Не влизай във живота ми на пръсти!
Отдавна обитавам само себе си.
Не мъкна тежестта на чужди кръстове.
От всяка моя грешка нося белези.
През процепа на блудната надежда ...

Ще открадна нещо от легендарната разказвачка Шехерезада – ще ви разкажа как започва Чистата магия – само началото.
Тя започва с 16 сънуващи жени.
– Мили Боже!
– казва един мой приятел и със сигурност е така, това не са една или две, или дори три, ами са цели
16 жени, ...

ВЪВ ВИХРИТЕ НА ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
Небето е готово да заплаче – и, свит на плажа в туфите камъш,
стишава се душата ми – котаче, в очакване на варненския дъжд,
дерат вълните белите си ризи, пред мене нито бряг, ни хоризонт,
и облаците идат на дивизии! – и сякаш ми отварят Втори фронт, ...

Студени дни сред хладен буен вятър,
огънати във лък букетни клони,
с чимовка и с танин* сега земята
е напоена ... космици се ронят.
Аронията - стипчиви боровинки, ...

Красивото в живота ценете,
не съблазните, а доброто!
В целия си живот помнете -
примамливо изглежда злото!
Не пренебрегвайте любовта, ...

сърце туптящо
е стихът и - с цел - към Бог
да ни напъти

На очевидното помогна да не гледам
и чутото Духът Ти животворно победи.
Не ходя с виждане със вяра следвам,
Гласът към вечност пръснал е следи.
И страшно е и твърде лесно ...

В живота има стари моменти.
Към тях не тръгвай със сантименти.
Щом в минали дни си се отнесъл,
големи храсти, явно, си тесал.
Спомени бивши ти ги отхвърляй. ...

селски казан
градусите на ракията
по-високи от рейтинга на политиците
***
отворен прозорец ...

Сага за двата бастуна
епизод 57
Селското кафене. На масата, от току - що сервираните кафета, се издига ароматна пара. Двата бастуна са седнали един срещу друг. Разговарят:
- Казвал съм ти, наборе, преди, казвам ти и сега, че един ден пенсионерите ще бъдат хора на почит и уважение с големи пенсии!
- ...

Когато направил си на някого Добро,
не чакай човече веднага отплата.
То ще ти се върна някога помни само
и ще зарадва теб заради добротата.
За всеки идва ден на отплата Видов ден, ...

Налягахме на надуваемите си дюшеци. Имахме чувството, че уж спим, а сме будни, или обратното, уж сме будни а дремем.Само ''гласът'' невъзмутимо съобщаваше данните си.
Изгряващото слънце ни разбуди окончателно.
Обичайните ежедневни сутришни процедури, проверки, закуска, подреждане на подреденото, мър ...

Не чакай да избягам,
аз винаги се връщам,
пред страха от вечно бягство се прекланям,
сълзите солени в гърлото преглъщам.
Използвай ме докрай, напълно, ...

Попадам на последната филмова версия на „Последният мохикан. Хм… За съвременната младеж става. Нали не умеят да четат, а и надали са чували за Джеймс Фенимор Купер и романите му…
Гледам, подсмихвам се и… Чувам интересна реплика: „Британският девиз е: „Светът принадлежи на Англия“…
Колко актуално…
Ня ...

Опалина вече беше заспала и засънувала, когато Рафаел почука на портата на Фабула Кроу, шивачката. Фабула беше ударила една мента с мляко за отскок и беше вече отскочила. Беше облечена в бяло и това наистина ѝ отиваше, освен дето малко приличаше на невеста, но това беше подходящо за нощ, в която щеш ...

Настигам те!
Радва ли те, този факт или все едно ти е?
Искам да ти кажа, че така добре ми е!
Минах бури, листопади и лъжливи дни...
Тук съм, да ти кажа, колко липсваш ми, любими ти!

На френски е ,,шерше ла фам"-
туй от филмите го знам.
Дадох не една заплата
да намеря аз жената.
За да имам и престиж, ...

