Изтича времето между пръстите. В прах превръщат се усмивките. Животът отива си вече от нас. Думите неизказани избелели са вече, устните залепнали са завинаги да замълчат. Пътят вече на свършване е. Тишината бавно се прокрадва между нас и само вопли на несбъднати мечти свистят там в тъмното. Кога раз ...

Вярвайки, откриваш себе си,
вярвайки, имаш себе си,
вярвайки, знаеш пътя,
вярвайки, си вече благословен...

Да вдишваш любовта е чудодейство,
на бавни глътки - звезден еликсир.
После я издишваш... благоговейно
за другите, изпращайки им мир.
От слънцето поемаш светлината, ...

-----
Врабче ли съм, щом вечер свита зъзна,
заситена с трохи от твойте длани!
И чакам пролетта по мен да плъзне
с ръцете ти - обгръщащи лиани... ...

ВЕЛИКДЕН
Вятърът леко прохладен
се стелеше в храсти и клони,
нашепваше за празника светъл,
цветове и багри зарони. ...

Обичаше го... Пламенно и страстно... До червено... До невъзможност. Отдадена единствено и само на очите му. Всичко, което той казваше, което той правеше, бе най-прекрасното в съществуването ù. Онова нещо, което я изпълваше с енергия, със стремежи, с мечти, със звезди, беше той, неговото съществуване ...

ВЕЛИКДЕН СЕ ЗАДАВА!
Стоя аз под дъжда
и изпитвам свобода...
Радост чудна наближава -
Великден се задава! ...

Гневно
Щом да върнеш не можеш - не искай от мене!
Не искай от мен и да стана глупак..
Убий всичко, което простене,
но любовта ще превърна в разврат! ...

В белотата на деня се прошмугва сянка,
като тих крадец душите светли да сбира.
А в глупостта си те, накичили се тежко,
дрънкат бляскави мъниста.
Другарува си деня с луната, ...

Слизам по сребристи парапети,
изваяни от лунна свтлина,
и слизам тайничко, където
ме чакаш тъпреливо в дъжда.
Сън ли си? Или се сбъдва ...

Изгубих се. И време е да се сдобря със тебе, Боже,
да пална свещ, иконата ти с устни сухи да докосна,
в нозете на тамяновата тишина две сълзи да положа,
две сълзи – греховно тежки от безброй въпроси.
Защо от Пътя се отказах, в безпътица защо се разпилях? ...

2 мои стихотворения, които написах, когато бях много наранена от един човек. Надявам се да Ви харесат! :)
Помниш ли?
Помниш ли, когато до мене стоеше
и времето просто така си летеше?
Липсваш ми ти и твоята усмивка ...

Тихо е...
На рамото ми още стои
споменът за твоята длан.
- Върви, сине,
напред през живота! ...

Синеока крехка хубавица
скромно в тревата там наднича,
дигнала е своята главица,
всекиго с усмивка тя привлича.
И макар и мъничка като сълзица, ...

23:00
В града е тихо...
Някакво гладно куче скитори,
минавам - дървета,тротоари,
пред мен - тихи пътеки, ...

През железопътната линия
На Пламен Костов
Сядаме, приятелю. Няма значение, че заведението е от скъпите, обещал съм да черпя. Ще отпием от бутилката винце, нали в него е истината, и ще ти разкажа една история. То ти си ми един пияч, фабриките за алкохол ще фалират, ако чакат на тебе, ама нейсе... Не, ...

Чуй ме, Боже,
днес ти се моля,
разстели своя златен покров
над душите на всички,
кои ме целунаха ...

Във Видин в училище чалга се пей.
Цигански кючек там се лей.
Кой пей? Азис пей.
Похвали го министърът Сергей.
Бисер засия като лъчезария ...

***
И залезът на слънцето
в позлата
с възхита се любува
на изгрева прекрасен ...

Светъл дъжд
Беше тук: светъл дъжд!
Много силен, внезапен!
Преваля отведнъж -
сещам сетните капки... ...

по идеи от "Грехове" на Двата Вълка
...за грешките си лесно е
да търсиш оправдание
във чуждата вина.
Да отклониш ...

Аз не съм Калдерон,
нито Байрон, ни Гьоте.
Имам име красиво
и съм с чиста душа.
Спазвам всеки закон. ...

Спри с лъжите си,
аз вече не вярвам!
Наивната в мене я няма!
До болка боли ме
да го призная, ...

Робските окови над България тежът,
турците злобни правят кръвен път.
Ах, таз съдба жестока над България тежи
и след петте века още пари и боли.
Българйо майко мила, ...

Днес ме измъчва следният въпрос
(църковен клир не го е уточнил):
“Самовъзкръснал ли се е Христос,
или баща му го е възкресил?”
И еретична мисъл ми минава: ...

Отронена, ръката ми не бърза,
под себе си постила безметежност.
Едва на сутринта ще бъде мъртва.
А дотогава – цяла нощ от нежност.
Следата от ръката ми е хълбок – ...

Колко земна е нашта любов:
грях и страст, и копнеж мимолетен.
Да, боли ме, че ти си готов
да я сложиш в хербария летен.
И с карфица забодена там ...

Жив е той, жив е! Там в парламента,
потънал в креслото, седи и псуе,
глупак, омешал водка и мента,
глупак де няма кой да заплюе!
На една страна захвърлил пура, ...

Всеки от нас е разпъван на кръст от близките си и има своята голгота.
Дали Христос не ни наказва за предателствата ни към него?
Дали не изкупуваме грешките, които правим всеки ден?
Болката и страданието - две пречистващи клади на душата.
Изпепеляват ни независимо от нашата убеденост, че сме прави и ...

Всяка седмица у нас е страстна...
Всеки ден разпъват ни на кръст...
Всяка партия
у нас е бясна,
заразена с краста... ...

Докато "златното сечение" рисуваш с език,
разпятието златно, провиснало от врата ти,
докосва яйцата, събрали в себе си вселенската мъдрост.
На кой бог се кланяш, дяволско творение?
На УМ или на УР - различни божества на Светлината? ...

- Да вървим! - те се върнаха в коридора, където нишите по стените станаха по-големи, а папирусите в тях бяха все повече каменни плочи. Тунелът зави на дясно и пред тях се откри станция на метро. Мотрисата дойде и те се качиха. Вътре нямаше обособени купета, а седалките в червено кадифе бяха разполож ...

...и като влюбване е. Страстно и горещо
в живота, във мечтаното безвремие...
Като докосваща ме свише нежност,
светлинен лъч от други измерения...
Като молитва е. Целителна, гореща, ...

Тялом бягам без посоки
от поредната лъжа.
От любов, мечти високи
съм ранима и тъжа.
Но за нея да не мисля ...

“...няма вече ни пътя, ни къщите,
само бяла зора от сребро”
Атанас ДАЛЧЕВ, “Прозорец”
Тръгнах рано.
Зората намръщена ...

За моята одисея
И аз бях, като много други,
от тежка болест поразен.
И от “Токудските“ услуги
аз бях със скалпел обновен. ...

Една тиха ласка
Една тиха ласка като песен
над мен надвесе се като ден.
Като море от думи вълшебни
тя поиска да бъде с мен. ...

Софийска сага 3
Глава втора
Печката беше на път да загасне. В сандъка до нея нямаше нито дърва, нито въглища. Дончо трябваше да слезе в мазето и да донесе поне две цепеници, за да изкарат до сутринта. Краката му бяха премръзнали в пробитите обувки и не чустваше тялото си до кръста. Освен това при вс ...