Душата ми ранена е
и търси своя благ мехлем.
Очите уморени са.
Отдъхват щом кацне погледът на теб.
Устремът ми срещнал е стена. ...

Искаш да съм праведна, но не съм, уви,
и лошите решения в живота си подписвам с две ръце.
От грешки нека по да ме боли,
а не на сигурно, със сгънато на две сърце.
Зад лошите си избори заставам без вина ...

***
Сто взривени слънца
в усещане за обичане,
когато времето спира
в притихнала сълза, ...

В душата, още будна, странно тихо е.
А въгленът в сърцето ми гори!
И в ритъма на драматични стихове
кръстосват се не рими, а стрели!
Летят мечтите! В сънища завръща се ...

Синя нощ
Ела тъй нежна и любяща нощ
в този небесен град на сенки и тайни
облей всичко в син разкош
и в звук облечи звездните струни омайни ...

Големият взрив...
Звездите тегнат като мисли,
като въпрос неразрешим-
с божествено-неясни истини
и от преди да се родим... ...

Защо така свирепо боли
при раздяла?
Дали защото умират
в мен клетки -
клетки, в които вече ...

"Дворец от морски пясък"

Раздяла
на Донка
И след хиляда години
няма да мога да свикна
далеч от мен да замине ...

Под игото, римейкът
... Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излазяше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар - от куршум - сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Съ ...

За десетия си рожден ден Злати получи куче. Получи го от чичо си Гошо, който дължеше пари на баща му, но така или иначе беше решил да не ги връща. "Ето ти идеалния повод, за да забрави Танко за парите." - разсъждаваше Гошо.
Когато първоначалната еуфория утихна (за около петнадесет минути) семействот ...

Там, от белия ни Дунав,
той поел е към върха
и пронизан от куршума
е прекрачил вечността.
Днес към паметника гледа ...

---
Ела, Капитане — наливай, нощта е в разгара си —
под глътките ром да удавиш крайбрежната мъка,
аз зная каква е, но гласно не я изговаряй!
Дори, ако трябва — накарай морето да млъкне! ...

Навярно предпочитате
да съм умрял? -
По глътка въздух
повече да дишате...
Човековълци дебнат ...

Странно е. Странно е един човек да означава толкова много за теб, а същевременно ти за него нищо. Абсолютно нищо. За него няма значение дали някога те е срещнал или пък не. Абсолютно безразличие. Всички реплики от рода, че безразличието боли повече от омразата изведнъж се оказват верни. Но нали по-д ...

Аз съм перде, плътна завеса.
Ти си изкусно измислен робот.
Търся добрата ти, точна намеса,
но получавам талон "идиот".
Някой трохи ми подхвърля отгоре. ...

Разплитам тайните ти... До една.
Приспивам се със Лара Фабиен.
Навън проблясва юлската луна...
Дъждът припява тихичко "Je taime"...
Обичам този топъл летен дъжд! ...

Старостта е мигът преди вечността,
когато премисляш свойта съдба,
тогава се питаш как си живял,
какво си постигнал, за какво си мечтал.
Премисляш какво си оставил в наследство, ...

МАЛКИ ЛУДИ ДИВАНЕТА
- Скрий се, скрий се зад скалата!
- Е, не ме припирай ти,
ще загубим ний играта!
- Крий се и не му мисли! ...

Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности. В главата му бушуваше ня ...

Писма любовни аз ти пиша и ги изпращам по света,
във тях една надежда диша, а с нея гоня си страха.
- Къде си? - вятъра попитах, а той подсвирна и запя,
писмото грабна и отнесе, помете сухите листа.
- Къде си? - питах и небето, обсипано с безброй звезди, ...

Много бързо строя всички пясъчни замъци,
после просто стоя и ги гледам да рухват.
И изгарят отново душата ми в пламъци
всички грешни любови и чисти безумства.
Много бързо раздавам се и много наистина, ...

Чувам очите ти какво казват.
От казаното дори мен ме боли.
Леко поспри!
Твоите очи обещават ми всички звезди, даже на мен си ги кръстил.
Твоите очи обещават ми радости, ...

На теб, сине
Днес цялата Земя е във нозете ти,
светът не е достатъчно голям,
морето е едва до коленете ти…
(Препуска лудо младостта ти, знам…) ...

- Да пристъпи напред тази, която дръзне да се състезава срещу мен! Арахна! - Атина гневно изкрещя и зачака нетърпеливо отговор от жените, които се покланяха срещу нея.
Тогава жените започнаха да бутат Лина да се изправи. Лина се изплаши. Да не би да я мислеха за Арахна? Ставаше все по-странно...
- Ч ...

- А аз обичам дъжд -
каза ми веднъж
едно момче.
- Дъждът пречиства
от всяка болка и тъга, ...

"Българийо, за тебе те умряха",
а ти прогонваш днес децата им,
ще дойде ден да отговаряш
за делата си -
в падението на техния загубен рай! ...

Котенцето Пухо свири на пиано
с лапички клавишите натиска.
Упражнява се от рано,
виртуоз да стане много иска.
Тара-рам пам-пам, ...

Да, пак вали. И днес не спира.
Дъждът господства над света.
Щурее той, хлапак немирен,
по покриви и по стъкла.
Прихлупило се е небето. ...

Лято топло, безгрижно,
пак пред мойте очи!
И цветенца красиви
ме примамват с лъчи.
В тях пчелички жужат ...

Пътешествие в нощта...
Подай ми ласкава ръка
и поглед не отмествай!...
Да тръгнем, искаш ли сега,
в нощта на пътешествие?... ...

АНТИКОМУНИСТИ
Сиви облаци през юни
връхлетяха изведнъж.
И открай докрай страната
бе удавена от дъжд. ...

Този поглед!
Прониза ме!
Отново ги видях!
Очите ти!
Моя блян и страх! ...

Stop standing there
Avril Lavigne
1. All this talking to you...
I don`t know what I`m to do.
I don`t know where you stand, ...

Измоли ме в отминали залези,
като сън, който утро твори,
и от твоите устни разпалени
се въздига с огнищни искри.
Всяко сбъдване иска изричане. ...

Погребвам.
Бях на много погребения.
Погребах чувства, мисли, мнения.
Погребах светли настроения.
Погребах всички откровения. ...

Я ела ми, луд гидийо,
тук на очна стафка!
Да та питам и разпитам
к' ва ще да ù тъз заиграфка?!
Казваш - флюбел си са ф мене... ...