ЕДНА МОЯ СРЕЩА С БЪЛГАРСКОТО
(ЕСЕ)
Дълго отлагах писането на това съчинение, не защото нямаше какво да напиша по него, а защото се позамислих коя моя среща с българското ме накара да се почувствам горд българин. Колебаех се за кое от всички български неща да пиша. За българското, с което се срещам и ...

Ще отроня последна сълза -
като песен,
на вятъра в хладните пръсти.
Той дарява ме само със ласката
на студената своя целувка. ...

Когато те видя,
сърцето ми пак полудява,
то не ме слуша,
не се подчинява.
Когато те видя, ...

От силата си май се уморих.
Ръката ми корава днес трепери.
В най-мрачна буря слънчев лъч открих,
а в грачещ гарван ведър тон намерих.
В калта коварна шепа пръст видях, ...

Дали всички слънца
са черни,
както очите на просяк,
когато умират.
А времето, ...

по Никола Вaпцаров
Понякога ще влизам във дома ти
като нечакан и наканен гостин.
Не оставяй нощем СОТ-а включен,
вратите не залоствай! ...

Оттатък, в банята покапваше забравен кран. Кап-кап - с перфидна монотонност. Младата жена седеше тихо като мишка на стола си, докато вечерта навън ставаше все по-виолетова.
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното ши ...

Отворих очи, а той лежеше до мен и ми се усмихваше. Затворих очи и, когато ги отворих отново, той все още беше там. Погледнах го объркана. Ощипах се - бях убедена, че сънувам. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Но не беше сън.
Помня всички безсънни нощи, в които го сънувах с отворени очи и мечта ...

Не исках да бъда за тебе поредна,
не исках да спираш, сякаш съм гара съседна.
Не исках да бъда засечка във плана,
а исках да бъда в сърцето желана.
Не исках да обичам ...

Той
Денят беше от онези пролетни дни, в които температурите вече бяха около 30˚ С и всеки хукваше на разходка, зажаднял за топлина и слънце. Часът беше към 5 следобед, но това нямаше особено значение за Пепо. Той предпочиташе да е вкъщи пред компютъра, DVD-то, да слуша музика или нещо друго – каквот ...

Аз не искам
така да обичам -
по ръба
с премълчана вина.
Да се пръскам от мисли, ...

Ако някой ден угасне слънцето,
аз ще видя светлината в твоите очи
и ще потърся топлина в сърцето ти.
Ако някой ден заглъхне всичко
и сляпа тишина обсеби дните ни, ...

Слънцето се събуди
и нежно потърка сънени очи
в необятната прегръдка на небето...

Сърцето ми се луташе бездомно
без ласка, без подслон, без топлина,
изгря тогава нежно във съня ми
най-прелестният образ на Жена.
С коси от свила, с очите на кошута, ...

Сутрин будиш се, поглеждаш,
виждаш на стената огледало ..
Това ти ли си? Блуждаещият ти поглед
или детството ти отлетяло ?
Излизаш, отново чуваш плачещо дете, ...

Пияна съм!
От ветрове превити.
Баналности
и чувства
на безчувствие. ...

Висока мъгла
изтрива светлината,
а в сърцето -
останало кътче
за теб - ...

Съдба
С целувки нежни от сърце
душата ми събуди ти,
за истински мечти,
мигът да улови! ...

А после до насита ще се давя
и устните ми ще крещят – Спаси ме!
Затънал във библейското ти бяло,
живота си навярно ще проклинам,
че толкова ужасно е отлагал ...

Навън валеше тих дъждовен прах,
а едно дете се свиваше във църквата,
умиращо от страх.
Трепереше от студ и самота,
огорчаваше го не нещо друго, ...

Спомени -
от хубави
по-хубави.
И болката я помня,
да. ...

Аз живея в райски кът:
пред блока плочки изпочупени,
по улицата - черен път,
отпадъци лежат натрупани.
От балкона - гледка чудна: ...

Четирилистна детелина си намерих
и взех я нежно във ръце,
като мъничко дете.
Не може да ми каже тя,
каква е моята съдба? ...

Върви ®
Върви при нея и не се обръщай,
не искам да те видя днес!
Върви и вече не се връщай,
към теб загубих интерес! ...

Сутрин,
а всъщност необятна нощ!
Слънце,
а навън е облачно.
Ти дойде и промени, ...

Людете около тях се спираха и пригласяха: "Кумице ле, Марийо, Марийо, драгим комшу ле Иване, Иване, върви, върви, напряде, напряде, струвай хабер майка си, майка си, я майка си и баща си, баща си, да размитат дворове, дворове, да нареждат столове, столове, връз столове гламички, гламички, да насядат ...

Далече от познатата поезия,
живея в моя собствен кът,
надявах се на мъничка амнезия,
от калната пътека си създадох път.
Вървях по пътя, който си направих, ...

Бездната
Посвещава се на всички хора с рани*-
минали, настоящи и бъдещи
Не мога (сам) да запълня своята бездна
Освен себе си, съм и бездната. ...

Когато... пределее ми от тъмнината,
от грохота на думи-чукове,
отивам на сърцето в тишината
и, сгушена, очаквам съмване.
Когато... ми загорчи от предателство, ...

Мама
Мама знае най-добре,
когато аз се разболея,
защо боли ме и къде.
Тогава гушкам се до нея. ...

Някой пие бира със водка.
Аз я смесвам със самота.
Даже от нея замезвам, вместо сельодка
и запълвам не коремната, а душевната празнота.
Тя, душата ми, често, като хастар се обръща ...

"Не отминавай никое "обичам те""*...
Това е твое верую, нали?
А аз съм на обратната страна на чувството,
затуй горя, залитам, падам и боли.
А бяха дни на радостна заблуда. ...

ТЕРОРИСТКИ
Утробите ви не знаят деца.
Над тях висят гроздове тротил.
И няма милост в каменни сърца.
За вас животът не е мил. ...