Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.9K results
Хребет
🇧🇬
Обикнах те и беше безопасно,
понеже бях отвикнала да страдам.
И беше преболяло всяко място.
И беше оцеляла всяка вяра.
Обикнах те и нямаше потребност ...
Вдъхновено от филма "Английският пациент"
Искам да се докосна до нещо истинско поне веднъж в живота си, искам да напиша, да заснема, да нарисувам нещо тъй живо, че ако бъде видяно, чуто или прочетено, да занемееш пред него, да поискаш да останеш там завинаги, да повярваш в целостта и истинността му, ...
Кръглата маса отдавна е мит
и рицари днес не се срещат.
Спи човекът, доволен и сит,
замаен и разглезен от вещи.
Излъскани думи са „Слава” и „Чест”, ...
Началото ми беше ти... и края.
На друг живот началото ми беше.
Как стигнахме до тук – не зная,
помня всяка дума, която ми шептеше.
Накара ме да се затворя в мене, ...
Дъждовните капки рисуват в листата
и тихо нашепват: „Ела!”
От водните струи блести светлината
и птици я галят с крила
Дъхът на дъжда пак е свеж и разлистен – ...
Pink Floyd - A Momentary Lapse Of Reason/Моментна загуба на разум (албум)
🇧🇬
(Instrumental)
(инструментал)
Into the distance, a ribbon of black
stretched to the point of no turning back
A flight of fancy on a wind swept field ...
Гадженцето ми, сладката ми поничка
отиде `на парти, мило` миналата нощ.
Но след три часа и след седем водчици
се катурна тя в леглото с някъв пич.
И не, изобщо не искам да знам, ...
Харесах те в мига, в който те видях.
Харесах чаровната усмивка и искрящите ти очи.
Харесвам как танцуваш под звуците на музиката.
Харесвам те, но ти не знаеш.
Постоянно си в мислите ми. ...
Първа глава
Исках само едно – всичко по-скоро да свърши! Исках да потъна в невидимото и да се изгубя там. Бях много уморена от всичко.
Всичко започна преди 17 години, когато майка ми за пръв път ме видя. Казвала ми беше, че в онзи момент целият свят спрял, за да се наслади на прекрасното ми личице. ...
Колко минаха, майко, колко още остават?
Върволица от парещи, морни години,
лъкатушат пред себе си пак в надпревара,
като тягостен стих от закърпени рими.
Как не мога да смятам, от числа не разбирам! ...
Душата ти от грешки е издрана.
В погледа ти този страх е сянка…
страхът да съм поредната ти рана
те кара да ме мразиш… Жалко!
Разши ги - всички мои рани, ...
За Евтимов е камбанария свята,
за Дамянов пък мечта и мъст.
Една загадка вечно непозната,
разпъваща душите ни на кръст...
От чар и хубост сътворена, ...
Все някога, знам, ще сте срещна,
ще застана свенливо пред теб,
ще притихне в гърдите ти нещо
и за миг може би ще се спреш.
Мисълта ти със взрив ще се пръсне ...
Душата търси те, къде си?!
Там някъде между вълните и дъгата?!
Ръце протягам към лъчите светли,
но стигам само на чайките крилата...
Не се отказвам! Тичам след вълните! ...