СВАТБА БЕЗ БУЛКА
Понякога си мислим, че времето, в което живеем, е много динамично, интересно, напрегнато и многолико, че сетивата ни са изострени и светкавични, че мозъците ни са усложнени и мощни, жадни за проникването и в най-закътаните тайни, обладават ни страховити и невероятни теории, енергии, ...

Животът е нещо, което не може да бъде описано. Всеки го разбира по различен начин. А малцина са тези, които могат да го разберат истински. Не е нужно да описваме какво е животът, нужно е да го живеем по начина, по който желаем. Понякога се случва човек да изрича лоши думи и да отказва да живее този ...

На нея
В дните, де се гонят,
какво за мен остава.
Забързан и небрежен,
неволни грешки правя. ...

Не ме целувай за раздяла!
Още повече боли.
От парченца направи ме цяла,
както правеше преди.
Потръпвам всеки път, ...

Започвам, евентуално, дълбоко да се съмнявам съществуват ли наистина всичките тези проблеми и лоши неща, които се случват през живота на всеки един. Дали истината за това, че съдбата има много по-големи планове за нас, не е просто много добре прикрита. Убийства и кражби. Изнасилвания и наркомания. В ...

Есе по зададен цитат
„Не ме разбирайте погрешно. Половин човекът беше умен. Но беше празен. Вярно, само наполовина“ (Петя Кокудева).
Човешката душа е сбор от различни чувства и прояви. Съзерцавайки картината, правим много асоциации между предмети, чувства и емоции. Бутилката крие в себе си тайнствен ...

Любовта душата ти носи
в краката ми голи и боси
и изсъхват в теб като пустиня
ръцете ми със хиляди въпроси.
Двамата дали ще стигнем ...

Бойко, генералът с яката мускулатура,
меси се в българската прокуратура.
На върха изстреля Цацата като ракета -
да има як гръб магистратът има късмета!*
Баце е шеф, що да не ползва цветист език, ...

В развитие
Дали Светът отчасти припознава:
Човека стъпил на Земята в здрач,
носител на усмивки, обич, слава
и съдник, надзирател и палач. ...

Колко жалко, болно:
по богатство и по сила
е на място най–последно
моята родина мила.
Че продават я на дребно ...

От Гърция аз сутринта се върнах,
пътувахме със рейса цяла нощ...
Разказвам ви това, което зърнах
и туй, че с тях сме винаги на нож!
Пътувах като лекар на отбора, ...

Във пъстрата фуния на април
събирам аромати, багри, звуци
и вятърът от Юг ми става мил,
канон ми пеят весели капчуци.
Трева, разрошила перчем зелен, ...

Колко повече да те обикна
и да не свикна с теб сега...
сърцето ми веднъж се провикна,
а ти го чу от още три места,
от шепота в една молитва, ...

НЕПОЗНАТА ЛЮБОВ
Край езерото в залез топъл
разстила слънцето лъчи.
От птичи песни – нежен вопъл
и вятърът смутен мълчи. ...

ЛОТОСОВО СЕМЕ*
Светът, пиян от лотосово вино,
забравя вчерашния минал ден.
Аз помня.
Аз не мога да отмина. ...

Парцалена кукла на пода лежи.
Парцаленото ù сърце кърви.
Парцалена кукла, била в лоши ръце,
гледа с изумрудени очи твойто лице.
А ти? Ти просто мълчиш. ...

Не се лъжи, че съм поредната в грешка,
дето мисли, че ти си Мъжа,
проклетата мъка ме тласна
в ръцете ти -
търся подслон да прекарам нощта. ...

"Ти зад седем морета се бавиш, седем рани те водят при мене, че от всичките земни пристанища само в моето има спасение." /Милена Лилова/
За Теб, за Мен...
И ако можеш – опиши го с думи.
На мен дъхът ми вече не достига.
Това, което става помежду ни ...

Щастие е
да се разхождам
по - трева сред дървета
с цветовете и нюансите им,
с които са украсени. ...

Приличаш ми на някого - „порядъчен“;
не се задържаш, хванат в нечий нощи;
вкуса ти е натрапчиво-остатъчен;
след него чувствам глад и искам още.
Ухаеш на онази сладка болка, ...

Още мойто тяло за любов от теб е зажадняло
и от твоите ръце иска да отпива цяло.
Но навън се сипе дъжд, както в моята душа,
дъжд от стрели, които в мене бавно се забиват,
а от тях боли ли и боли! ...

На всички вас, които сте обичали, обичате и ще продължавате да го правите!
Знаеш ли колко си хубав,
когато се смеят очите ти?
И как оставам без думи,
когато ме гали смехът ти? ...

Спомени, спомени -
кратки истории:
петлета от захар и мигове
по витрините стъклени,
бавно топящи се ...

разбирам всичко
и прощавам...
защото няма
по-голяма тежест
от неидващата прошка, ...

Цветя, цветя, цветя, навсякъде цветя!
Сезонът на студа най-сетне отлетя;
по клоните блестят висулки не, а пъпки,
денят гризе нощта с растящите си зъбки;
където гарван чер бе свикнал да гълчи, ...

Ще ти бъде ли тъжно,
когато умра?
Ще пророниш ли сълза,
затова, че ме няма?
За хубавите мигове, ...

Ще ми се
да потъна в дълбините
на своето его.
Да престана да мисля за теб,
и за теб, и за нея и него. ...

Изоставен
В залеза на своите чувства
ти се спираш стресиран,сломен...
Не искаш утре да има,
защо ще ти е този нов ден. ...

Сивото приляга на ножа във гърба ми,
на дамската ми чанта и скъсания куфар,
и без това отдавна вече нямам „пътища“,
протърках и железните галоши - и приключих
с житейските поуки и любовите, ...

В лабиринта на забравите
свири старата си песен
Собственикът на стадата
песента подслон не търси
всичко има си в торбата ...

Долепени - две стихотворения
издигат се от вятър към небесни висини,
без маски за театър - две видения...
две измислени души...!
Едната истинска почти ...