Охлювът...
„Човек не е хубав нито паднал,
нито гордо възправен.
Хубав е, когато се възправя.” – Н. Райнов
Почиваше си тази вечер… ...

КАЗАКА
Хоризонтът просветля и тънката ивица на изгрева подгони нощта. Монотонният плисък на вълните, сякаш бе част от самата тишина. Бризът се спусна към брега. Слънцето изплува и първите лъчи се плъзнаха по водата, заиграха се с нея, позлатиха я и стопиха дрезгавината. Плажът, наситено-зелените хъл ...

Полетът от Чикаго до Ню Йорк се стори на Мелани най-дългото време, през което трябваше да седи мирно на седалката си, а ù се искаше да танцува от радост. Снощните ù мисли бяха отстъпили на заден план, изблъскани от еуфорията ù. Дори изпращането на летището не ù се стори така тягостно. И почти без не ...

Две малки свещи
и отблясъците на Луната
достатъчни за ролята
на светлината
на ложето обгърнато ...

Понеже днес по телевизията казаха
че е денят на благотворителността,
реших да публикувам есе на тази тема
МИЛОСТ ОТ СЪРЦЕ
В една от многобройните си беседи Учителят Петър Дънов пояснява, че не е милост да подариш на брата си палто, ако той има нужда от хляб. ...

Искам да ти кажа, да ти изразя щастието, когато те поглеждам и знам, че мога да ти кажа всичко. Всяка усмивка и прегръдка знам, че могат да бъдат споделени с теб. Знам го, но понякога нещо ме спира да се хвърля на врата ти, щом те зърна и да ти кажа всичко, що е в ума ми. Има нещо трудно за преодоля ...

Ти имаш себе си за тъй загадъчна!
Загадъчна ли?! Не! Не мисля туй и аз!
Аз зная, зная - пак се правиш на порядъчна
и пренебрегваш ме тогаз...
За мене вече ти не ще изгрееш! ...

Мъничко момиче на ливадата стоеше,
мечтаеше и наблюдаваше
образите на щастливите деца,
имащи семейства и „лица”.
„Лицата” са усмихнати, красиви, ...

Нищо, че със друго име си дарен,
Свети Никола нека да те пази,
на неговия ден си ти роден,
със пламъка си факли за да палиш.
Светецът, покровител на водите - ...

Зима -
разтопено сребро,
покрило земята.
Звезда -
обещание за чудо, ...

Тишина. Нима ти е привична?
Нима намерил си ме там,
където глухо, безразлично,
за всекиго, всичко се знае?
Светлина. Нима ти е нужна? ...

Татко, чуваш ли...
как се къса душата ми,
татко, чуваш ли...
сълзи – порой текат,
мъка, мъка, мъка ...

Приятелко моя, аз искам
тез думи на теб да даря.
В ръката си цвете аз стискам
за прошка. И аз ще простя.
Животът ни, пълна измама, ...

Ще те целувам тихо и пронизващо,
дорде не се превърнеш в наранен войник,
ще те желая смело и нестихващо,
прострелвайки те с мълчаливия си вик!
Ще ме прегърнеш близо... до сърцето си, ...

До мен си ти и жадно вдишвам
влудяващото ти ухание,
нощта се храни със любов,
а мракът лепне от желание.
До мен си ти и пак те искам, ...

Колко жалко 2
„Колко жалко” възклицава
сърцето ми за втори път.
Колко рядко съм засмяна
тук, на този кръстопът… ...

Денят е сив, студен, разплакан,
наследник на една безумна нощ.
Нощта, в която никого не чаках,
разкъсана от мисли и без прошка.
Прегръщаха ме спомени от август. ...

Денят умря, отсечен с остра брадва,
по устните и пода плисна кръв,
останал в стаята като единствен зрител,
разхождаше се ужасът - пристигнал за свидетел пръв.
Нескопосано светът по стълбите се прекатури. ...

Нежно докосвай,
неудобните места.
Страстно целувай,
извади на показ страстта.
Докосни с пръсти ...

(На Г. Г.)
Харесва ми да ме галиш унесено –
като че ли за последно,
кротка ме правиш,
от слабост се перча, ...

Гошко ще е полицай,
Тошко щял да кара влак,
а пък Петърчо – трамвай.
Никито ще е моряк –
капитан на параход. ...

Не мога да ти кажа колко много
събирани мечти съм пропиляла.
Горяха във камината без огън
и взираха се в снимка остаряла...
Не мога да ти кажа колко пъти ...

Намусено, времето в синьо тече,
на капки мигът ми се смее.
Напук и обратно във мене е, че
безгрижна душата ми пее.
Учуден, дъждът напористо вали, ...

Чудноватата от Кит
Точно над прозореца сутрин и вечер прелитат гарванови ята. Обикновено се движат в посока изток запад и обратно; изчезват малко преди да се покаже зад облаците Мира Цети – онази загадъчна звезда от съзвездието Кит, което, разбира се, няма нищо общо нито с гарваните, нито с облаците ...

Неоценимо златна
Нашепва музата припряно,
дълбоко в моята глава,
че трябвало да стана рано
да ходя рими да ловя. ...

Как ти се радвам, Красавице студена,
в червената рокля като рубин си ти,
а черните очи къде ли гледат
и на кого сърцето пак разби?
Светлината на утрото докато пада ...

Дъждовна песен
Вали като в роман на Маркес... Непрестанно...
Това е времето за размисъл и за оценка!
Вглъбяваш се и помъдряваш - колкото и да изглежда странно...
В такова време научаваш се и да мълчиш, ...

Ще тръгваш ли, Любов?
Нима е вече време?!
Седни преди това за по кафе!
И баница направих.
Ще закусим. ...

Любов
Две сърца, две души,
слети във една…
Вятърът роши моята коса...
Във въздуха се реят мечти. ...

Пазя те,
каквато те познавах –
най-смелата,
най-силната дори…
Единственото, ...

Не съм те търсила, не съм те искала,
дори любов такава не мечтах,
не мислих, че те има, че си истина,
и в своя свят измислен аз живях...
Не съм жадувала да ме обичаш, ...

Този ден бяхме само двамата,
без бремето на ежедневния живот.
Разхождахме се тихо по поляната,
времето бе спряло своя бързащ ход.
Ти кичеше косите си с цветя, ...

Заради тях
Аз тънах в лишения,
но черпих като богата.
Аз плачех в горест смъртна,
но възкресявах хората със смях. ...

Всеки ден след работа минавам
покрай малка църквичка една,
сгушена в крайградската забрава,
тя е спирка за човешката душа.
Името ù нещо все забравям - ...

Да седна на вашата маса и аз,
но, господа и другари,
моята муза не язди пегас,
моята язди магаре.
Вярно, покрай вас стихясах и ...