/Тази прекрасна песен е за очакването и болката в една несподелена любов.../
Paul Weller – You Do Something To Me
You do something to me
Something deep inside
I'm hanging on the wire ...

Serge Devant ft. Rachael Starr - You & Me
Things have a way of changing somehow from what you want them to be
Just when you think you know what you need now it still seems incomplete
You want to show me what I've never seen but i want to see more
You want to take me where I've never been but I've be ...

Избухна във наздравица небето.Напълни шумно чашата си с дъжд…На пейката, отсреща в бирхалето,събуди и един задрямал мъж…Сънлив капчук отвън подхвана песен,суетно сам, до старата врата –та уличният бард от късна Есенсънувал бе дъжда на Пролетта…Поглеждам те. И дърпаме чертатана Зимата във мрачния лок ...

Признание
С отчаяна усмивка се събудих
сред гръм и трясък в жълтото небе,
че онзи спомен, който аз изгубих,
не минал миг, а бъдещ блян ми бе! ...

Сълза се стича - светица и грешница,
в тъмното кълна те като вещица...
Отказвам се от светлия ден заради теб, но не тъжа,
заменям го със мрачната прегръдка на нощта...
"Защо?" - задаваш ми въпроса си смутено. ...

ЛЕДЕНИТЕ ШУШУЛКИ
Днеска е Пèтльовден. В къщите, където има малки момчета, се коли петел и портите се намазват с кръвта му, за да си помислят главорезите на цар Ирод, че вече не са съперници на невръстния му наследник за трона. Такава е легендата. Истината е, че днес е втори февруари, а той е същият ...

Загубих те завинаги и осъзнавам,
че вече е късно за начало ново,
нараних те – това си го признавам,
между нас вече всичко е готово.
Когато затворя очи само за миг, ...

Безброй мечти танцуват в душата ми,
облечени като за карнавал,
прескачат хребетите непознати,
от вятъра подгонени - без жал.
Танцуват те и тялото притискат ...

Мисълта за теб ме прави щастлива,
вечер тя те води в съня ми.
Щом изгреят звездите, луната заспива,
в небето нейде потъва страха ми.
Самотата така е обсебила дните, ...

Старост, моля те върви си!
Върви си и не ми пречи!
До мен когато си, личи си –
аз искам да съм млада, разбери!
Не ми изпращай бръчка подир бръчка, ...

Като две видения - в общата си плът.
Нито грам съмнение - тръгнали на път!
Нищо по-естествено - трепка ти око,
но пък е съществено - влюбено е то...
Кой ви свърза и кому - клетвата в обет ...

Усещания
Разпилени парченца...
Усещания,
копнежи,
мечти... ...

Сега ли е,
или преди
безжалната ми тиха гибел.
Кога ли е,
или дали ...

Благодаря на Даниела (danda) за вдъхновението.
"четири дълги цигари с луната,
четири ярки звезди за разпятие,
четири празника, с липсваща дата,
четири бездни, с небе за отплата" ...

ПОД КОЛЕЛОТО
“Беше тихо и беше внезапно,
беше щедро и беше отчаяно...”
Анелия ГЕШЕВА, “Епистоларно"
Беше тихо... с тишина, която плаши, ...

Протегнах длани да взема
Протегнах длани да взема
времето с мен да повърви.
Душата ми се чуди не разбира
как в мен то гори. ...

Oная, дету вино ми наля
по Бърнс
Kъм къщи тръгнах си бегом,
гу мразя тоа студ и сняг
да стигна ф топлия си дом, ...

Носталгия
Над Адриатика небето се е свило.
Посегна ли, ще го докосна със ръка!
Без слънце е сърцето ми унило...
И Адриатика е моята тъга! ...

и както си седя и чакам
да ме погълнат автобуси
със снощно разписание
аз виждам много ясно
как очната ми линия ...

... ако можех, щях да замръзна - да съм прост наблюдател на живота си... така няма да бъда потисната от наложителността да взема каквото и да е решение, нито ще усещам болка... ще гледам живота си отстрани и всичко ще се случва неслучило се, защото никога няма да правя каквото и да е... искам да зам ...

Алберт обичаше да бъде самотен. Може би за това обожаваше да чете Рилке. Отчаяната хладна страст на австрийския поет го изпълваше с печал винаги когато сядаше да се наслаждава на някоя книга със стихове на олющената дървена пейка в малкия парк край река Сона.
Излизаше винаги рано следобед, когато шу ...

Това ли е моето утро -
ранна самотност,
дъжд вместо слънце,
тъга и виновност?!
Това ли е моето утро - ...

Когато вечерницата звезда
се изкачи на небесния свод
да блести и сгрява света,
до мен достига от горския брод
ароматът на много цветя. ...

Никога не е късно
да тръгнеш назад,
да пропаднеш,
да се разочароваш,
никога не е късно ...

Люлякът пак разцъфтя. Пролет е.
Всяко черно дърво – с цветове.
Слънце грее – кристално небе.
Лято идва – животът зове.

Жена ми разлиства, прелиства понякога скришно
в живота ми кратък по някоя рехава страница...
Тя доста прилича на рано напъпила вишна,
на зимния вятър посоките дето ще хване.
Какво ще научи? Че някъде пак съм надничал ...

Брегът на синята река.
Селцето китно, сред лъките.
Момче със пъргави крака
в полето волно цял ден тича.
Веднъж над селото видя: ...