КЪРВАВИ СЛЕДИ
Онези склонове са стръмни…
Сънувам, че се свличам тежко.
Раздирам тялото си с болка.
Кърви жестоко и кървави следи ...

Понякога съм разноцветна вода
Понякога съм разноцветна вода -
сменям вълните си в цветове.
Бляскам синя капка в дъжда
от тъжен облак в сиво небе. ...

Пия, но не се напивам,
опитвам се, но не забравям,
искам и други да обичам,
но не се получава.
Себе си мразя, но тебе не мога, ...

Не те пожелавам, любов,
даже на враговете си черни.
За такава болка кой е готов?
С нищо не може да се измери...
Нито с усмивки, нито със сълзи, ...

Успях да докажа на себе си,
че съм достатъчно силна
и успях да се изправя на крака
след като ти си замина.
Успях да преодолея отчаянието ...

От много време пиша ти това писмо
и пращам го в годината поне веднъж,
но всеки път то ми бива връщано.
И сега си знам - ще се случи същото.
На износения вече жълтеникав плик ...

Много смел съм водолаз.
Във морето влизам аз.
Със съкровища е пълно
морското вълшебно дъно.
Хубоста му ме привлича, ...

Писмо
До В!
МОЛЯ ТЕ, ИЗЧЕТИ ДОЛНИТЕ РЕДОВЕ, ПРЕДИ ДА ИЗТРИЕШ!
НЕ ЧАКАМ ОТГОВОР, НО АКО НАПИШЕШ ЕДНА-ДВЕ ДУМИ, ЧЕ МЕ МРАЗИШ и си ме ЗАБРАВИЛ ИЛИ ПЪК, ЧЕ ПОМНИШ МИНАЛОТО С УСМИВКА, ще ми помогнеш.
Здравей, трудно ми е да пиша и затова не знам как да започна. Но ще се опитам да бъда максимално кратка с ...

> ... Черната композиционна решетка ("black grid") в безкрайно самотните абстрактни картини, не - вселени, на холандеца Пит Мондриан е всемогъща именно заради това, че покрива всичко и се врязва във всичко, а същевременно линиите ù не се докосват навсякъде до края на платното. Там, както и в живота, ...

(ПАРОДИЯ)
Ти не си принцът, когото тъй дълго
съм чакала.
Побеляла е вече и твойта глава.
Колко нощи, в очакване, ...

1 глава
Гъстата мъгла поглъщаше всеки лъч светлина, опитал се да проникне през нея. Задушаващата тъмнина не му позволяваше да види собствените си обувки. Беше като в капан. Споменът за отминалия прекрасен ден все повече избледняваше.
И точно когато мислеше, че е изгубен, се появи... Тя. Бледата ù ко ...

Този облак –
толкова самотен –
някъде незнайно отлетя!
Тъй е в мислите ни...
Тъй е и в живота – ...

Душите ни в пламъче живеят,
в кандилцето на светли дни
и в прошката ведно да слеем
смирена гордост и душевен мир.
Невинното с гласа проплаква ...

Аз се завръщам - дрипава блудница,
къде ли не бродих - разблудна безсънница,
но ето ме вкъщи, у мене, в плътта ми
и, простете, но никак не тежите на съвестта ми.
Грабех и влачех, твърдях, че обичам, ...

Във съня си рисувам очите ти, мамо.
Помниш ли, купи ми цветни боички.
Във палитрата цветна взира се дядо.
Баба ме гледа. А пък аз съм самичка.
Все не стига синьото да ги довърша. ...

Луда главо,
що не поумнееш,
сърце мое,
не плачи,
щом трябва ...

Само няколко стълби надолу
със крака си да смачкам газта
и, торнадностихийна и гола,
да засмуча с дъх твойта душа.
Пластилинена твърдост ще срещне ...

Последни 10 минути до изгряващото утре... Ритмично сънят ме поглъща и ме носи към притихналото ми легло. Последна песен с последни откоси от любимите ми ноти – тези с пълнеж от замечтаност... Последна глътка вода от минералните капки, изпълващи пластмасова обвивка от литър и половина. Последни 5 мин ...

За рибаря и златната рибка
Беден млад рибар ловеше
край морето риба.
Той живееше във скромна
бащина колиба. ...

Пред Нотр Дам вече се бе събрала любопитна тълпа. Имаше и туристически групи, които не можеха да влязат в църквата заради полицейския кордон, опасващ входа. На площада отпред бяха спрели няколко полицейски автомобила със светещи лампи, а линейка си проправяше бавно път към стълбището на катедралата. ...

Албумите са
за това -
да пазят дълго
жестове, усмивки,
плач... ...

Сесил
Очаквах да приключи животът ми. Пропадах в тъмната бездна, готова всеки момент да настъпи краят. Но, предполагам, съдбата бе взела друго решение за мен. Така или иначе, ми отне това, което най-много обичам. Моето семейство...
"Дали има вероятност да ни срещне отново?"
Най -ужасното нещо, което ...

***
Въртим брояча на годините,
по някой коловоз поели,
не помним на дните картините,
не помним баналности... ...

"И накрая най-свидното -
подарявам ти себе си!"
Благодаря на Румяна Пелова (rumpel )
Не, не искам да съм ничий подарък.
Едва ли някой ме е заслужил... ...

СЛЪНЧИЦЕ
След толкоз дни навъсени и тъжни,
отново се усмихваш, Слънце мило,
и пак угаснали надежди прежни
събуждаш във сърцето ми унило. ...

Грабни ме, Ветре –
в шепите си ме вземи.
Да полетя
над полята от дървета древни.
В бурята ме отнеси. ...

В безкраен свят
от розови мечти,
ела, вземи ме и там ме заведи!
Да ме целуваш нежно сред пороя...
да ме галиш, стенеш... ...

Продължавам да мисля
Че с мъничките си пръсти
Докосвам луната
Люлея се в стола си и се усмихвам
Докато донесат храната ми ...

Едно меко и топло ухание
гали искрата ми по теб.
Две блещукащи диамантчета
тръпнат за порив отнет.
Как на теб се натъкнах? ...

"Във редици построени"
Обречени на гладна смърт деца,
в очите им невинни чете се болката,
небето е пробила кървава луна -
знак, че идва краят, ...

С МЕН ЛИ СИ
Ще тръгнеш ли със мен?
Отивам срещу слънцето.
След мен ли си или си с мен?
И заедно ли ще сме в бъдното? ...

Моля те... Седни и ме изслушай.
Трябва да се запознаеш с мойто ''аз''.
Не искам повече да се преструвам.
Ще махна маската. Поне за час.
И тогава няма да е там. ...

Ако ме потърсиш, за теб винаги ще бъда срещу огледалото, където ме остави. На свещи лицето ми е тъй невинно. Не се подлъгвай, щом ангел видиш нежно да те гали. Дъждът докосва едва изваяното тяло. Отдавам се на теб изцяло. Бих могла да стена във ръцете ти и бих могла да те докосна като дъх на ангел. ...

Ако някога останеш сам
Ако някога останеш сам – отвори очи,
погледни дълбоко твоята душа.
Чуй и разбери самотата как ечи,
недей и никъде все още я изпраща. ...

© Николай Пеняшки - Плашков

Ти винаги ще бъдеш в моето сърце.
Въпреки че си отиде, чувствам все още присъствието ти.
Спомени, които никога няма да избледнеят в съзнанието ми.
Аз никога няма да те забравя
и винаги ще съм готов да се връщам към теб, ...

ЕКСТАЗ
Загаси светлината,
тук магията царува.
Виж... наоколо ми трупат се
падащи звезди. ...