Пътуваме към себе си. Пътуваме, пътуваме...
След нас умират мигове, насреща други идват.
Отиват си надеждите и тихо на сбогуване
една сълза отронваме без никой да ни види.
Пътуваме, пътуваме... Отдавна ли пътуваме? ...
Бях искрена, откровена до болка...
Посочиха ме с пръст, защото не знаеха как да понесат истината.
Бях винаги на среща, подарявах съветите си...
Посочиха ме с пръст, защото не знаеха какво е да имаш приятел.
Бях подредена и целенасочена, нахално-устремена... ...
Изписана с главни букви тя е,
но понякога е зареден пищов,
с неуморна обич постоянно сияе –
това е силата на първата любов!
Понякога прибързано реагираме, ...
Жена ми, като ме види да се бръсна, изпада в истерия и започва да крещи: "Идиот!"
Наскоро открих причината за това - вместо самобръсначката, съм ползвал досега белачката ù за картофи...
Обичам да спя до обяд. През останалото време сядам да си почина.
Мислеше, че е стигнал върха на сладоледа и радост ...
На изток от рая...
Будиш се пак във имотеца малък,
сутрин със вкус във устата горчив.
Мъжът достоен чувства се жалък,
тихо стои пред началник крадлив. ...
Април е странен месец, редува лятото със зима. Променлив е и непредсказуем. Напомня ми на мен самата.
Този април имам по-малко възможност да излизам и да бъда свободна. Сега като прекарвам доста време затворена вкъщи, това което много ми се е приискало е да се заровя в някоя книжарница, но не за да ...
Тя бе от онези тихи момичета с големи мечти. От онези, с големи, зелени очи, пълни с копнеж и сияние. От онези, с тъжните, красиви усмивки, криещи тайни и обещания. Тя бе от онези, с които можеш да си мълчиш дълго време и да се наслаждаваш на тишината. Тя бе от онези момичета, които искат само безкр ...
По тебе стопих си и двете очи,
и всяка сълза ми във гърло горчи.
Сърцето се лута по пътя към теб
и прави кръвта ми на сол и на дреп.
Душата в гърдите за тебе тъжи ...
Казвам се Лакташ. И това е името ми. То си е мое. Както и душата. За тялото обаче ще е лъжа, ако го кажа. То не е Тиберий. Лакташ съм аз. То е Тиберий. Беше. После аз му го взех. А Тиберий къде е, не знам. Особено държа да разберете, че не ме интересува дори и най-дребничката идея, най-малкия намек ...
Над Суходол се развихряше буря. Щеше да вали обилно. Светкавици проблясваха тук-там, променяйки светлината на майския следобед. Миризмата на сметище се разнасяше близко над свежата трева и попарваше всяко цвете. Полските маргаритки бяха оклюмали и с всяка капка, падаща върху тях, целуваха земята. Да ...
Земята облече цветната си дреха
и хукна той, човекът, по нейната пътека,
да гони облаци - мечти, и аз, и ти, нали?
И в сладостния дъх на обещаното и на мечтаното
изпиваме и глътка сладост, и глътка радост, ...
Утро е. С родилни мъки отваряш очи, за да посрещнеш новия ден. Един от многото дни, които те чакат. Ако си оптимист, де. Или по-скоро песимист? Да, оптимистът не приема дните като даденост. ‘’Той ги изживява’’. А ти успяваш ли? И как? Е, сигурно можеш и по-добре. Сякаш ти пука...
Излизаш навън и, кл ...
Сюрреализми на 13т етаж
Първа картина
От раздрънкания буик, випуск 1984г. излезе двадесет и осем годишен, облечен в елегантен сив костюм мъж. Разроши прилежно зализаната си коса, разхлаби червената вратовръзка и примижа срещу силното юлско слънце. Пред него се извисяваше като замък от фентъзи роман ...
и прочие ненадейности.
Професор Томов минаваше за една от най-търсещите и творчески личности по Земната повърхност. Бремето на неспокойния му дух се споделяше от неговия верен асистент Емо. Те двамата някак си винаги успяваха да забъркат всевъзможни каши в името на научните си изследвания.
Точно тов ...
Щурец, преял на времето със солта,
напук на прозаиците,
вече под тишината на друга камбана,
но с пълна душа,
на Бог, вместо нервите, ще къса му "жиците".
През всичките тези години тя не беше имала нито една нормална връзка. Никога не бе водила момче у дома, за да го представи на родителите си, нито пък нея бяха представяли. Никога не беше вървяла щастливо прегърната от приятел, с когото да се целува насред улицата, без да ги е грижа за околните. Прос ...