Седях безмълвен върху камъка на възрастта
и с наслада гледах как потъват
гондолите на моите желания...
Във залива на мъдростта остават да стърчат
призрачните мачти с натъжени знамена ...

Животът спря да съществува в миг.
Дъхът ми спря с заклещен в гърлото ми вик.
Ето там - далече - се случи нещо.
И сълзите затекоха по бузите горещо.
Лава заплиска в недрата - ...

Стаите... паяжините... хамбарите... хората. Всичко се повтаря, отново и отново, а краят винаги е един и същ.
5 Септември 1957г – с. Амбърли (Англия):
„Страхливец!” – крещяха гласовете в главата ми, докато отварях стария хладилник. Грабнах изсъхналото парче – сушено месо и отхапах със зъби. Преглътна ...

Аз трепетно се вглеждам там,
където искам да си ти,
и май те виждам, но съм сам,
а тичаше към мен, нали?
Ти бе за мен, не, и сега си ...

Съвестта много ме терзае, мъчи,
душа не иска да си трае, да мълчи,
как бедните ще страдат виждам
и мисля:"Никак не им завиждам!"
Този, що на Земята има много - ...

Казваше, че ме обичаш,
че всичко е в смисъла сляп,
че дори в точката на привличане
побирал се целият свят.
Казваше, че ти липсвам, ...

В тъмносиньо ръми тишината
и попива среднощни ухания.
Лято. Толкова много е лято -
можеш даже с ръка да го хванеш.
По первазите лунна позлата ...

Бе ранно утро. Птичките пееха, осите жужаха, когато се чу неземен рев. Всички се събудиха и погледнаха. На около километър от тях имаше огромен динозавър. Бе Ти-рекс, поне доколкото би могло да се предположи. Бе висок 15 метра, дълъг над 10.
-Ей сега я втасахме! - каза Емил.
-Друг път, няма да мине ...

Тъжно стихотворение
Живеем във време, в което
изплува боклук над водата.
Високите, стройни дръвчета,
които не чупят снагата, ...

Поставили проклет поет,
редакция да управлява...
Но той понеже бил проклет,
присъди почнал да раздава...
И както днес не е в Европа, ...

По стръмните пътеки на безкрая
се скитат непознати светове.
Къде отиват - няма кой да знае,
кого ще срещнат, нито пък къде.
Разтворени пространства се пилеят. ...

Докосни ме. Дори да е само веднъж,
ще ме стопли през дългите нощи.
Като жадна земя, напоена след дъжд,
ще поискам, ще моля за... още.
Утоли моя вътрешен, огнен копнеж. ...

понякога
притиснати едни до други
често пъти
заедно но разделени
редиците им ...

Сигурно съм от онези, скритите принцеси,
ми то не може пък съвсем да съм без потекло!
Сега шъ кажете, че треска мъ е тресла,
ма много ми съ спи във балдахиново легло!
Е, верно, че на бал ни съм одила нивгъж, ...

Имаше някога една жена.
Наричаха я Луна,
незаменима красота,
слънчева като зора.
Наричаха я Луна, ...

ПТИЦИ
Всички носим птици във душите си,
птици във сърцата си отглеждаме
– шарените птици на мечтите си,
мътени в гнездата на надеждите. ...

"а дядо на кривата пейка е седнал...
лулата му. Пълна с ръждиви кошути"
Павлина Йосева - "По-тежък от вятър"
На пейката, под старата смокиня,
седи и пуши. Вече се смрачава. ...

* * *
Не са ни нужни днес аналитици,
да обяснят какво се получава -
пръкнат ли се лоши политици,
и те ти ялова държава.

със ефирна безначалност
плуваше
в живите пясъци
по брега на времето
стъпките ù ...

(DREAM CHASER)
„До последната ми мечта“
Ден след ден, дъх след дъх, слизам надолу, спъвайки се по разбития път.
Вървя бавно, защото ме спира последната ми мечта, за поне един радостен ден преди да умра.
Надолу по разбития път блъскам се в тези, които успяват да се изкачат, дано ме задържат. ...

Към твоето обкръжение
да съм тангента
отредила е моята съдба,
но моля те, срежи я тази
тънка лента, ...

Спомен от Океана...
(триптих)
Нейде в Пасифика
1.
Това бе храм на Красотата!... ...

( "Не е юнак, който граби - юнак е който търпи!")
За българите
мен не ме е страх –
не може никой да се справи с тях!
Такива партии ...

ЛЕТИЩЕ
Намерих летище и отлетях…
Високо политнах над облака прах.
Небето намигна със звездни очи.
Луната помогна – зад облак се скри. ...

Добре дошъл, сине!
На този свят те родих,
нарекох те с дръзко име
и те благослових.
Да бъдеш здрав и уверен, ...

Конвейер в завод…
подредени като взвод,
семпли кукли по шаблон,
очакват презентиране в салон.
Салон с други кукли като тях, ...

Денят премина неусетно,
а ни следа от теб в града.
Заровен надълбоко като злато,
непредвидим и мъничко студен е в теб мъжа.
В силните мъжки ръце ...

Ооооо, добре дошла! Ела! Седни! Тази вечер не очаквах гости,
хайде влизай и се съблечи, топло е у нас, от вчера още...
Казвай смело, тъй, по същество, кой и за какво при мен те праща,
някой казал ти е нещо, но защо сещаш се сега, че си ми важна!
Аз те чаках вчера! Закъсня! Малко ме обиди... хайде, н ...

Лудост е без теб да живея
И смисъл от това не виждам аз.
Продължавам все така да копнея,
След всичко да има ние, да има нас.
Винаги в сърцето си ще те нося, ...

ВРАЖДЕБНО
На М.С.
Той гледа, може би странно,
със зловещите очи впити във теб.
Дори ти се струва това неморално, ...

Обичаш ми се...
С копнеж. И шепот на вълна.
С нежна чувственост. И южен полъх.
Капчица роса. И докосване на сълза.
Изгрев. Светлина и усмивка. ...

Последното кафе изстина.
Не искам даже да го вкуся.
Горчат сълзите, с които е пропито.
И едно отровно сбогом е разпръснато.
Последното кафе не значи нищо. ...

То беше съвсем малко и едва забележимо. Затова може би нито една птица не го клъвна. От време на време вятърът го понасяше из въздуха и то си мислеше, че лети. После падаше, но всеки път върху тревичка или цвете и не усещаше болка. Радваше се, че е живо, любуваше се на красивия свят и на топлото слъ ...