Морето – скитник побелял
от вълнилата си безкрайни,
завива с пръскавия шал
в косите ти – солени тайни...
Надува гларусов фанфар ...

Сърцето ми не пулсира равномерно,
а сякаш бърза към последния си ритъм.
Отсъствието ти се оказва вредно,
Любов - така неправомерно те отритвам...
Страдание, родих се с теб в плътта ...

Сбогуване
Повярвай ми, не мога да обичам
повече, отколкото тебе сега,
тези чувства втори път не ще изпитам,
дори и 20 пъти да се преродя. ...

Тишина
и после звук.
Пробуждане, създаване,
проявление, откровение.
Издига те ...

Тясно е, като в затвор съм, между тези четири стени, затворена,
всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,
мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават,
отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и
виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се к ...

Чашата на спасението
се излива
в живота ми.
Днес
и сега. ...

Реших се и след толкова години,
най-трудното писмо написах днес.
Надявам се до тебе да пристигне.
(писмото е без име и адрес...)
Родила си ме, а не ме познаваш... ...

В годината на заека
В годината на заека,
щом чувствата заспят,
не се сближавай с болката
и с дупките на мишия ù свят. ...

(вдъхновение по снимка)
Една жена лежи -
на плажа.
Сърцето ù тъжи.
Бризът - влажен ...

Помниш ли първата ни среща и първата целувка гореща.
Kак очите ни се изпълниха със радост.
Kак сърцата ни туптяха във едно.
Помниш ли кога за първи път ти казах ОБИЧАМ ТЕ...
Kак прегърнах те и останахме така... ...

Денят завършва уморен,
с изпразнена надежда.
Нощта изтрива лицемерие,
намята старата одежда,
с втъкани нишки самота. ...

Какво ли притежаваш ти,
когато си самотна и нещастна?
Какво ли притежаваш ти,
щом си толкова опасна?
Какво ли? Знаеш ли, кажи ми?! ...

Листа на роза, нежни като коприна,
диво сърце - необуздано.
Детско излъчване - полугласно,
прелестна като видение,
изящна като кукла… ...

Малкото момиче се свиваше от страх под напора на пращящите във въздуха звуци. Бледи искри прогориха кожата ù и наелектризираха въздуха. Наклонената от жегата трева се надигна, подобно на настръхнала козина, и погали крачетата ù.
Калая даде знак на дракона да престане. Предчувстваше, че всеки миг ще ...

Щъркелчо си хвана
Жаба Жабурана,
да даде храница
на свойте дечица.
Писна тая жабка: ...

Ранно утро. Бодро крача
сред усмихнати лица.
Шепнат нещо и ме радват
падащи край мен листа.
От дърветата ми кимат ...

Кръв се стича от очите ми,
кръв се стича от сърцето ми.
Кърви и душата ми.
Убиваш ме сега,
и кръв потича веднага ...

Орехът е егоист -
не позволява никой
под сянката му да живее
и в короната му
дом да свие. ...

Розите са такова великолепно цвете само заради във времената, в които все още не са били официален символ на романтиката. И стават още по-великолепни, когато за момента са наше притежание.
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцвети ...

Влюбен съм! Все ми е тая,
дали ще ида в ада или в рая!
Обичам те и ще живея,
така както мога и умея!
Стига ми само шепа пръст ...

Размазани звуци от нощно пиано.
Луната е златна пара без покритие.
Вехто одеяло - небето раздрано -
из облачни дупки сънят ми се скита.
Всички посоки са вече износени. ...

Историята, която искам да разкажа,
е животът ми с теб.
Чувство, което ме кара да летя.
Не знам как точно става, но
щом докосна те, ...

В онази празна от зазоряване земя,
където сенки колене подвиват -
и слизат в преизподнята на мисълта,
където птиците не кацат...
върху клоните - графично-вцепенени: ...

КОШМАР
Ти спеше вече...
И кротко се усмихваше насън,
със нежен глас
като на поточе звън. ...

Боже, дълъг е пътя.
И е тежък товара.
И водата е мътна
от лъжи и поквара.
И земята е кална, ...

Ела... Сякаш споменът, който плени
твоя образ в душата ми бледа,
пак премина през всички стени
и в сърцето ми - пак се огледа.
После бавно се сля със дъжда ...

посветено
Кестени
Тишината, останала в мене, се скри
под лъчистите мисли за лятото
и остави в съня ми горещи игли, ...

Завиждам ти, читателю, че купи си сега
книжицата с моите нетленни стихове.
Ще седнеш у дома си ти със чашка във ръка
и в сладостно блаженство пак вълшебни върхове
от истинска поезия ще покориш щастлив. ...

Да станеш човек е изкуство
(есе)
Смъртта е универсална, всички умират, но не всеки живее. Същото можем да твърдим и за хората. Всички сме хора, но не всеки може да се нарече човек.
Никой не се ражда научен и знаещ. С много усилия, желание и силна воля е възможно да станеш човек. Но какви всъщност са ...

Търпиш и продължаваш! Себе си опитваш да заблудиш, че заслужаваш това, което получаваш! Гледаш през прозореца, когато навън вали дъжд... наблюдаваш капките, падащи по стъклото и си мислиш, че те ще отмият болката! Лъжа!... Измама!... Поредната и пареща и пробождаща неистина! И някой каза "Времето ле ...

Хвани ме де, хвани ме... хе хе хе...
Преди да съм дошла, аз вече тръгвам,
преди да ме повикаш, ставам ек,
стохилядна от миг за мен е дълга.
Хвани ме, хайде, не губи кураж. ...

(на един Ицо)
Той не обича скучните недели.
Поезията не обича.
И хората, които се прехласват.
Защото е достатъчно практичен. ...

МУЗО
Най-дивните песни запей ми, о, Музо!
Най-нежни слова ти от днес зареди.
Защото за пръв път в живота обичам.
Готов съм за нея да свалям звезди. ...

Може би някой ден това място ще се превърне в истински свят, може би „хората” наистина ще станат хора, може би уважението ще стане нещо нормално, може би любовта наистина ще извира от сърцето и ще бъде чиста и непринудена, каквато трябва да бъде, може би ще можем да наричаме всеки приятел (но в исти ...

Поиска ме. И няма спор -
на длан ме имаш. То е ясно.
А аз приличам на сапьор,
привикнал с близката опасност.
Говорим си за Боало, ...

отмести се
луната да посрещна
пак настъпи утро
***
облачно утро ...