Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.8K results
Години на тъга
🇧🇬
Можеш ли да се влюбиш и да обичаш
толкова дълго един-единствен човек.
В любов ти до край да се вричаш,
дори за години, дори и за век.
Можеш ли толкова време, ...
Искам да споделям с тебе всичко, разбери,
искам да те гледам в очите добри.
Не ме интересуват твойте пари,
само сърцето си ми подари.
Всеки върви по своя път. ...
ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ И ЛИПСАТА НА КОНТРОЛ
Тайните служби на България трябва да работят за националната сигурност и просперитет на родината. Така ли е на практика? – Въпросът е директен и отговорът също. – На теория е така, но на практика не е. Ако тайните служби останат без контрол, става страшно. Тогава ...
Скитница ли съм? Или самотна, обречена душа? А може би съм детето на нощта, което търси деня!? Коя съм всъщност? Какво точно искам, какво точно търся?
Какво хората виждат в очите ми, което аз не забелязвам? Какъв жар, какъв блясък са видели, че им прави такова впечатление!? Защо за тях моите очи веч ...
Светът в очакване притихва,
само вятърът поривесто ликува!
Обгърнат от откъснати листа,
върти се и вандалски своя пир празнува.
Природата настръхнало ...
Не съм нежна, не съм красива, не съм добра! Не съм! И никога няма да бъда! Само защото така трябва! Ядосана съм, безразлична съм, апатична съм – счупена съм… празна съм… изкривена съм...
Боли ме и болката ме подлудява, изяжда ме отвътре и изкарва най-лошото от мен. Толкова съм уморена, изтощена, без ...
Не се опитвай да спасяваш тишината.
Пусни я! Нека да се накрещи -
да каже всичко насъбрано.
Не знаеш ли, че тишината не мълчи?
Напротив. Искрено показва всичко - ...
Идеята за Черни връх беше в главата ми от доста отдавна преди да се превърне в реалност. Въпросът беше не само в желанието ми да търкам подметки повече от двайсет километра при денивелация повече от две хиляди метра в едната посока, ами и в желанието на хората, които евентуално биха се съгласили да ...
Притисната до мен, разказва мама
как месеци без мене тук живя,
разбрала – пак самичка ще остане
с тревогите, които преживя!
Омесила е бяла, топла пита, ...
Да, аз плача, плача и си мисля за тебе,
плача с истински сълзи,
аз плача и си мисля за тебе
и болката ми е истинска
да, аз плача и си мисля за тебе... ...
Любов ли е?
Ни земен полъх, нито капка
охлаждат в мене дивия вулкан,
страданието свято е, а самотата сладка
по любовта - единствен и всевишен блян... ...
Самотни нощи, пусти като степ,
и дни сред начумерени пейзажи.
Дали все някога ще можем с теб
да сбъднем влюбените си миражи?!
Каква игла в сърцето си забил - ...
Дадоха на Уорлик орден "Стара планина".
Това е недостойно, това е тъмнина!
Тъй наредил на Роско банкянският крал.
Как се осмелява да дава на тоя медал?
Докога това самоунижение ще търпим? ...
Уж съм до тебе, а гледам в Небето.
И непотребен е оня жест, дето
вечно възпира възторзите в мене.
Влюбена лира в гласа ми щом стене,
щом ми е тясно до ножа и хляба, ...
(той)
Кажи ми, мое мило момиче, че ме обичаш.
Кажи ми ти, че във мене се вричаш.
Искам да чуя, искам да чувствам.
Искам твоята силна любов аз да вкусвам. ...
Всичко започна с една усмивка, усмивка на красиво момиче, с прекрасна татуировка. На нея пишеше просто: "Believe" и ръкописният очерк на буквите привлече погледа ми. Помислих си - "просто... Красиво!" но единственото, което казах - беше една усмивка. Тя беше с къса, тъмно-кестенява коса, чуплива. То ...
Притворих очи и ме връхлетя силен вятър ухаещ на смесица от портокалчета, прах за пране и чист планински кислород. Осезаемо за носа ми беше, че порокалчетата бяха просто допълнение към праха за пране, някой го бе мързяло да си носи препарат и бе прал със сапун.
Когато отново примигнах срещу светлина ...
Загледана в тавана на старата ни селска къща, потъмнял от времето, напукан и вехт, чудя се как да подредя мислите, прелитащи през главата ми, да ги облека в думи, да ги споделя в смислени изречения. Как бих могла – и мога ли изобщо – да изразя гнева и разочарованието, стаени някъде в душата ми и нап ...
Минало... Какво е това... Една огромна стъкленица от лъжи, небивалици смешни... Която счупи се на хиляди парчета и няма кой да я сглоби. А и не искам...
И музата отново в мен напира, цял ден сърцето ми тупти, не спира...
Но аз я гоня, настъпвам я със крак и после я изритвам...
Защото зная Тя кога об ...