Скитникът арменец 19
Всесъюзната Академия по външна търговия е основана 1931 година, по инициатива на Анастас Микоян. Самият той също е възпитаник на това престижно учебно заведение. В Академията има паметна плоча посветена на Микоян.
По мое време, там жени не се приемаха. Когато постъпих имаше само ...

Част 1ва
Времето беше прекрасно, птичките чуруликаха приятно, а слънцето жарко напичаше. Есента чукаше вече за да влезе но лятото бе заключило врата и усилило музиката не пускайки никой. Така и Кольо слушаше ретро рок в слушалките карайки колелото си из големия столичен град на път за работа. Той бе ...

Уви, не станах аз монах,
макар, че бях съвсем на косъм
след поредният пердах
край реката Черни Осъм.
Разбойник и простак, бараба, ...

Когато стигнеш предела,
когато погледнеш отвъд,
ще видиш драмата, живота завзела,
и сърцето ти сковано от студ.
Когато ти писне и повярваш във Бога, ...

Домове с лъскави, но най-често, проядени от времето фасади. С нищо неразличаващи се от тези до тях, срещу тях, на съседната улица, или в другия град, или село.
Прозорците им са като очи, които нищо не пропускат, но някои от тях са слепи. Сякаш няма никой зад тях, но всъщност не е така.
Често дори и ...

- Здравейте! Аз съм Иван Иванов, депутат от партията на Карабельов, собственост на картел „Чингачгук“…
- Приятно ми е! Петър Петров, депутат от партията на Черносинкьов, преди командирован при Самурчев, всъщност собственост на Иполитов и Рачевичев – по 50%...
- Възхитен съм, господа. Първан Първанов ...

Невинността говори ми, самата.
Невинен съм. Невинна е и тя.
Излюпена в нехайности, вината,
стаила се в горчилка, зловидя.
Неканена протегна си главата, ...

Може би... Не спиш...
Може би... И тази нощ не спиш...
И гледаш през прозореца звездите...
Може би... На спалнята лежиш...
Сълзите ти напират във очите..! ...

И З Г У Б Е Н И В П Р Е В О Д А
Губи се винаги малко във превода
от Нежния Блян на поетите,
при нашето поредно преглеждане
на техните идеи,Красиви,Мащабни и Светли. ...

ЕТО, САКАТА СЪМ…
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Има ли някой толкова много болка?
На шестнадесети август... деветдесета година...
на работното си място... се мия със сълзите си... ...

Всеки, който е преживявал раздяла знае добре, че това е съкрушителен удар, който получава сякаш от невидим противник. Нещо като нокаутиращ ъперкът.
"Раздялата е малка смърт -
една бръчка в челото на дните,
един пресъхнал слънчев лъч..."
Виктор Юго в един от най-знаменитите си романи авторитетно се п ...

Както е казано - за мъртвите само добро или нищо...!
Тошо Тошев беше символът на т.нар. вестник Труд. А Труд беше един откровен комунистически и посткомунистически вестник, който следваше добре известната комунистическа максима - Дръж ги на тъмно, да им е ясно! Накратко - Труд беше средство за масов ...

НЕДОВЪРШЕНА КРЪСТОСЛОВИЦА
Светът очакваше да кажа
порочества дали ще сбъдвам.
Не проумявах колко важна
е достолепната му мъдрост. ...

Ведическото време.
Време ново-старо-друго у славяните - ведическо тече.
По-бавно то тече - и дава на човека време.
Не 60 минути е часът у тях.
90 минути - 144 части. ...

Превива шия плачеща върба,
а клоните ѝ болки деформират.
И мравките пълзят ѝ по гърба,
не я оставят и за миг на мира.
Забулена над синия поток, ...

Не я събуждай принце, нека спи...
Под миглите ѝ студ и дъжд живеят.
В един предишен свят ги приюти,
отвори ли очи – ще те залеят.
Обичай я красива в този сън, ...

