Писано ми е
1. Било ми е писано да живея сама,
било ми е писано да не усетя радостта,
било ми е писано само болката
да познавам като моя сестра. ...

В началото бе нежното ти слово,
а думите ти - светли и красиви,
тогава всеки влюбен поглед
ни правеше магически щастливи.
Сега е друго - просто не говориш, ...

С думи прости искам да ти кажа,
че животът ми без теб е празнина голяма.
Придаваш ти цвят красив
на фона на сивата картина.
Караш музиката пак да засвири ...

Чудо ли е животът или нечие творение -
сърцето си ти разтвори
и приеми го като божествено откровение.
И той ще тече както е текъл векове,
никой никога не ще го спре. ...

Да падат капки. Да вали.
В стъклата топъл дъжд да свири.
Във мен да се притискаш ти,
а аз във длани да те сбирам.
Да бъде мокро и във нас. ...

НЕВЪЗМОЖНО
Искам да върна една мечта.
Като филм от детството игриво.
Не искам голям да пораста.
Да ида в ежедневието сиво. ...

Врабчетата изцъклиха очи,
когато ме видяха на терасата -
излегната, с разпуснати коси,
с триъгълник: "Внимание! Опасна съм!"
И слънцето, и вятърът във миг ...

дните
отмират
умират
замират
в розови букли ...

Катастрофа
Пиян шофьор помита
наквасен друг такъв.
И двамата комити
окъпани са с кръв. ...

Моята баба
Моята баба беше много добра.
Само понякога строга бе тя,
искаше да правя всичко така,
както го правеше тя. ...

* * *
Върху мухата
падна вишневият цвят
и я прогони.

Иска ми се да мога да пея; за да облека чувствата си в музика и да ги пратя до там, където само песента може да стигне. Да изпея любовта си, когато обичам; мъката си, когато боли... И сега бих могла, но се опасявам, че от фалшивото звучене, няма да бъда разбрана правилно. Затова предпочитам да не пе ...

Ще дойдеш ли на мойто представление?
Сред публиката някъде отзад седни!
Да!
Сатира ще е, с мaлодрамно изпълнение -
не е по вкуса ти, но за малко остани! ...

Едно парче от редкия за мен мажорно-оптимистичен период xD Текст:
Колко трябва, за да продължиш напред?
Една крачка и един куплет.
Колкото и да се изтощиш,
все ще имаш сили да пълзиш. ...

Парче локум за всеки турист
По пътя от Лариса на юг, бързахме, но не защото щяхме да откриваме топлата вода, а защото трябваше да се изкачим по планинския масив, за да достигнем от там върховете на скалите, където се издигат приказните средновековни манастири, от местността, известна като Метеора.
Т ...

Облечена съм в бяло
и се чувствам красива...
Ефирната ми рокля се люлее
с походката игрива...
А влюбеното ми сърце пее, ...

Дари ми ти
дихание на рози,
очите шепнат -
най-милите слова!
Сърцата ни - ...

На твоя праг ще спра аз за просия -
намръзнах се и диря добрина!
Поне под стряхата ти да се свия,
намокри ме до кости вън дъжда!
Чадър не нося и не крия - ...

На произвола на вятъра се обричам
и потрепервам пред познатата битка.
Тя ме обзема - в разсипала се градушка,
аз нея - в стон, там душата разпуска.
И прозорлива е съдбата навярно, ...

Истории
Във въздуха
под прашното небе,
осветените улици,
бяха озвучени... ...

Посвешавам на сина ми, с обич!
Ден десети,
месец май,
в десет и пет - час съкровен,
получих малък, ...

Вдишвай ме жадно,
паузите преглъщай -
като щрих от сълза,
като следа
от нестихваща нежност. ...

Едно любовно признание
Разделих любовта си
между много жени.
Посях в очите им
щастливи сълзи. ...

(на дъщеря ми)
(Щастие с пари не се купува.)
Нито се дарува, нито се краде.
Ала много скъпо струва.
И изплаща се до цент, дете... ...

Оазис в пустиня.
Пясъчни часовници
спряха времето.

00
От теб какво ми остана? Само онова промоционално кибритче, фирменото. Драскам си го, когато не искам да съществувам, а всъщност в тъмното клечката кара всичко да съществува още по-очевидно; чак ми призлява да си играя на Прометей тук долу, в моята емоционална клоака. Драскам ли, драскам... опитва ...

Калейдоскоп животът се оказа
с причудливи форми и цветя,
отминали картини не повтаря,
а в нови фигури ги завъртя.
Все лутам се в безкрайните тунели ...

Не искай тих попътен вятър,
а бурни ветрове да тласкат кораба ти,
не се оставяй сляпо на съдбата
да дърпа на живота поводите.
Грабни живота си във шепи, ...

Аз мисля да познавате Гаспар –
работел касиер на писоар,
до него в близост е стоял кльозет,
отпред му се помайвала Бабет
и чудела се как да привлече ...

Смъртта ми бе смърт – от огромните.
От онези – безсмъртните, важните.
И протоните, и неутроните
ми се пръснаха от преяждане.
И едва се побра некрологът ми ...

Миралаят посърна. Сълзи му кълвяха очите.
Студът, като знаме, въжето със бримка развя.
Заптиета прегърбени дебнеха в нищото скрити.
Над бесилото гарван опелото си закрещя...
Три дни го моли: „Подпиши свободата, човече!” ...

Във моя спомен ти идваш изморен,
след тежък ден, прегърбен от неволи,
и строгият ти поглед е сломен,
за капчица спокойствие ме молиш.
Във моя спомен прегръщаш ме с умора ...

Изправени...
по-често пред дилеми,
пред трудности
погълнали увереността.
Забравяме за ...

От некролозите ме гледат
длъжници на които
дадох пари за двупосочен билет

Кажи ми, мила, как да не заплача?!
Аз виждам роза в капчици роса,
а тези капчици са ми палача -
от друг, за теб, е подарена тя...
Ядосани очи в небето впирам, ...