ВЕЛИКДЕН
Нима и при мене дойде, мили Боже?
Защо ли при мен – атеиста?
С какво ме превзе и във моята кожа
се вмъкна – неканен, неискан...? ...

На секунда лудост от отегчената реалност,
стъпил предпазливо на дивна рамка за обноски,
стремежът, купил билет за разнообразие легално,
не спира да плаща с време за прегръдки на вноски.
Със скоростта на проходима невинна химера, ...

Приятелко светлоока,
с коси от слънчеви лъчи,
защо плачеш, мила?
Пак ли той те нарани?
Лицето ти красиво е изгубило свойта руменина ...

Ето, клонът се размърда,
птица се събужда сред листа,
дървото я прегръща, пожелава ù
полет и добра храна.
Утрото дошло е с капчица роса. ...

Мамо,
вече тринайсет години...
И с какво суеверие само
не отвикнах на тъмно да виждам
и да правя морета от залез. ...

Мое мило, свидно Детство,
как ми беше ти най-близко,
как далечно ставаш често,
сякаш приказка разлиствам.
Ти възкръсваш наранено - ...

Мигът е само трèска,
а болката - отсрочка.
Като трезвеното днеска,
ти си домино без точка.

Shut Up And Drive
[Verse 1]
I've been looking for a driver who's qualified
So if you think that you're the one step into my ride
I'm a fine-tuned supersonic speed machine ...

На живота щом капризите
захвърлиш - дрипави одежди,
на дните в нивата посей си мислите
от семена - покълнали надежди.
Тогава, сгушени под снежни преспи, ...

Денят беше Вяра, Надежда, Любов. Подготовката за днешното събитие продължаваше вече месеци. Още преди да съобщят на родителите си. Преди да направят годежа. Започна в момента, когато решиха, че искат да станат семейство. Трябваше да свикнат с мисълта. Обичаха се, но бяха чували, че подписът променя ...

ХІІ
В покоите бейски ехтяло
под сводове глъч – суета.
Надежда поглеждала вяло
превзетата тук красота. ...

Сънувах
пламък, там...
... високо в небето,
как движеше се
търпеливо ...

@___________
измислям 1001 небивалици.
всичките с теб.
накрая
без прицелване ...

ИЗ "ДНЕВНИКЪТ"
Събота:
Животът е това, което не открих. Преследвах смъртта, за да открия себе си. Някъде там, отвъд дверите на възприятията. Следвах сянката ù, предизвиквах я, за да разбера, че дори и да не видя очите ù - пак съм мъртъв.
Неделя:
Усмихвам се в огледалото. Днес ми е ужасно тъжно. Усми ...

***(последно действие)
Doreto66 (Дора Павлова)
Недей ме разсмива по пладне,
че виж ми се напукали устните
от горещото, ...

Уж си обещах да не те търся, да не мисля за теб, да те оставя да си живееш живота, но нали знаеш, че трудно се отказвам, а от теб не мога да се откажа просто така. Вчера вечерта, преди да заспя, уж случайно реших да надникна в хронологията ни в скайпа, да видя какво сме си писали същия ден миналата ...

Давам
нови заключени чувства –
със сто години гаранция,
неотворили още клепачи очи,
ръце, недокосвали други ръце, ...

Побеляла от истинност мидичка ти дава да я счупиш.
Седеф се рони на прашинки от въздишка.
Руска нощ и ритъм на дайре,
вените танцуват лудостно.
Подредената мъгла не можела да се стопи? ...

Раклата
Внезапен спомен ме прехвърля
от Русе във вековен Търнов.
Хлапаче любопитно чакам
деня, във който стара ракла ...

Кесията ми дрънка пълна до небето,
панталоните ми крачат смело по каменния път.
Пътешествие, аз идвам без нищо друго взето -
само с плетената ми кесия и мойта плът.
Почесах се, поспрях и се замислих - ...

На главата ми
камъни изсипа.
Сърцето ми
на прах го стри
и го разсипа ...

Един ден Анн се събуди с нова, страхотна идея. Облече се набързо и излезе. Беше се запътила към един малък водопад, безизвестен, в близост до дома ù. Когато стигна там, тя разбра, че някой друг бе уловил нейните мисли и бе сторил същото нещо, в същия момент, на същото място. Това беше нейният толков ...

Излъга ме…
Земята не е спирала да се върти!
Излъга ме…
Не сме били само аз и ти!
Излъга ме… ...

"Не вярвам"
Не, не мога да повярвам,
че любовта ни свърши.
Ти си тук, а аз съм там,
а чувствата ми остават същи. ...

Подай ръката си без страх -
аз няма да те отведа по грешен път...
Трохите от сърцето ти внимателно събрах
и нежно ги поставих в своя женски кът...
Не се страхувай! Аз не съм отровна, ...

Красиво градче е нашето. С горичка наблизо. С рекичка. С чист въздух. От няколко години със съпруга ми живеем тук и ни е хубаво. А градчето познаваме и двамата от детските години. Сега ни е на гости внучката. Едно пораснало вече умно момиче, което, за жалост, живее много далеч от нас. Виждаме се ряд ...

ПОЕЗИЯ
Поезия люлчена,
поезия девтствена,
поезия за чисти души.
поезия Дебелянова, ...

Очите ти искрящи пак ме сгряват,
ръцете - сноп лъчи - в прегръдка ме стопяват,
а устните, изтръпнали от нежност,
в усмивки слънчеви се отразяват!
Дъгата, мост между сърцата, ...

Велизара мразеше всичко около и в себе си – домa, колата, работата, името, а от този ден – и възрастта си. Колкото и да обясняваха, че „Животът започва на четиридесет”, тя знаеше, че сравнението между живота на хората и просперитета на марка дрехи е, меко казано, неуместно и със сигурност двете бяха ...

Сняг вали навън,
пак дочувам коледния звън
и, като в снежна приказка сега,
пухкав сняг покри града.
Коледа е вън, ...

Тревожни мисли ме налегнаха... Откак бат' Кръстьо каза, че ще ни забранят да си пием биричката на теферич, сън не ме лови.
Какви времена! - и последното ни мило нещо ще забранят.
Пък какво беше... Приседнеш си на некоя пейчица, па като си отвориш една двулитровка (неколко пъти)... докат' докараш оня ...

Ризката на моя скъп любим -
реквизит от касов еротичен филм,
нарочно снежнобяла му я правя,
така съм он лайн с новините от канала.
Въоръжена с лупа, тайно аз следя ...

Къщата ми в Лондон, вилата в Париж, a работилницата - в Берлин. Трите се събират в едно, когато получаваш международна гаранция за чувствата си. Тогава стилът на червеното небе става по-изящен и претенциозно самоцелен: Лондон гърми в зелено отвън навътре; кулата на Айфел се срива към небето; Берлин ...