Светът изглежда преразпределен
и завистливо моят дял - неравен:
жена ми спи, по-кротко от козле,
изгубено из сънните дъбрави.
Пониква топлият й дъх едва ...

Лес в ожидании весны
Ольга Борисова
Гората чака пролетта
Перевод: Красимир Тенев
Лес в ожидании весны ...

Imany - You Will Never Know
It breaks my heart 'cos I know
You're the one for me
Don't you feel sad
There never was a story, obviously. ...

Той живееше сам, недалече от хората,
чуваше весел смях през нощта.
Той не чувстваше на града умората,
не разбираше цветовете на есента.
Той не можеше усмивки да подарява, ...

На тебе,
моя любов
Моя любов,
моя любов закъсняла,
нежна и пролетна, ...

Можем ли да устoим на пламъците в очите ни? Когато те ни изгарят, влудяват, карат ни да не можем да мислим за друго. Колкото и неправилно и неподходящо да ни изглежда, струва ли си риска да пропуснем този момент? Сигурно ще има и други подобни, но точно като този – никога. Тръгваме си и отново се вр ...

Разбира се, че съм Снежанка! Вижте,
кожата ми бяла е като снега!
А устните ми - с цвят на вишна.
И тази абаносова коса..
Къде са милите джуджета? ...

Красива, грациозна и свенлива,
тя бе това, което искаха мъжете.
Но не бе щастлива.
Преследваха я като дивеч. Спрете! -
крещеше в нея вътрешно сърцето. ...

Всяка извървяна крачка,
протегната към необятна цел.
Всяка трудна пречка,
всеки опит в нас се вплел...
А ние маршируваме в колона ...

Лидерът Бойко пак с гаф се прояви,
100 години ни управляват комунисти!
Ела, генерале, от тях България оправи!
Фердинанд и Борис Трети - социалисти!
Какво прозрение на банкянския Херодот! ...

В живота ми е нужно
да усещам вятъра
от дъхa ти по кoжата си
и
прегръдка продължителна ...

На Д.
Защо се разминаваме така
във мисли, думи, намерения, постъпки?
Понякога в житейската река
брегът е срутен. И със предпазливи стъпки ...

Една подир друга пропадат гредите
и вече домът не е дом.
Една подир друга нахлуват осите
и вече са цял ешелон.
Подслон си намира студеният вятър. ...

Силуетът, залепнал за светлите очертания на зеещата врата, бе склонил глава над рамо. Ако можеше да се надзърне отвъд играта на светлината, щеше да се види как по искрящочистотo лице се носят вълни на кротко блажение. Но Наместникът не можеше. Застанал гърбом към нечакания гост, той бе потънал в сер ...

(на един до болка познат)
Ти пак ли с мене ще спориш...
Готов си да се инатиш!?
Но имаш ли какво да кажеш,
щом с аргументите не важиш. ...

Парите
Парите ни променят. Всеки метае да има повече,
да ги печели по по-лесен начин.
Всеки се стреми към тях и в този ритъм забравя за
любовта, приятелите, семейството и най-важното - за своя Бог. ...

Измислих ти лице
Измислих ти лице, две топли длани
и взор, откраднал багри от дъгата.
Коси ти дадох - с лунен сноп втъкани,
по-светли от звездите в небесата. ...

Замълчи, замълчи, замълчи...
Забрави всички думи изкусни.
Този миг е божествен, нали?
Погадай по безмълвните устни.
Как се раждат секунди от нежност, ...

От поглед клада в мен запали -
с искрицата на лудостта,
усмихна се и ме погали
с карминов свян и чистота...
В живот предишен съм те срещал ...

Стихия съм...
И луда от обичане.
Такава лудост
няма на земята.
Обичам те! ...

Крехко стръкче бяла светлина
със немирен кичур си играе–
любовта на слънчева жена
може по това да се познае!
И след миг... ще свърши есента, ...

О А З И С
Кога ще изпълзиш от своята бърлога?
И звънкия ти смях да чуя пак по телефона?
Отново нощите да преобърнем в дни.
От викове любовни просторът да кънти. ...

като стрела
префучавам
ЕДИНСТВЕН МОЙ,
през теб,
без секунда престой, ...

На какво ухае жената, която обича
и любовта е свещено лице,
жената, която до крайност се врича
и мисия има чрез своето сърце?
На какво ухае жената, която не може ...

-----
Дали заради чипия ми нос,
или пък неизменната усмивка —
мъжете ми сервират на поднос
сърцата си, в комплект със вино пивко. ...

АПОКАЛИПТИЧНО
Дали като всички живях?
Едва ли?
Дали като всички обичах?
Защо ли? ...

ИГРАТА III
Господин Късмет, госпожо Участ,
госпожа Съдбата ни събра,
а хлапакът Случай ме научи
да играя вашата игра. ...

Пред чувства тъй банални безсилен съм, уви,
нуждая се от бездни, бездънни пещери,
там във влага, студ и кал, под тонове скали,
дълбоко да оставя спомена за нейните очи.
После да се върна друг и ледено студен, ...

... Вече Е ...
Фениксът след огъня се ражда...
И бяхме...
Остри думи...
И липси... ...

НАСАМЕ СЪС СЛЪНЦЕТО
Подаряваш със шепи живот.
Неуморно, пословично, щедро.
Твойта църква си няма синод.
Твоят храм е небето ти ведро. ...

Моят миг
В мигове като този,
когато тишината пее
и тихо пращят съчките в огнището,
усмихваш се на спомена ...