Когато просякът в студа ти се усмихне,
осъзнаваш колко си богат за миг,
щом бездомният със нищото щастлив е,
ти и сит и подслонен си принц честит.
Забравил на живота простотата, ...
Ти бил ли си със есенно момиче,
което през гората да те води,
да ти показва шума и позлата,
да мислиш, че лети, докато ходи?
Сега за теб съм може би магия, ...
За първи път съдбата ми подари такъв подарък-пътешествие на екзотичен остров, обвит от мистериите за тамплиерите, Последната им крепост.
От пръв поглед островът казва:
"- Аз съм каменна крепост! Предизвиквам те! Ела и ме превземи, ако можеш!"
Старите сгради са построени от блокове пясъчник. Явно дър ...
И какво, ако грешиш за себе си. За собствените си идеи и идеали. До това докъде се простират възможностите ни/ти. Можем ли да предвидим какво ще се случи след час, два, ден, седмица... И какво, ако не можем. Ако не можем да спрем да мислим за бъдещето и все пак да не можем да знаем какво ще се случи ...
Поглеждайки наоколо, си казвам,
как може наопаки да е Светът,
невинните да се наказват и да страдат,
а виновните да са на свобода!
Дали наистина никой не разбира, ...
На К., с обич
Влюбих се в теб. Трябваше да ти кажа отдавна. Но не го направих. После се появи тя. И аз реших да те отстъпя. Плачех тайно, без сълзи, някъде дълбоко, дълбоко в себе си. За тайната ми знае само Огледалото.
В момента усещам как не мога повече да задържам думите в себе си. Как те напират ...
Толкова сме свикнали с тях, че вече изобщо не ги забелязваме, по-точно – фиксираме ги с крайчеца на окото като част от пейзажа – погледът ни равнодушно се плъзга по олющената фасада на сградата до Макдоналдс, по малката цигуларка на входа на метрото с вечно скъсан чорапогащник и очила с дебели стъкл ...
Ако се случи тези Небеса
поличба да ми пратят, че за мене
ще сбъднат всички земни чудеса,
какво да си поръчам без съмнение?
Дали е чудо - да поискам мир ...
Простички мисли на един обикновен човек – 2 сборно
🇧🇬
Истината се гради трудно, ние сме само чираци, които искат да научат магията на нейното сътворение. В това е смисълът на човешкия Живот - да бъдем добри ученици, за да станем добри строители. Зад очевидното винаги наднича невидимото, а то е неутрален наблюдател на всичко онова, сътворено, или пресъз ...
Вървях, вървях... Падах, ставах и пак...
Плаках и плаках... отново и отново...
Нощем се будех от болка, от вина...
Сърцето ме свиваше от тъга...
Раждах се и умирах секунди след това... ...
Трябва ли децата да приличат на своите родителите? Отговорът според мега интелигентните интернет философи-съфорумници, които имах злощастието да използвам за източник на информация, е еднозначен и напълно ясен. Отговорът е да.
Аз съм още дете, не съм бил от другата страна на барикадата и личното ми ...
И когато само сенките след нас останат,
oбърни се, погледни назад!
Повярвай, там ще видиш много!
Смях, сълзи… различен свят!!!
И когато дишаш, обърни се пак, ...
Докосвам ръката ти бавно и нежно, играя си с пръстите ти и нагоре към лакътя; оставям следи на чиста страст и на бурята от първичното.
Ти се задъхваш, сякаш самият допир на моята кожа по твоята те изгаря; в стаята дими, мирише на карамел и усещания, а ти обръщаш лицето ми към своето и оставяш полови ...
"Million Dollar Man"
You said I was the most exotic flower
Holding me tight in our final hour
I don't know how you convince them and get them, but
I don't know what you do, it's unbelievable ...
Звездни мемоари...*
1. Раждане
Роден съм преди тринайсет и половина милиарда години
и значи връстник съм на Големият взрив,
и в полет безкраен животът ми мина: ...
Исках да заминем надалече,
прегърнати, тук, да заминем,
обичта си чакала да ти дам, но вече
пред тебе носех друго име!
Разбрах това, когато ме остави ...
Легендата за плачещата върба – Абла и арабския музикален инструмент – Уд.
1.
Някога в пустинята между Наджит и Петра живеело племе от рода Бану. Номади с шоколадова кожа, стройни снаги и буен нрав. Заради свирепият си характер постоянно нахлували в сърцето на Арабската пустиня, нападали кервани и по ...
Родна Стряха
Стоя смълчан пред родната ми стряха,
с изгарящо сърце, със сведена глава,
в невидим пристан спомени изгряха
и мека топлота сърцето ми обля... ...
Топла примка - шал намята,конче мое, врани ми Април.Пръхне, чака днес земятадъждец, свежи снегове стопил. В чар и грижа меко дудне,конче мое, врани ми Април,вятър в нови листи чудни,вятър клонки пролетни извил. А капчуци звънко, ясно,конче мое, врани ми Април,се бунтуват дълго, бяснои ме питат тука ...
Много се радвам, че докато растях, често съм ходил на двете си села и въобще за това, че имам село. Мисля си, че ако нямах, щях да пропусна много.
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в ...
Бяхме деца... излизахме, скачахме, играехме, пеехме, викахме, забавлявахме се
да бъдем каквито бяхме - безгрижни деца. Сега вече пораснахме, повечето младежи на нашата възраст са намерили своите половинки. Започнахме да обръщаме внимание кой колко пари има в джоба си, кой как се облича и същевременн ...