Няма изход.
Всеки път ме връща в пожара.
Какво ми остава?
Да се погледна в очите, да тръгна навътре?
Какво ще открия? – ...

Обичаме се безмерно много
в тишина, понякога без звук.
Моя си за вечни времена,
като мен не съществува друг.
Усещам пролетния ти пулс, ...

„... прибирам сърцето си до следващия повод...”
Виолета Христова
„Единствено сърцето си прибирам.”
Камелия Кондова
Сърцето е прибрано зад стени. ...

... без малко щях да те докосна,
делеше ни коремчето на мама!
С ръката си докосвах нея,
с сърцето си докосвах двама.
Без малко щях да ти измисля име... ...

Когато си отива есента,
небето бърчи вежди и се мръщи,
отронва сиви облаци сълза
и потъмняват бавно дворове и къщи.
Когато си отива есента, ...

Любовта, любовта на света е една,
но когато те стисне във прегръдките силни,
не разкъсвай окови, не търси висини,
просто тихо седни, помълчи, прегърни.

Баба Марта
Баба Марта пристига
и пролетното настроение повдига,
бяло и червено в мартеницата се редуват,
птиците за простор бленуват, ...

И седя коленичил пред гроба на моя баща,
и се питам защо трябва да бъде толкова трудно
да се молиш за спомени от отминали вече неща,
а не искаш да видиш лъчите на днешното утро.
И мълчейки, разбирам, че отговор няма за всичко това, ...

БЕДНАТА ПРИЯТЕЛКА
Каква играчка странна на съдбата -
едно човешко бедно същество
с богатство неизмерно във душата
и с дрешките си на гърба, клето. ...

Любовта ми ти не пожела,
обрече ме на мрак и самота!
Ти грешка бе - сега е време да платя,
но вземаш ми най-скъпа цена.
Уби във мен надежда и мечти, ...

Потънах в тишината, в покой от чуден необят
и прислонен във миг, ме лъхна сънен вятър,
душа на гълъб кацна върху рамото ми, и познах
във ласката ù чудна - дъх от топлото ни лято...
Звезда ми проговори, зашепна с необятен глас: ...

Тревогата подмолно ме влудява,
довежда ме до пълна нищета
и себе си не мога да позная –
забила поглед в преходни неща...
А трябваше сърцето да калявам, ...

Българийо, родино,
ти беше тъй добра,
ти майчица ми беше,
ти беше ми сестра!
Сега си по-различна ...

Иди си... обърни се и тръгни!
Не казвай нищо... думите отнася вятър...
За Бога, не разбра ли – не пиши!!!
Пиши... и се обаждай... на жената...
Аз всичко казах, писах... обясних! ...

В стремежа си да бъде някой друг, Жалкото канарче е готово
в стремежа си да е известен, да повтаря чужд мотив харесан.
той думите кове със чужди чук, Дай на тоя свят лирично слово,
и пее даже чужда песен. като жаба пей, но своя песен.
Какво че няма облик свой и стил, С. Есенин ...

Баба Марта се гневи
и порой от дъжд се лее,
а усмихне ли се, знай -
топло слънчице ще грее.
Макар и да се сърди, ...

Лежа до теб, леглото е самичко.
Прегръщам те в среднощната тъма.
Целувам те и хапя те, и... всичко.
Върху тебе пак отпускам своята глава.
Какво да правя? - Ти въобще не питаш... ...

До болка как ми е познато
туй чувство, че си въздесъщ,
напират силите в телата
и крачиш с увереност по своя път.
А после като миг изтичат покрай теб годините ...

Запознай ме със нея - искам да знам
плаче ли нощем, от какво я е срам?
Вижда ли мъката в твоите сини очи
и защо, защо постоянно мълчи?
Вярва ли още, че с тебе ще бъде до гроб ...

НА МОЯТА МАРТЕНИЧКА
Ти, сине, се роди в един четвъртък,
почука поривисто, даде знак
и втурна се към тоя свят отвътре.
Разбрах тогава, че ще си юнак. ...

ПОРИВ
Свенливо кокиче -
нежно момиче…
Капчица вода -
блян за светлина… ...

Откровение
Любимата наша Истина
не е лесна жена.
Но измамена, веднъж приютила,
не друг, а самата Злина. ...

Щастливоблагодаряощемоля
Щастливо се сливат
тела с капки алкохол.
Благодаря на света,
че ни гледа зад ъгъла. ...

На Кръстьо Раленков - Мускетар
Дишаш, сякаш светът е пред прага на тягостен свършек –
с бял чаршаф е покрита тая тъжна болнùца, земята.
Натежали от мъка и сняг, черни, клоните скършват се,
но надежда блести в изтънелия скалпел на вятъра. ...

Тази необикновена случка публикувах преди година. Сега открих снимки, те говорят най-истински... Затова си позволявам отново да я споделя.
Сега вече не знам дали тази история изобщо се е случила. Може и да съм си я измислила, както често става, когато имам нужда от гимнастика на ума. Но не съм. Доко ...

Страхливци
Финансово притиснати,
психически потиснати
живеем и се грухаме, невиждащи отвъд!
Мълчим и се преструваме ...

Една неделя
Неделята е стоплила стъклата.
Оглежда ме смирено и мълчи...
И аз се зверя в нея, будалата,
и чакам зимата да зафучи... ...

Нека животът сам да се търкаля
и нека делникът сам да изтече...
А празничните дни във календара
добрата фея нека изтъче.
Това, което е, Е. Факт. На Съдбата ...

ПРИКАЗКА ЗА ПРИКАЗКАТА
Отново мъдрият Жу-Шоу* покрива плътно
с ръкава си притихналото Мироздание,
и тръгвам аз в мъглата – вечен пътник
в света на старите забравени предания. ...

Лягам. Заспивам. Сънувам.
Светлината бленувам.
Събуждам се. Ставам. Общувам.
През миражи нанякъде плувам.
Чакам те. Викам те. Чувам ...

ОБИЧ ОТ МЕНЕ ПОИСКАЙ
Обич от мене поискай,
с пълни шепи ще я дам.
Ще захвърля спомени стари,
ще дотичам при тебе с плам. ...

Уминаре отвори очи и направи кисела физиономия при вида на ръждясалите тръби на тавана. Тя се изправи до седнало положение. Хоукай седеше в единия ъгъл на малката, воняща килия. На ръката му имаше странно устройство, което покриваше всичко от лакътя, до върха на пръстите. От устройството излизаха ду ...

СмрадтТта
Връщах се от Татун и Майка Зайка, родителите на моята бивша вече изгора. Те имат едно симпатично дворче и малко бунгало на Ярема. Това е вилна зона над Железница.
Късна есен, духаше студен вятър, бях чакал автобуса около 50 минути и измръзнал като куче. Накрая взе, че дойде.
В автобуса беш ...

Стоиш самичка в ъгъла на мислите,
опитвайки се да си върнеш младостта.
През спомени минаваш ти, прелиствайки
живота си, загубил свойта чистота.
Отдадена на хората, децата и на времето, ...

Мълчанието направо ме убиваше.
Как може да е толкова инат?
Сърцето ми в гърдите спираше,
тъга ли беше, или просто яд...
Да каже дума, две, но не намираше. ...

Гергана Тачкова, една млада певица, която интерпретира тази песен на Мариза, според мен доста успешно.