I have walked this lonely road
A thousand Years, it's filled with bitter tears
I have swum across the sea
Just to find I have no home
I have been everywhere ...

ТИКВОГЛАВ от Ед Джъстин:
Всеки що живота си цени,
далеч от Тиквоглав стои,
живи врагове той вече няма,
проклет е, нивга не прощава. ...

И ти сърцето подчини, отново.
Всички пъти, когато съм те молил, напразно.
Всички пъти, когато бях несигурен, за теб.
И оставям до вратата своите грижи…
Но аз съм отвън ...

Турбо любовник
Няма да ме чуеш,
но ще ме усетиш.
Без предупреждение,
нещо започва, слушай. ...

Времето е обратимо -
ето вън е нова пролет!
Облаците се разтварят
в синевата на простора!
Жеравите се препират, ...

Прокълнат
Куцука бродяга в мъглата безродна.
Изгубен се лута в сценарий на луд.
Линее, проклина и в жега, и в студ,
а гълъб в сърцето му кацва неволно. ...

През прозореца влезе светлина,
която аз улових,
след като вдигнах глава.
Погледнах празната тъма
и видях светеща луна. ...

Видях се в теб и две зеници
се стекоха в планински дъжд,
а мойте - блудни еретици,
не трепнаха дори веднъж.
Ударих те, а дума не обели. ...

След чувалите прашни с цимента,
дето мъкнеш, и тежките кофи,
сила има ли после в ръцете ти,
та да къртиш и рими и строфи?
И понеже нощта ти е кратка – ...

Защото на облак заспивам -
дъждът в мен все струи,
къдрокосо сребро ми бродира,
в очите ми - все детелини
четирилистни сади. ...

Пътят лъкатуши сред полята
леко сред тревата шумоли
а от пътя почва планината –
извор с бисерна вода струи.
„Спри, девойко! Не ходи при извора! ...

Заслужени поздравителни адреси
При една от разредените ни вече срещи, един мой приятел ми разказа нещо, което ме впечатли толкова силно, че когато „прописах”, се опитах да го опиша. Изпратих му написаното по електронната поща с въпрос, дали мога да го включа в моята поредица „Живот без грим”. В нача ...

Розата
Розата в градината цъфти,
дава знак за блажени дни.
Слънцето над нея грей,
а любовта наоколо вирей. ...

Заяжда често вратата.
Не допуска да бъде отворена.
През обходен брод към душата
не става, щом злото вече
е сторено. ...

Тъмна нощ настана.
И в душата тихо беше...
Аз загубих се, отидох надалече.
Спрях се изведнъж
и зад мен усетих ...

По девствените листи на моята тедрадка аз рисувам,
но не с какво да е, а с думи...
На чудесата на света аз се любувам,
но когато нещо се обърка, трия с гума.
При мен е тихо, ...

Поп музиката. Рокът – символ на свобода.
Soul & Rock
Soul и Rock са музикални стилове, които често си взаимодействат, комбинират се и понякога се преливат един в друг. Още през 50-те и 60-те години на 20-ти век в първите издателски музикални фирми участват и правят записи различни изпълнители, предс ...

Писмо
Навън е нощ. Луна бледнее.
И всички вече тихо спят.
Сънуват хората – сънят си грее
в студения бетонен град. ...

Седях, въртях се... Ходих наляво, надясно...
Мислих... Чудих се... Не знаех какво да правя.
Изборът беше пред мен, а аз до последно не знаех
какво да направя.
Тръгнах след него. Спрях се, върнах се. ...

Дъхавата вишна
Леха житейска ръсих със вода-звъница
от бързея на мъжката ми тичаща река,
мечти от плам надигаха главици
и завръз пълнеха с копнеж за красота... ...

Когато ти погледнеш към звездите,
ще почувстваш силно светлина
и може би ще стопли тя душата,
от която цял ден излиза топлина,
и ще съзрееш със очите, ...

Тъжна пеперуда, привлечена от пламък.
Напукана земя, копнееща за дъжд.
Стрък трева, вехнещ от омара.
Море, подгонено от отлива.
Дърво, огънато от бурята. ...

Измина най-дългият месец от живота на Невена. След онази вълшебна нощ, прекарана с Димитри, нищо вече не беше същото. Предчувстваше, че е на прага на някаква важна промяна и неизвестността допълнително я изнервяше. Вечер, преди да заспи, се молеше на добрите сили да ú изпратят дори най-малкия знак. ...

Това е окончателният запис на "Звезди - 2" , тук вече заглавието е "Лунният принц".
Музика и аранжимент: Бойко Иванов – me6
Текст и изпълнение: Геновева Цандева – bardluna
ЛУННИЯТ ПРИНЦ
Като мене тази нощ небето плаче ...

Ела да видим слънцето!
То свети само за нас,
аз го обичам безумно,
искам и ти да се влюбиш така.
Повярвай, има магия, ...

Пристъпвам в мрака вятърът шепти
усещания на ръба стъклени очи
не не не не не не не не не не не
отрязан е пътят назад завесата се вдига
ръжда се стича с писък по лицето на новия свят ...

Натоварих трюма на мойта фрегата
със чувства към много любими.
Време дойде да опъна платната
и котвата тежка да вдигна.
Дълго чакан, моментът вече е тук ...

В този горещ летен ден Наталия и баща ù се разхождаха в морската градина. Свежият морски бриз галеше с нежността си лицата и косите им, а морето предизвикваше с потайността и неспокойствието си. То се радваше на любовта на хората, които пореха с телата си неговата мантия.
Наталия разказваше за себе ...

в залеза късен от любов позлатен
укротена реката се влива
като вятър самотен в милувка последна
мигът отминаващ притихва...
а стъпките тихи в реката ...

Ама къде съм тръгнала и аз -
с моето най-обикновено наметало
да ти правя чудеса!
Няма да изчезне котката,
нито ще мога да извадя бутафорни цветя ...

И огънят не беше само огън,
а тихо обещание нашепва.
И цял живот, да кажа честно, мога
в гората тук със вас да пея "Клетва".
Китарите звъняха без почивка, ...

Бяло
Вали сняг -
кървав прашец.
Всеки мой ден е нощ
с бели окантовки ...

Дали е за всеки път нарисуван -
невидим, с прозрачно мастило,
дали има цяр, който всичко лекува,
и време, от бързане спряло?...
Дали “шепне” някой кого да обикнем ...