Не се побирам в кожата си.
Тясна ми е. Задушава.
Оказва се,че много сложно е
в естествения ритъм да си вляза.
И как да укротя сърцето - ...

"Любовта е над нещата"
из романа "Мила, Мерилин" на Ваня Щерева
Любовта е над нещата.
Ту е шумна, ту безмълвна.
Днес палач е безпощаден. ...

Kогато
онази безкрайна минута се спъна
на прага на твоето тихо, прошепнато „не”,
тогава
небето за двама утаи се на дъното ...

---
На гърба ти по ствола целувки безброй са разпръснати —
озвучени безсрамно с поредния нощен акорд.
Те пътуват круизно към островче, спряло на кръста ти
и неспирно повтарят ту "ляво", ту "дясно на борд"... ...

Светът е пълен с омраза и лъжи,
светът е пълен с разбити мечти.
Светът е наситен с болка и тъга,
но светът си е устроен така.
Ако мога да избирам моя свят, ...

Събуждане
Виж небето – пожъната нива.
И звездите – със сърп окосени.
А нощта като сън си отива –
в който няма и спомен от мене. ...

Мечти между небето и земята.
Бентлита по магистрали.
По изровените тротоари -
тихо скъсани обувки.
Едно дете мечтае на глас ...

Кореспонденция
Едва те познавам, чета само писмата ти,
с тях ме обсебваш, за теб да мечтая,
със буен плам описваш душата си
и тяло такова, каквото желая.. ...

Любовта ти е последната октава
от симфонията на дъжда...
след нея винаги дъга остава,
носи спокойствие и тишина...!
Любовта ти на дете и дама ...

За тебе, мили, аз тъгувам
и всичко тъжи във мен.
Вече не те прегръщам,
няма те, без теб започва всеки ден.
Замина, дори снимка не остави, ...

Последен с теб се запознах
и с песни нежни думи ти мълвях,
отвърна ми с усмивка на уста,
изящна като цветна пъпка беше тя.
В страна далечна стана всичко, ...

1 На критикарите
Тук всеки всичко критикува,
реве вдовишки и раздува,
но над нещата не умува
и критиката му не струва! ...

Твоя
Ти ме питаш коя съм и ме гледаш учудено. Очите ти, два тъжни кехлибара, се взират в моите и ме опустошават. Сърцето ми ще пробие гърдите само след секунди. Вземи го. То отчаяно иска да тупти в ръцете ти. Не казвай нищо, замълчи. Аз имам много малко време. После ще си отида. Вятърът ще подгони п ...

И обеща вълкът: - "Ще съм добър пазач,
какво, че от гората съм дошъл.
Бях, див и неразумен затова, че
се водих на хиени по акъла.
Но днес съм друг и много съжалявам ...

Вече на вратичката
Петльо кукурига,
чува под юргана всичко
Ванко и премига.
Слуша, слуша той прехласнат ...

Сама
Болка, но не и страх. Сама. Колко е скучно. Нито стон, нито зов.
Само надежда. Надежда за по-добър живот. Тя знаеше, че това е нещо временно, но времето не минаваше. И отново сама. Сама с вятъра и самотата. Какво ù предстоеше… Никой не знаеше. Само Бог знаеше това! Боже, дай ми сили, казваше си ...

в погледа ти нещо ще открия
и нещо истинско в миг
ще преобърне
сегашната ни тревога
и пак ще е различно ...

Harold and Maude
by Colin Higgins
Harold Chasen stepped up on the chair and placed the noose about his neck. He
pulled it tight and tugged on the knot. It would hold. He looked about the
den. The Chopin was playing softly. The envelope was propped up on the desk. ...

Обичам да съм черната овца отлъчена от стадото,
обърнала очи навътре към сърцето си.
Да не се вписвам във стандарти и клишета,
щастлива като дете, играещо на пясъка.
Да обитавам пясъчните замъци и кули, ...

Аз все си казвам малко, още малко
ми трябва да достигна небосвода,
а той като далеко е, и жалко,
че пръстите ми не докосват свода.
Аз все се лъжа, че ми е потребно ...

Ти често питала си как ухае
душата ти, когато си щастлива,
когато смееш се, когато плачеш,
когато чувстваш се отново жива.
Да бях художник, щях да те рисувам, ...

Какво ли няма в един стар сандък?! Понякога е полезно да се поровиш в него...
Надявам се да ви хареса приказката.
Б.
Имало едно време, в едно бедно нашенско село човек, който бил самарджия по занаят. Бил се научил да прави всякакви самари от баща си, а пък той - както му разправял – от своя баща… Та ...

Кристално белите снежинки се гонеха навън
с усмивка малкото момченце сънува първия си зимен сън.
Пухкава снежна пелена покри земята
да топли семената на житата и цветята.
Като отвори то очи след сън, ...

Вали навън дъжда.
Не спира.
Обгръща ме студа.
Душата тихичко умира.
Вървя напред. ...

Във водовъртежа на твоите движения
изпъква страст от въжделения
и множество творения,
забравени във своят ход,
дочакаха за нов живот. ...

Часовете, неусетно минаващи,
в минути болезнено кървави.
Като птици бавно плаващи,
но устремени в облаците сиви.
Колко още дни преброени ...

Здравей, ЖИВОТ!!!
И макар все още да има сутрини, в които да ме гледаш смръщено изпод веждите си, аз ти казвам: "Здравей, живот!!!", защото повярвах отново, доверих се на същността си и разбрах, че заслужавам да те имам, решавайки дилемата, дали те искам.
Бях обвила тялото, сърцето и душата си в дъл ...

Мечтая те, любов! За теб мечтая
с цялата си нежна женска същност.
Каквато те познавам, обуздай ме
и не мисли, че вече ми е късно.
Аз може би на тебе не приличам ...

В нашата ловна дружинка бяхме 46 човека. Много, нали? Но затова пък колко много дивеч имаше по онова време в Добруджа!
“И Добруджа, с опънатите жици,
с клоните, провиснали от птици –
сиви гривеци и гургулици,
в угарите със стада от зайци, ...

"Black Chandelier"
Drip, drip, drip, drip, drip
Drip, drip, drip, drip, drip
Drip, drip, drip, drip, drip
Drip, drip, drip, drip ...

"Many Of Horror (When We Collide)"
You say "I love you, boy"
I know you lie
I trust you all the same
I don't know why ...

Ирея живееше с майка си в едно малко планинско градче, всички познаваха нейния приключенски дух и прословути идеи. Тя носеше със себе си толкова големи въпроси, че всеки път щом виждаше възрастен човек, се възползваше от момента да ги зададе. Често се опитваше чрез въпросите си да се измъкне от разл ...