Този маратон се оказа по-тежък, отколкото очаквах. Бягам през години и илюзии; финалът е близо – виждам го. Там никой не ме чака и аз не бързам; излишно е това бързане, понеже съм единствен състезател в надбягването. Така или иначе ще стигна пръв на финала, което ми гарантира титлата; много е впечат ...

АПОСТОЛЕ,
колко време се взираме,
а не можем да те видим на бесилото,
където толкова пъти те бесиха.
Кажи ни, Василе, ...

Една дъждовна капка в дланта ми се стаи. Кристално чиста, не искаше да се топи. Огледах се и в нея аз видях едно уплашено момиче. Очи затворих, после се засмях. 'Объркала си се, мъниче!" И се търкулна, и разля... Сега отново под дъжда стоя и чакам я да дойде... Ръцете си напред държа и моля се без г ...

Не си измисляй правила!
Водата няма да пресъхне,
да почернее любовта
и мъката да те прегърне.
И няма да си ида аз, ...

Съдрах обвивката си.
После видях кръв, просмукана в гърдите.
Счупих гърдите си .
От уплаха бликна нова кръв.
И после паднах. ...

ЖАНРОВИ ЕТЮДИ III: УЕСТЪРН С ЕЛЕМЕНТИ НА ШПИОНСКИ ТРИЛЪР (1)
(ИНТЕРТЕКСТУАЛЕН МОСТ КЪМ „ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛОВ”)
22:00. В механата компанията на Грег празнуваше успешното си избавление при инцидента в блатото и неуспешния край на ловния ден. Двата повода бяха еднакво празнични и зат ...

Първо действие
Той: Позволи ми, приятелко добра,
да ти разкажа за най-прекрасната жена.
Косите й са толкова меки... напомнят ми за кадифе.
Очите й изящни, по-дълбоки са и от море... ...

Стоя там, откъдето съм.
Не мога да остана повече.
Виждам снимка – твоя е, искам те.
Покажи ми как да се боря – не мога сам.
Искам те, виждам те, чувам те, усещам те… ...

Болката не се споделя,
тя не се дели на две.
Вечно се е впила в мен...
усещам я с цялото си тяло!
Вече не е просто чувство, ...

Когато слънцето целуне планината
и глава отпусне леко на зелената и гръд,
а залезния небосвод завива му снагата
и с воал от нежност го приспива всеки път,
тогава звездното сияние ни прегръща, ...

Звучи Шопен във трепета на падащите листи,
под акомпанимента на вятър есенен
и кърши клоните на мислите ми,
нашепвайки ми тъжни четиристишия.
В красивата мозайка на нападалата шума ...

Реките потичат на юг
Очите й - открити, но леко присвити,
сканира ме... ах как ме привлича,
тръпна и вълна след вълни и реките,
заливат ме и обратно на юг пак потичат. ...

Миличко вълшебниче,
ще тръгна първо от челото.
Ще го целувам бавно с устни.
Едва докоснала очите,
от езерата им ще вкуся. ...

Как в този свят, напук на нас,
всичко се обръща... и аз
във тегавите дни и блудни нощи,
таз нежна и чаровна, истинска жена,
как тя изчезна, сякаш в дън земя? ...

... понякога си спомням колко много те обичах
и капят от очите ми сълзи...
Името ти хиляди пъти до втръсване изричах,
а ти живота ми изпепели...
... понякога искам пак да ме прегърнеш - ...

Поледна нощ приканва ме в самота,
последна нощ опита в болка и тъга,
последни мечти, заровени от тъмнина,
последни думи, крещящи без любовта.
Не, аз няма да умра. ...

Тя, богинята ®
Нахлу в живота ти като богиня,
с измамно-нежна красота,
косите ù са цвят на зряло жито,
очите ù – безкрайна синева... ...

Ден като ден –
един от всички други в годината,
но ти брои дъха,
открехва огледалото,
закърпва душата. ...

Искам да се изразя, но как?
Има ли някой, който да ме разбере?
Искам да разкажа всичко, но как?
Като сърцето мълчи, не говори,
а само тихичко без глас в мен плаче. ...

Тези малки мъже
Юлето & Канибал
Моят малък мъж си играе на пясъка,
хуква весел напред, после спира -
пак е спретнал той нова пакост - ...

Богомолката ме помоли:
"Не ми казвай "С Богом!",
преди да те изям!"

Жена
(просто Стон, в плът от земен прах)
Стоя на стол
в средата на чувствена Пустиня
и тананикам думи със омаен блясък - ...

Един
жабок
министър
ял, крал,
преял ...

Срещнали се двама в тоз живот не лек.
Тръгнали са двама в пътя си напред.
Дали си надежда, за да отстоят
бурите човешки, мразът и студът.
Стискали се здраво, силни те били. ...

Седя в креслото на почивката.
Отпивам коняк с усмивка.
Изпращам светлината на деня,
за да ме докосне уюта на нощта.
Седя в креслото на почивката, ...

ПОСЛЕДЕН СТИХ
Последен стих
Последен дъх
Последна сълза
За последно сама... ...

Аз мога да почувствам твоя пулс,
достатъчно е туй да те погледна.
Красива е нощта и ти сега си тук -
всяка среща наша е като последна.
Не съм принцеса, нито ти си принц, ...

Диетата на моята любима
ще я тормози цяла зима,
няма бонбони, шоколади
и разните му там наслади.
Салата всеки ден я чака - ...

Ти беше танцът на живота ми.
Валс под дъжда, танго по пясъка.
С музиката бяхме първи приятели,
със страстта – като братя и сестри.
С очи различни, шарени, ти всеки ден ...

Не искам да знам за лъжите ти -
моля те, преплети ги с истините си!
Не искам да виждам очите ти -
виновни, взиращи се гузно в нищото.
Лъжи ме! ...

Той беше готвач. Изкусен готвач. Можеше да направи най-изискано блюдо, можеше да изпълни най-сложна рецепта. Правеше кулинарни шедьоври, за които се говореше после месеци наред, дори години. Той разбираше храната. И я превръщаше в изкуство.
Той беше самотен. Ужасно самотен. Нощем вперваше очи в бяла ...

Колко призрачно!
Мъглата стиска града
със здрави ръце.
...
Слънцето - пленник. ...

Прости ми
Прости ми за безмълвните погледи,
за словата нивга неизречени.
Прости ми за пропуснатите залези,
за копнежните ласки пресечени. ...