***
"Човек е обречен на ежедневие"
Осакатен,
изминалият ден
в краката ми заспива. ...

Средновековен романс
„В градината тиха, в среднощния час
със свойта китара пак пея ти аз.
В таз лунна нощ, мила, нима ти заспа?
Стани, събуди се, при мене ела! ...

Прозаично
Защо почука на вратата
на онемелия ми дом
и без да чакаш да отворя,
подхвърли мъничко писмо? ...

Спуснати щори,
огледалото липсва.
Една-едничка идея
сърцето с мъст ми пронизва.
А нейде наблизо, далече... ...

Вероятно е невъзможно да придобиеш умението да виждаш всичко, но все пак, ако това стане, много тайни биха се разкрили и животът на много хора би се променил, било то в добра или лоша посока. По този начин едно такова умение, овладяно дори само от един човек, би имало последици за цялото човечество. ...

Какво ли за губене има -
сив ден между градските камъни.
Без смях и без трепети зима.
А може би стари сме станали?
Малки неща най-любими ...

Вървя зад теб. Не те изпускам от поглед, а ти не спираш да вървиш. Дъждът се лее над нас. Към свечеряване е. Кехлибарените лъчи на залязващото слънце се пречупват в капките, придавайки красив отенък на картината. Зад теб съм, а ти продължаваш да вървиш. Раните ми кървят. От доста време все така зад ...

Нещата са точно такива до доказване на противното. Има ли смисъл обаче да доказваме аксиома? Някой преди нас вече достатъчно добре се е постарал да го направи. Мислим си, че евентуално може и да добием и други изводи, но в крайна сметка всичко се свежда до прости правила. А простите правила рядко им ...

Понеже съм нова тука, не съм много запозната с това какво точно трябва да правя. Реших да пусна един разказ, фентъзи... - нещо средно. И понеже не знам дали ще ви хареса, ще пусна само една част и ако има интерес, ще пусна и следващите. Само да кажа, че не се занимавам с литература професионално и н ...

Плувам в океан от хора,
но се чувствам сама.
Усещам само умора
от тази нечестна съдба.
Искам крила да разперя, ...

Тя пие бейлис на закуска
и спи дълбоко до обяд,
с гореща вана се разпуска,
но чувствата държи на хлад.
Облича се в златисто синьо, ...

Все някога вълните
ще утихнат уморени -
престарели скитници.
Задъхани. Ненаживени.
И, рухвайки, звезди ...

ПОСЛЕДНАТА ПАРТИЯ ШАХ
Господи, благодаря ти, че си ми дал сърце и памет!
На моя татко
Топъл априлски ден. Къдрокосо слънце играе на двора. Наднича за миг през прозореца, любопитно и ласкаво. После изчезва. В стъпките му изникват пълнокръвни тревички. Пролетта пулсира някъде далече – зад стени и стък ...

В тъмната нощ
с цигулка приспива
самотен щурец.

Аз не съжалявам,
че не те заслужавам
и не се надявам
да те притежавам.
Ти даде ми урок, ...

Когато вървя, мога да изтрия следите.
Как да изтрия следите, когато не вървя?

Копнежите ми днес не раждат завист,
тя няма никога да бъде моя.
Уви, не съм Ахил, не съм и Парис,
не може пак да се повтори Троя.
А тя е по-красива от Елена ...

Искам своя ден рожден
да превърна в празник светъл,
но се раждам всеки ден
и се връщам в свят забравен.
С мен се ражда песента ...

С хартиени жерави дните постлах.
(Разказват, за чудо са нужни хиляда.)
Душата ми сива запърха сред тях
и тихо пред изгрева я изповядах.
Под цъфнала вишна се молих за нас. ...

Машина на Времето
Говори се, че имало Машина,
която може Времето да спре,
дори напред със нея да се мине...
...Назад избирам... Ала до къде?.. ...

Имам гадже – много го обичам,
но ще се наложи да го тричам.
Нещо много взе да ми отказва:
“Знам, че ти си винаги готов,
но съвсем не ми е до любов …” ...

Гара за Двама… I
Като непотребна, изхвърлена вещ,
една изоставена гара
с разбити прозорци и срутен таван,
подобно догаряща свещ, ...

И на съседите ни - никак не им е лесно...
Ама, какво да се прави - южна кръв сме...
Т.е. едва ли е невъзможно и ние да станем на същия хал...
:)
Тук има доста искрени, ...

Човекът е себично същество. Мисли само за себе си. Живее само за себе си. Загриженост - това е непозната дума. Всеки ден минава покрай бедняка в подлеза, но замислен в собствените си проблеми, заслепен от собствените си тревоги, дори не го забелязва. Погледът му минава покрай гладните голи дечица на ...

Мечта. Или някъде в дебрите на съзнанието ми. Място, което съм запазила само за мен. Частичка рай в левия горен ъгъл на сърцето ми.
Отивам там, когато остана празна, без душа, когато всичко рухва и няма къде да се скрия.
То бе гора. Винаги е било най-прекрасната гора на света. Пълна с най-зелените д ...

1
В театър – сцена.
Суетата, себе си играе
и ръкопляска си, от ложите.
Животът простосмъртен, пък нехае, ...

Беше хубав и слънчев ден. Слънцето огряваше наскоро поникналите растения. Птиците пееха ведрите си песни и тоновете им огласяваха кабинета на доктор Болчев. Лъчите светлина, които нахлуваха през отворения прозорец, озаряваха боядисаните в синьо стени, а по тях прилежно и естетически закачените карти ...

Денят изгаря, става нощ.
Изгаря върхът на душата ми.
В нощта се разчупвам на слънчеви искри.
И ставам края на огъня.
Прах от кости. ...

Жарава
Жарава с красотата си ме удивлява,
дирята ù по нозете ми остава,
буйни пламъци ме греят,
момински страсти около нея се реят, ...

Понякога мислите нямат значение. Те са просто мисли. Не действат, не говорят, не се движат. Безмълвни, празни, тихи. Не ги чувам, не ги усещам, те са просто там. Някъде дълбоко. Понякога ги премълчавам, понякога ги пускам на свобода в съзнанието, моето или нечие друго. Понякога сами нахлуват (така и ...

Започнах със всичко на ново.
Измислих си нови надежди.
Изпих своята чаша с отрова,
изхвърлих куп пазени вещи.
И мислех, че с жълтите листи, ...

Мелани беше сладко четиригодишно момиченце, толкова сладко, че мама, татко, чичо, леля и братовчедките ù казваха „бонбонче” и много обичаха да я щипят по бузките. Ей така, както си караше кукленската количка с бебчето по тротоара пред къщи и някой хващаше с пръсти бузката ù, сякаш искаше да я откъсн ...

Чарли
В едно полузабравено: Отдавна,
в една забравена от Бог страна
случайно срещнах я...И с буква главна
след нея пиша думата- Жена... ...