Път пътувах, досущ като птиците.
И летях…Все по чужди мечти.
Палех огън по тъмно в зениците
на вторачени в мене очи…
И рисувах във бяло керваните, ...

Възкресение...
Мъжете от моето племе
били във ласките си сдържани и груби-
само деца да направят слизали от конете
и нямали време да любят... ...

КАКВА ЖЕНА!
„Каква жена, каква камбанария!”
Евтим Евтимов
Каква жена! Каква камбанария!
Събира смело погледите жадни ...

От утре пак съм ничия
От утре пак съм ничия. Безсрочно.
Какво пък? Самотата ми е чудна!
Отдето тръгнах, май че ще започна...
До късно ще оставам нощем будна ...

Човек в своя живот претърпява мигове на подем и провал, но след като веднъж се е провалил, той след това има стимул да се усъвършенства и да преуспее. Само хора, които нямата смелост, воля и характер, са способни да се откажат в трудна ситуация.
Хората с амбиция и силна воля са способни да пробват д ...

(из цикъла "Вицове в рими")
След лятната ваканция, протекла романтично
в круиз из Адриатика, семейство Иванови
прибраха се в панелката, където прозаично
налегнаха ги грижите на делника отново. ...

Особеностите на климата
Времето сипеше капризите си в този и без друго неприятен за обикновения човечец сезон. Става дума за зимата - студ, кал, поледица плюс големите разходи да опазиш кожата на гърба си. Тези дни вместо приличен студ като за януари, се беше затоплило необичайно. Всичко необичайно ...

В пурпурното небе прилетяха думите на Скръбта. И каза Скръбта на човека:
- Ти често ме дириш при себе си, но знаеш ли колко съм уморена?
И човекът отвърна в себе си:
- Мой е пътят към тебе и сам те създадох аз за сълзите си. Сам те изтръгнах от болката и уморена си, знам, от ръцете ми.
И попита отно ...

Усмивките мои говорят.
Гласът ми открито кънти.
Щастието ходи при хора,
с родени за обич души.
Децата ми щом се край мене ...

Обичам те, мое мило момиче.
Обичам те пряма и чиста.
Обичам те в утрин златиста.
Обичам те във вечерта алена.
Обичам да гледам мънистата, ...

Искам лудо да обичам,
да бъде грешно силно,
не отричам.
Сама дни и нощи живея.
Копнея... за любов. ...

Усещане
Много хора край мене минават
с тъжни погледи, свели глави –
крачат бавно в снега и внимават
да не паднат, че много боли... ...

Алармата звъни, очите ми се борят
да остана скрита още малко.
Душата ми мълчи, докато устните говорят,
отдадени на теб изцяло.
Мачкам в дланите си белия чаршаф ...

Ако знаех, че се скиташ
Ако знаех за начина, по който ще ме гледаш,
докато вечер се събличам пред огледалото,
и за това как искащ и молещ ще се разпадаш
на малки частици, които ще те теглят към тялото, ...

Чудя се къде отивам,
вървя безцелно аз напред.
Но вярвам, че животът си отива,
отива си, когато съм аз без теб!
Не вярвах, че това ще стане, ...

Ти така не разбра, не видя, че си всичко за мен,
със наострени думи кова мойто мъжко разпятие
и сега ме посреща озъбен самотният ден,
жаждите си гася в уморена бутилка апатия...
Ти не ме пита нищо и тръгна си тихо по здрач, ...

БЪДНИ ВЕЧЕР
Изгубих се в себе си -
лабиринти незрими пресичат душата ми...
Предколедно светло е,
но леденее от думи неискрени!... ...

КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ
Не си мислете, че изкачвам стълбата –
аз ясно ви виждам и чувам.
Просто вие прибързахте
с присъдите. ...

Попитай слънцето защо в утрото изгрява и радостно блести,
тогава сърцето ми ще отговори защо за теб тупти.
Попитай вятъра защо тъй палаво лети,
тогава душата ми ще отговори
защо не спира името ти да мълви. ...

Във дългите си нощи ме измисли,
в безкрайно тъжния си мъжки свят.
Живот ми вдъхна и предаде смисъл
на една илюзия с божествен цвят.
В косите ми втъка морето, ...

Януарският вятър виеше из мърлявите каменни улички на Левия бряг, а мъждукащите тук-там фенери не успяваха да изплашат тъмнината между стените на къщите, притиснати от дървените прогнили надстройки, до които се стигаше по скрибуцащи стълби. В тесните процепи между изкорубените покриви нямаше небе, с ...

Как бавно и мъчително
ни времето изтича...
През иглени уши
ни се провират дните...
Не знам какво ...

РАЗЛИКИ
Боже, няма ги вече уханните вечери,
инак светят звездите над нас по небето,
и са други потайните думи изречени,
от които инфарктно примира сърцето. ...

Бо стоеше отегчен на една от многото синьо-лилави скали с остри ръбове, гледащи към долината на лунните спомени. Тя представляваше пуста местност, с няколко средно големи кратера, издълбани от риби – сухотворки. Те бяха непретенциозни същества, обитаващи скалисти райони. Не напускаха често скривалищ ...

Бг абсолвент – който си е взел хляба в ръцете и се ослушва за салама.
Бг абстрактност – употреба на неразбираеми понятия с цел да се крият конкретни действия с цел обогатяване на властимащите.
Бг авджия – който е зарязал питомното, защото си пада по дивеча.
Бг авиокомпания – която търси да назначи н ...

Мечтая да е 7 сутринта.
Да спя и да нехая
какво се случва във съня.
Да се обърна на една страна
и теб да зърна. ...

Осъден бизнесмен! Не е лъжа!
Най-после нещо почна да се случва.
Това е водещата новина
за разлика от всички други скучни.
След малко и подробности ще има. ...

часовникът,
работещ
наобратно,
ми показа
най - ...

А клоунът е мъничко пиян.
Така успешно се преструва на разплакан.
Светът е свят. И сам.
И се преструва на обичан.
А всъщност нотен листопад ...

Динозавърчето Сиси
разни работи си мисли -
на два месеца вече стана,
а памперси още сменя му мама
и на детската площадка ...

Вяло, скучно, протяжно...
вяло, меланхолично,
изтъркано, до болка познато
и изтъркано...
този сценарий отдавна предъвкваме ...

Не казвай, че не можеш да ме нараниш,
защото цялата боля от твои думи;
изобщо целият във мен болиш –
не знаеш, че си моето безумие.
Не казвай колко съм различна ...

Страхът, че утре може да те няма,
ме кара да се вкопча в тебе здраво.
Как може днес да бъдем двама,
а утре сам света да опознавам.
Не си до мен единствено в леглото, ...

Често не заспивам от чувство за вина нощем,
макар любовният плам да е призрачно студен...
Никога не съм вярвала, че ще дойде този ден,
един таралеж без бодли е ужасно беден!
А какво са думите без смисъл? ...

Отвори очите си и погледни към небето!
Не ти ли писна от мрака и прахта в мазето?
Изгони всички демони, таени с години!
Навяват ти спомени, но ти забрави ги!
Изкачи хълма, ще можеш ли сам да се справиш? ...