СИРОМАХ В СВЕТОВНИТЕ ЖИТА
... осмислям всички глупости, които и аз по своя път ги натворих –
сях вятър, подир туй не жънах жито, освен във откачения си стих,
и мъжката ми жътва бе кахърна, и – празен, зейна моят стар долап,
в световния хамбар не сипах зърно – и черен беше белият ми хляб, ...

Улиците се отточват идеално,
у водата до колене само газим,
като в жакузи сме, нормално,
стига къпането да не мразим....
И днес в торбето сичко съм земал - ...

Диви цветя - подивели
Гледам как цялата поляна е пълна с тях.
Дивеят си на воля.
Шарения до възбог е, и цигания, но нали са диви - така им отива.
И нали са диви, никой няма да ги скъса. ...

Лизи направи няколко крачки и чак тогава чу, че някой я следва. Тъкмо се зачуди дали Дамила не е достатъчно луда, когато видя Рамая да се изравнява с нея.
– Гюлфан-к‘ахин трябва да извика Дамила, не теб. – заяви разпалено далширата: – Защото не си сторила нищо лошо.
– Всичко ще бъде наред. – насили ...

Терзание е дума нелюбима,
но явно, съпровождала ме цял живот.
Аз никога не търсех с нея рима
защото знаех, че не дава плод.
Но вече, дори стрехите се разплакаха, ...

Еньовден - божествена природа
и магия сплетена в треви.
Вярва силно в билките народа
и почита приказни мечти.
Ден, събрал невести по полята ...

Песента на лебеда
Глава седма
Някой почука настойчиво на вратата. Еди не очакваше никого, и в първият момент се стресна. Но бързо се окопити, стана от креслото и се насочи към вратата на апартамента.
Сградата беше шест етажна и на всеки етаж имаше по двадесет апартамент. Два апартамента на всеки ета ...

Всички религии издигат в култ - на един своеобразен религиозен Еверест, върховно божество, снабдено с подгласници. Както има множество геометрии, но има една предхождаща всички останали, наречена Абсолютна геометрия, положена върху известно количество непоклатими начала, известни като аксиоми на Абс ...

Тъгата не обича да говори,
на тъмно с тишината се прегръща,
страхува се да е сред много хора
и погледа си настрани обръща.
Тъгата е измамница голяма, ...

Видях я малко преди март.
Градът си бе все същия.
Видях я в късен следобяд --
докоснахме си пръстите.
Но думите, една с една, ...

Госпожа Сълза Христова беше детска учителка. Да, ударението падаше както обикновено – на и. Но кой знае защо, или точно защото, всички я наричаха Сълза ХристОва.
Беше добър специалист, децата си падаха по нея и накъдето и да се обърнеше се чуваше: „Спожо, това, спожо, онова!“ Тя винаги намираше врем ...

АВТОПОРТРЕТ НА 105
... някой ден, когато стана, да речем – на сто и пет,
младо гадже ще си хвана! – нищо, че съм стар поет,
в тих букет несръчни рими ще я милвам до зори,
ще ми казва тя: – Любими, моля ти се, вече спри! – ...

Бягаш от мен така умело,
видиш ли ме, поглед свеждаш към земята ти.
Но, нали уж съдбата – да сме заедно ни отреди?!
Бягай!

Пътувам челно към себе си.
И понякога щастливо успявам.
Играта на любовни ребуси
е въпросителна без маска тогава.
И пътища колкото да търся: ...

Тъй странни са пътеките в живота,
изгубена и търсеща по тях вървя.
Опитвам се и суетата да надскоча,
и греховете земни, и своята вина.
Небето ми смалява се до зрънце ...

Онези същества, които да говорят знаят,
те гледат, а в тебе - въпросителни.
Не ги разбираш, няма яснота.
А просто обожание или молба
намираш и няма даже мнителност - ...

Сякаш живея аз два живота-в нейната къща и в моя дом,
сутрин поливам с обич цветята й-вечер горя от любов.
Нося по мен следи от парфюма й, роклята тайно обличам,
но се усмихвам с мойте очи, с тялото си те привличам.
Знам, че обичаш мойта душа, моят смях, знам, те лекува. ...