Contemporary authors work: literature, music, art etc.
Защото съм жена 🇧🇬
но ще ти позволя да разбереш.
Ела със мен във мойта стая –
не бързай да се предадеш!
Не се плаши от моята стихия... ...
Някъде там, дето всичко започна 🇧🇬
Есенна любов 🇧🇬
Отиват си предесенно слънцата
със жарко-кадифените лъчи
опожарени сипят се листата –
отронени предесенно сълзи... ...
Прощално 🇧🇬
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах ...
Не зная 🇧🇬
Не зная дали някой може да каже
какви са звездните закони?
Зная само, че Космоса далечен
ни направлява и води. ...
Към Горната земя 🇧🇬
Крило отдясно и крило отляво,
ведро вода, ведро месо насечено...
Орелът почна да се уморява,
а Горната земя е тъй далече. ...
Мили мой 🇧🇬
Не ми подарявай пръстен, мили мой.
Не искам коприна и злато. Скъпи бижута.
Не сваляй звездите за мен от Небето.
Клетка ми изкови от Сърцето си! ...
* * * 🇧🇬
се разтвори в твоите мечти,
ти не можеш да не повярваш
на това, което ти казва сърцето,
ти не можеш да избягаш от това, ...
Продължавам да съм твоя 🇧🇬
И продължавам да те искам в бъдещето си, в живота ми...
Времето сякаш летеше, когато сме заедно, и сега, откакто те няма, дните минават изгарящо бавно...
И продължавам да те търся в мислите си, всъщност нямам други ...
Дъждът 🇧🇬
Гледайки намръщеното почерняло небе, което всеки момент заплашваше да излее сподавения си гняв върху нашата красива провинция, изведнъж се сетих, че само след около месец трябваше да се върна в града.
Там магическото обаяние на дъжда беше заменено от представата за калните улици и грубите фасади ...
Усещане в октомври 🇧🇬
"Прекрасна родопска есен...
Есенни огньове в халища втакани,
сякаш, че гори земята...
това е есента в планината..." ...
След началото идва КРАЙ 🇧🇬
никнат весели цветя,
расне нещо друго в мене вътре -
цветето на любовта!
Идва лято и изпепелява ...
Ключ към мене 🇧🇬
дойде и ми поднесе тъмнината...
И в мислите реши да ми нахлуеш,
а беше казал, че не съм жената.
Дали не е поредната ти роля... ...
Фауст 🇧🇬
във чийто Дом, да бягам,
щом нейде из кълчищата,
откривам се, безпаметен
и сигурно - на... Слънцето, ...
Очите на България... 🇧🇬
В безпаметни нощи след дълго безвездие
проблясват на страшното, черно небе
звезди: ненаситени с мъст и възмездие-
на слепите войни очите са те!.. ...
Последната роля на старият артист 🇧🇬
Посрещна с тъга подранилата есен,
дарила му щедро сребро във косите.
Животът му беше и зъл и прекрасен...
коктейл от успехи и сълзи в очите ...