В нощ безлунна вият вълци,
вихри стенат в черен мрак,
вяра няма даже зрънце,
властва страх, смразява чак.
Нито лъч, дори искрица, ...

Колко и трябва на есента за да се случи навреме.
Няколко дъждовни точици рисувани в движение.
Пет прави за петолиние, ноти по жиците. Песнопение.
Златни листи разлистени. Всяко със своето име.
Преди време хрумнато и уж измислено. Съвпадение. ...

Глава 42
Краз вървеше по пътеката към съдбата си. Големите и величествени дървета скриваха почти напълно слънцето. Упир бе най-висшата форма на вампир в света, в който живееха. Той олицетворяваше изначалното зло. Зародено в недрата на планета, то бе събудено от самата Кибела, когато тя вдъхна живот ...

Аз река съм и милвам едва,
бреговете, а там в ракитака
пише вятър най-нежни слова,
носи дъжд. И стихията чака.
Денем рèша косѝ на върби, ...

Идва си, майко, синът ти от служба.
От Родина откраднат и нея да пази.
Войната, майко, е мащеха чужда,
обича смъртта, а чедата си мрази.
Излез със сълзи на портата стара. ...

... ако питаш как съм, пия бира
и си гладя бялата брада –
слушам как се смъкват от баира
полковете черни на дъжда,
и текат ми покриви и стрехи, ...

Тя върви по брега и мечтае.
Някак тихо. Наум се вълнува.
Тя не стъпва, а сякаш играе,
и със залеза гола танцува...
Тя не вярваше в хорски сърца. ...

Пулсира небето и тежичко диша
под сивкаво-пухкав, облачен шал.
А аз от терзания изобщо не пиша.
Листът на бюрото е истински бял.
И бели са думите – страшно капризни, ...

Обед е. Жега. Прибирам се от работа и виждам момче на 15-16 години, седнало на бордюра се взира в нещо. Поспрях до него и се загледах. Ами, нямаше нищо. После видях малкото, черно бръмбърче. Прииска ми се да поговоря с този странник.
- Здравей! Как се казваш?
- Не знам.
- Къде живееш?
- Тук. ...

Преди да почне - срамната война
в земите на съседната Украйна,
през вечер - аз се срещах със една
красавица на име, Каролайна!
Тя… в кухнята съвсем не беше зле, ...

За въпроса, който ми задават най-често
и отговора, готов като автомат.
За разговорите, които се плъзгат по огледалото ми
и капят на мястото, където трябваше да бъдат обувките ти.
За минутите мълчание преди да угася лампата, ...

Не струвате заедно хора - развалени души,
любовта ви на омраза смърди..
Не струвате заедно - щастието го няма,
а уважението - пълна забрава..
Къде отиде пламъкът на обичта при вас, ...

Ревността е червей-сърцеяд,
унищожител на Любовните вселени,
врата към никому ненужен ад
и кръв течаща по бръснач от вени.
Да, в кафена лъжичка е сладка, ...

Липсваш ми
с изгрева, залеза, Бяла!
Липсваш ми
с трепет на морска сирена.
Липсваш ми ...

С цигара в ръка и по потник
обезвреждаме опасен дрон*!
Българинът просто е велик,
простотията е висш закон!
На сапьора ни вечна слава, ...

С жеравите лятото си тръгна,
залезът дори за тях заплака.
Есента с мъглите ме погълна,
и капчици дъждовни заваляха.
Есен заваля и в моята душа. ...

Напряко,
през стръмния път
на несбъднати сънища,
катери се бавно
една ...

Зад ъгълът излизам,
насреща ми -звезда!
Дали пък не сънувам?!
Толкоз ти отива тази русичка коса!
Сякаш водопад е от лъчи, ...

С Дух е заредена Материята!
Той решава Защо, Къде, Кога, Как и Какво става!
По Неговите Директиви и Критерии
Движението Вечно се направлява...
Без последната капка ...