"... Когото чаках, не пристигна,
когото трябваше - не чух. "
Андрей Андреев
Вечер
Тази вечер е като другите. ...

Изчезналият близнак
новела на ужасите
I
По всичко личеше, че тази вечер ще се съберат доста хора. Все пак и партито беше страхотно организирано. Както винаги! Важни ВИП-персони, аристократи, бизнесмени и други известни личности прииждаха в огромното дворно място до басейна. Том Гайгер, собственикът ...

... за да го напиша ме вдъхнови един надпис... служих в казармата в гр. Джебел (близо до Кърджали). Написано беше... на входа на гробището и гласеше:
"И ние бяхме като вас -
и вие ще дойдете при нас."
Гласче проплаква... а заспива старецът,
животът се здрависва със живот, ...

Влизаме в храма
на съблечените мисли.
Ти мълчиш красиво.
Моето бездумие
те влудява - ...

Колко нощи не съм спала,
колко песни за тебе съм изпяла.
Колко сълзи съм изляла,
колко мъка изживяла.
Спри се! Не си отивай! ...

СМИСЪЛ
Потъват пространствата,
чезнат годините,
в часовника цифри няма...
Съществува една дума в безкрая – ...

Духът свободни в Полша днес вилнее.
Не могат го скова вериги зли.
Духът желай свободен да живее.
Не можеш го възпря със сила ти.
Дух правден във поляците копнее ...

Запомни ме такава – усмихната, нежна.
Запомни ме такава – добра и небрежна.
Запомни ме такава – помагаща, топла.
Запомни ме такава – позитивна и търсеща.
Запомни ме такава – любвеобвилна и строга. ...

Не ме обичай. Няма да съм твоя.
Покоя ти не искам да руша.
Заливам като летен дъжд, пороен,
но после няма слънце и дъга.
Не ме поглеждай. Знам, че ще се влюбиш - ...

Една хубава сутрин
Нежна ръка ме погали бавно по гърба.
Цигарен дим се промъква в моята стая.
Отварям бавно очи и виждам пред мен красивото ти тяло.
Сърцето ми започва бързо да тупти. ...

Ти си захарта в кафето ми,
ти си сянка в жегата навън,
усмивката си на лицето ми,
за мене си спокоен сън.
Ти - топъл шал в студена зима, ...

ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО
Той се надяваше, че касетофонът все още работи. Това бе едно от онези портативни касетофончета, които се ползваха в училищата и библиотеките. Теди не разбра иронията на своята постъпка – Енджи го бе купила за него – нейния брат. Теди изтри кръвта, избърса космите от ръба му и разбра ...

В това забързано десетилетие не мога да не си задам въпроса: Mожем ли просто да спрем да бягаме - да гоним мечти, цели, идеали? Да заменим "трябва" с "искам"? "После" - със "сега"? Може ли един човек просто да спре за миг и да се огледа около него? Да усети полъха на есента. Колко пъти в живота си к ...

Луната пак е пълна -
дявола зове,
да убие безразсъдно
моето сърце.
Луната пак омайва ...

Една от милиони
Капка от дъжда,
стръкче от тревата,
зрънце от ръжта,
косъм от косата! ...

Първично е желанието за мъст –
да въздадеш стократно справедливост.
Око срещу око, и зъб за зъб!
До дъно чашата да е горчива!
Първичен е копнежът към честта – ...

... нелепо - както от ъглите съмва.
Ще се стъмни,
както вчера и отпреди
любимите ми ще изпълзят -
призраци, ...

Когато се пробудят
чувствата
като диви реки,
излели потоци
скръб и гняв ...

дрехата изискана
но от деколтето
не прелива плът и
парфюмът е дискретен...
не изригва привличане - ...

Минало свършено
(в настоящето)
Изминали са толкова години -
и двамата със тебе да се срещнем.
Секундно във почуда да застинем. ...

Ноември е хубав,
светъл и ведър.
За зима забравил,
на слънце е щедър.
В езеро малко ...

Паяк през стъклото
със завист поглежда
омотаните ни тела

Обичам те,
когато думите убиват -
без всякакво замисляне -
усмивката на моето лице.
Обичам те, ...

Накъдето отдавна си тръгнал, оттам се завръщам.
Там изглеждат проклети дори добродушните черкви!
И небето се сгърби. А ангелски белите къщи
търсят още звезди и бездомно - нагоре - се блещят.
Накъдето си тръгнал, е празно и приказно сиво. ...

Тя никога не е доволна
и вечно крив ù е светът,
и все душата ù е болна,
отритната - за кой ли път!
Лицето – вкисната чорбица, ...

Аз бях ли, не бях ли щурчето, детето -
сребристата панделка в ъгъла бях ли?
Идея за песен подхвърли небето,
а може би нея… не пях ли?
И кротко, и нежно възкликна небето, ...

Забързани в безумно ежедневие,
забравихме как трябва да обичаме.
Притиснати от фалш и лицемерие,
във суета и глупост се увличахме.
Загърбихме и чувства, и емоции - ...

Студът свирепо ме стисна в прегръдка,
ледът бавно в кръвта ми пропълзя...
Уплашена се свих в своята черупка,
изтръпнах... всичко в мен за миг замря.
Сърцето загуби бързия ритъм, ...

Чудото Живот
Човек на този свят се ражда сам...
Напуска топлата утроба с неохота...
Като самотен сал той плува във огромен океан...
Пробива пътя си във океана на живота... ...

Кристалните ми усмивки ли? Строшиха се.
И купешките ми маски се изтъркаха.
А две пияни вишни - донапиха се
и в шейкъра на времето се пообъркаха...
Сервизът с порцелановите чаши? Изпочупи се! ...

С дъх на лято ме обличаш.
Тънка дреха е грехът.
Как не искам да съм гола,
а върху ми сипе се дъга.
С пеперуди от коприна ...

Кентавър
Болят колената. Много път извървя,
но копитата питат за още.
И крещят сетивата, изпаднали в страх
от несигурност в старите кости. ...

Творбата ми беше
от осем куплета
с думи и рими,
точки, тирета.
Редактор, обаче, ...

щеше да е прекрасно Кнут Хамсун да е от Лом
щях да разбирам по-лесно всички скандинавци
участващи в мрежата на масовите комуникации
глада
победата на духа ...

От всички мои стихове без теб –
това е първият.
Сърцето стана на каручка,
с едно червено колело.
Ще натоваря името – и сбогом.

Сутиенът с любопитство се огледа:
Не е съпругът! - помисли си сега.
В гърдите тръпка позабравена премина;
неясен трепет пък изпълни немирните зърна.
Бикините - отдавна чакали те нещо по-различно, ...