия дом. Там Сикрет Сървис е складирало абсолютно всички триъгълници, чиито радиуси на описаните около тях окръжности са с дължина 1, за да ги охранява строго, защото извънземните проявяват небивал интерес към точно ...

Пътят в живота ни не е само един,
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...

Не оставай до късно без мене.
А завий ме с юрган от мечти.
Аз не искам нощта да те вземе...
Да открадне без памет следи.
Не забравяй и нощната лампа. ...

Годината е 1983. На санаториум съм в Марикостиново. Един ден ни съобщават, че в селото ще пее Емил Димитров и ще се ходи организирано с автобус. Обраха бабите де що имаше роза из градинките, да ми спретнат букет и тръгнахме. Моя милост – наконтена и на токчета. Разстоянието от станцията до селото – ...

Ежедневки 142
1. Маскирах се, като яйце... и започнаха да ме мътят 2 блондинки...
2. Виждам под женските дрехи... но често попадам на "мъже" облечени в такива...
3. Яко ме бият камшиците на живота... а аз се кефя, мазохист съм...
4. Смогвам на 3 жени... в домакинските работи... ...

Един живот – един спектакъл,
и аз играя го сама.
Тъй често моят ден е плакал
или пък крила съм сълза.
Но бяга времето, изтече… ...

Страхувам се /от себе си най-вече/,
че мога да обичам безрезервно,
че с мисълта пътувам надалече,
че моят смях понякога изнервя.
Страхувам се, че мога да изгубя ...

И тази нощ ще мине като всяка,
и песента за теб ще отболи,
ще съмне вън, ще съмне. А дали?
Безсънните и утрото не чакат.
Свири, свирачо! Дайте друга чаша! ...

Ловците се прибраха малко гузни...
След цял ден подир кучетата бягали
е уловът им тлъста, кръгла нула.
Зевзеците на подбив ще ги спрягат.
А нощем сънищата им препускат ...

Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Като черна магия пясък дълбае.
Като клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни - ...

Изправи се рязко на плажната хавлия. Усети интуитивно, че някой я наблюдава. Видя усмихнатото лице на млад мъж с големи черни очи. Смръщи се и го изгледа супер сърдито доколкото можеше. После влезе в морето и се потопи цялата. Хладката солена вода й подейства освежаващо. Беше заспала на плажа и сега ...

Вечността ще чука на вратата,
с болка изпълва се душата!
Такава е на всеки съдбата,
ще ни приспи навеки тишината!
Дъжд ще се лее обилно, ...

повдигнах се на пръсти за да те целуна,
и всичко, всичко да простя,
а после да си тръгна бързо, бързо,
преди отново да се нараня.
Защото аз бях, ти не стори нищо, нищо, ...

Нека е даден триъгълник с дължини на страните цели числа и нека дължината на радиуса на вписаната в този триъгълник окръжност е 1. Покажете, че този триъгълник е правоъгълен.

Някога в нощната тиха омая
спомняш ли моите топли ръце?!
Как се забравя за нежност не зная…
Как се изтрива обично сърце?
Някога в лудата гонка на дните ...

ПЕРОНЪТ ОПУСТЯВА РАНО СУТРИН
Постой на прага – малко да погледам
очите ти, преди да си отидеш.
Потъваш в здрачината – и по-бледен,
изчезва бавно образът ти свиден. ...

РЕЧНИК НА МАЛКИТЕ НЕЩА
... обичам малките неща,
с които този свят е вечен –
да се събудя сутринта
и тихо да заспивам вечер, ...