Нощем говоря насън със прибоя във мене.
Слушам му тънката песен и куцо пригласям.
Решат морето акордите, синьо-зелени.
Хвърлям в далекото поглед, по-сръчен от ласо.
Хвърлям и чакам. Ронлив, хоризонтът напира. ...

С пресъхнали устни се влача в пустинята
към извора на мечтана любов
и трепереща поисках да отпия
глътка нежност, обич и страст,
но болка прониза сърцето ми ...

В настроение съм
на многоазие,
напук на гадното
еднообразие...
Многото ...

От съдбата нищо даром не получаваме,
но умеем грациозно по облаци да вървим,
сърцето си с усмивка щедро раздаваме,
от светлото в себе си живота градим.
Към истината път си проправяме ...

Отровата още ни владее...
Отваря ни греховни порти,
от там излиза грешен огън,
прокрадва се в тъмата на нощта!
Обичам този твоя - страстен поглед, ...

Откъснат миг
Споделям музикален фрагмент,
едно дихание,
по-красиво от съзерцание,
по-силно от обещание, ...

Извор, поточе,
река, море, океан...
Останах без бряг...

Искаш ли да почнем отначало...
но не с “здравей” и не със имена.
А да ти кажа колко е боляло
там, където ти стоиш сега.
Да чуеш колко силно съм обичала ...

Измина време, сега вероятно всичко с теб е наред.
Ти си отиде старият - усмихнат,
сякаш казвайки ми:
"Там има някого, който има повече нужда от мен".
Но и аз се нуждаех - повярвай, ...

Новата Алиса
Краката ù бяха прашни от цялата изгазена кал по света. Очите ù светеха в мрак. Тя приреса отрязаната си коса и облече най-хубавата си рокля.
Да, това беше Алиса, но не онази, която знаем от приказките, тази беше объркана, тъжна и мълчалива. Тя протегна разранената си ръка, за да откъсне ...

Дори не мога да заплача. И моите ли сълзи достигнаха предела? Мислех, че никога няма да свършат, но дори очите ми сега пресъхнаха. Чувствам се сама. Някога бях толкова щастлива. Сърцето ми се пръскаше от радост. Усмихвах се всяка секунда. Умеех да живея и да се забавлявам. Днес обаче се превърнах в ...

Разпиляната пепел от дракона
взе ветреца и луда се втурна
да ме търси по спомен, разплакана...
Но уви... Бях заключена урна...
Ключове, от ръждата нахапани, ...

Студено е сняг вали
вятърът силно духа
сърцето ми пусто е а нали
в душата ми е пълна разруха
поглеждам навън ...

Почакайте ме
Слънчице, Слънчице, покажи ми поле,
необятно,
да мога да скитам.
Облаче, Облаче, посочи ми небе, ...

Fuck labels! *
В нашия объркан, неориентиран и недефиниран свят на връзки, раздели, сексуални ориентации, колко трудно е да сложим етикет на себе си, на връзката ни, на това, което сме? А защо изобщо това е нужно на някого? Да, жените сме „луднали” на тема дефиниране на отношенията… все едно не може ...

Върху листа на кестени писмо ще ти напиша.
Ще драска пръстите ти, докато разлистваш,
но рани ще превързвам и лекувам в есен златна,
покрила с медни лúсти семена, които ще пораснат.
Върху кора на дъбове писмо ще ти напиша. ...

Спи, но не е нощ.
Спи, защото няма очи.
Спи, защото не може да обича.
Сън, като смърт, без пулс, без дъх.
Събужда се, колкото да пренареди мебелите, ...

Посвещава се на всички изстрадали души, които остават неразбрани, подобно на William Bruce Rose.
Всичко е относително. Приятелството, любовта, животът. Всяка една частица, която преминава през човешките ръце, били те груби или нежни, е относителна и изпълнена с една горчива субстанция, наречена ирон ...

Част Втора
Юли беше необичайно горещ. След 15 август времето стана по-приятно. Летните горещници бяха свършили. На Женския пазар се появи кехлибарено грозде и огромни сливенски праскови. Градът започваше да се съживява. Отпускарите се завръщаха, загорели и обеднели. Лека полека задръстванията се уве ...

Не ми стига сънят. И денят не ми стига,
за да бъда със теб – далече от тебе,
да съшивам реалност от спомен разбридан,
да измислям любов, за да бъда потребна.
Съживявам за кратко тънкостенни минути, ...

"Господ вечеря"
Господ е в очите на животните,
в зениците, прободени с топлийки.
Господ те гледа, когато Го риташ,
когато преследваш, ...

Следя спокойно часовете,
прегръщащи с ръка нощта,
в шума на зъзнещи дървета,
усещам пулса на града.
Заспива той едва, полека, ...

Зазижда ме моята Сигурност.
Изяжда ме моята Твърдост.
Поскитах.
Повиках.
Поплаках. ...

В морето житейско два кораба плават
с издути от вятър платна.
На своя, на стръмния бряг аз заставам,
с ръце като бели крила.
Аз виждам: бразда се задава голяма, ...

Стъпките ти тихи
прорязаха нощта,
а аз, все още будна,
стоях, чакайки дъжда.
Стори ми се вечност, ...

Теб сънувам,
а ти ли си, не зная.
Теб рисувам,
а за тебе ли мечтая.
По теб тъгувам, ...

Живееш в град,
със системата привикваш,
притъпяваш сетивата,
забравяш за гората.
Суматохата жестока ...

Като ангел понякога те пазя,
понякога объркано те губя,
като гълъб бял в очите на нощта,
но винаги следите си оставяш,
като звезда на лунната арена. ...

Дъждът
Дъждът заваля
и намокри косата ми.
Бързо попи към душата ми.
Тя пресъхнал кладенец е ...

Cary Brothers - Ride
You are everything I wanted
The scars, all I'll ever know...
If I told you you were right
Would you take my hand tonight? ...

Jim Croce - Time In A Bottle
If I could save time in a bottle,
The first thing that I'd like to do
Is to save every day
Until eternity passes away, ...

Притисни ме
Затвори очи, направи ме вечен,
скрит, безсмъртна моя.
Затвори очите ми, положи ме в Рая,
повярвай в лъжата ми, душата ти във вечността. ...

Когато чуя воя на сирените,
за болката задавам си въпроси.
До толкова ли с нея вече свикнахме,
че се оказахме невероятно"боси"?
И чуждото страдание докосва ли ...