Строено върху старо турско гробище,
в което са погребвали крадците,
превърнало се в гражданско позорище
с партийните интриги и лъжите...
Това е днес Народното събрание, ...
Искам просто да прегърна музиката. Мразя факта, че не мога. Иска ми се ей така да виждам звуците, нотите, всичкото и да го грабна в шепи, да го помириша, да го допра до лицето си, да го докосна, да скоча в него. Сякаш не дишам, когато слушам някоя от "тези" песни. Които спират дъха ти. Затваряш очи ...
Всеки миг, всеки ден репетираме.
Режисьор е съдбата - добра или лоша.
Ролята ни избрана е, но и ние избираме
да сме отговори или въпроси,
да играем със чувство или да повтаряме ...
Не губи човешкото в себе си, не го допускай,
макар на границата понякога да си.
Опази го и на предела да е вече,
та ако ще, с последния си дъх го направи.
То губи се понякога от глупост, ...
Когато съм по-ниска от трева,
тогава не вълни цунамита във мене вият.
Когато стапям в мене вечерта,
звездите не танцуват, а със мен ридаят.
Тогава чувам как плющи дъжда ...
Нощта ме обгърна със сладострастна милувка,
посипа ме щедро с неонова светлина,
на устните си нарисувах червена целувка,
тротоара прекрачих само по токчета и мини пола.
Аз не съм мъченица безгрешна, ...
Всеки има мечта. Има звезден копнеж.
Страстно търси любов и успех ден след ден.
Някой пада в едно, в друго има летеж.
Гони някаква цел и върви устремен.
Знам, че мъдър човек не без смисъл е казал, ...
Като кутия пълна със мъниста
от гердана на съдбата преброени
животът ни започва с вик неистов
и любовта, с която сме родени...
Като наесен овехтяла шума ...
Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Част пета.
🇧🇬
Ето и поредната част от разказа... Надявам се да ви хареса повече от предишните!
Б.
Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря...”- Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща... Като гледам- гото ...
KOРАБИ
И остават ръцете на мама безкрайно далечни -
виж: приличат на кораби, тръгнали в други посоки.
Все е същият сън: мама шета из кухнята вечер. ...
И е адски добра. И от Господ, дори по-висока. ...
Четвърта част
II
Мара
Колоната деца пресичаше земния път, по който вървеше Мара. Истинска жива бариера, толкова необичайна, че тя се спря, за да ѝ се порадва. Малчовците маршируваха в редички по трима-четирима. Коленцата им се повдигаха високо, а босите им крачета тупаха с такова вдъхновение по пръс ...
Не вярвах, че ще дойде ден да те потърся
сред образите на жените,
останали отдавна зад гърба ми…
Признавам - лъгах те!
Но и ти не ми остана длъжна - ...
Радостна песен Роди се в мен голямо вдъхновение,
наслаждавам се на красивата природа.
Намирам се в духовно опиянение
като забравих аз всяка минала тревога.
Положително и творчески съм сега настроен, ...
Животът тъй бързо препускаше през нея...
Изстрадала тя всичко тъй опасно...
Плакала тя всяка нощ... свита като малка фея...
Искаше да спре... да грейне туй лице прекрасно.
В миналото усмивката ù беше слънце... ...
Приемам те, Животе! Такъв, какъвто си... предизвикващ в мен различни усещания. Обичам те, защото така ми говориш. Шепнеш тихо през ухото.
Чрез теб аз чувствам. Понякога тъга, понякога радост. Горчиви сълзи или смях до захлас. Но това си ти - мой си, такъв те искам! И знаеш ли защо?! Защото съм артис ...
Знай, че вече всичко е свършило -
не мога да се боря с твоите очи...
бариерите са се откършили,
с празни шепи ти пред мене застани.
С усмивката си на дете, ...
Смъртта си мислиш, че е страшна? Не съм те запознала с Него!
🇧🇬
Смъртта си мислиш, че е страшна? Не съм те запознала с Него!
Не се опитвам да те плаша... разказвам ти... с умряло его...
Животът ми до тук съвсем нормален,
улисан, тъй обикновен, несложен,
Той дълго от страни е наблюдавал ...
“Най-добра приятелка”; “приятелки завинаги”, а дали? Когато си на 16, това са доста често използвани определения, но дали е така? Дали този човек ще е до теб завинаги, дали няма просто да те забрави някои ден?
Доста хора пишат за любов под формата на двама влюбени, и да това е доста висше чувство, н ...
"Най-силна е онази любов, която може да покаже своята слабост"
Косите ти, любими -
крила от черна врана, разпилени.
Очите ти, зелени до недопустимост -
събират всичките вселени. ...
Всеки ден потъвам в кладенец без дъно.
Колко още стълби има към отвъдното?
И не ме вълнуват суета и блясък,
нося на гърба си цял чувал със пясък.
Песъчинки-мигове от бреговете на живота ...
А сигурно онзи отгоре се смее
(освен, ако вече не ни е забравил) -
живеем по малко от страх да живеем
в познатата кал, от която сме правени.
Горим се от твърде оголени чувства, ...