"Когато Любовта ви позове,
последвайте я, макар пътеките и
да са тъмни и сурови..."
Джубран Халил Джубран
Щом разбереш, ...

Танцува страхът
на ръба на спомена
с една плаха мечта…
Тъгата
нежно докосва ...

Когато незабравка видиш ти,
спомни си за моите сини очи.
Те още търсят те в нощта,
с една надежда да им върнеш любовта.
Но ти не гледаш вече в очите, ...

Post blue
It’s in the water baby, it’s in the pills that bring you down
It’s in the water baby, it’s in your bag of golden brown
It’s in the water baby, it’s in your frequency
It’s in the water baby, it’s between you and me ...

Lunatica - How Did It Come to This
You left me broken
Torn up inside
And the sky has darkened
Like I'm buried alive ...

Cipka crvena - Червена дантела
Stidis se, ma nisi dete - Срамуваш се, но дете не си.
ruke su ti punoletne. - Опитни са ръцете ти.
Znam da iste stvari zelis - Знам, че същото ти е в ума.
nocas sa mnom ti da delis. - Да споделим със теб нощта. ...

33.
Хемер дойде пак няколко часа по-късно, т.е. надвечер. Влезе с решителна и енергична стъпка, която хич не му отиваше на пухкавото телосложение и побелелите коси. Не го оставих да отвори уста пръв, писнало ми беше да им слушам глупостите на всичките.
- Искам да говоря с Карл. На четири очи. – заяв ...

Нима съм се родила на света без обич? Ако е така, без обич ще си ида…
Очите ми са два бездънни океана, изпълнени с любов. Сърцето ми е пристан на чувства и мечти. Обичам откакто се помня… Обичам и страдам. А дали някога ще бъда обичана истински? Нужно ли е онова пламенно сърце в гърдите ми да се пок ...

Някои хора нямат право да напускат живота ни
people always leave.
на Мими
Щом хората, които сме обичали,
и мъките, с които сме живели, ...

Ето, тръгвам си, не виждаш ли?
Затръшва се след мен вратата.
Това бе то, което искаше, нали?
Лутам се сега ранен в неяснотата.
Дори не знам къде отивам! ...

Ревност
Посипах си главата с пепел,
оскубах всичките пера,
с катран се хубаво намазах,
сега във огън ще горя. ...

Ей тъй ще си я пазя – скрита.
Та никой да не забележи -
случайно да не ми завиди.
Новичка и чистичка да е -
„нацяло”, даже ненагъната. ...

Последното погребение
Роднини далечни, по далечни пътеки,
климайки сънно, влачейки плът,
тихо подкрепяйки всекиго всеки,
в стръмния склон на зората вървят. ...

Отчаянието е мой пръв приятел,
на характера ми е ваятел.
А кога съм тъжен и унил,
дори и той се е вцепенил.
Мога аз тъй напразно да живея, ...

Как времето е тъжно спряло
и искам да заплача – ей сега,
дълбока ревност ме изгаря,
без да имам причина за това.
Дълбоко вътре в мен ...

НЯМА НИ
В леглото семена от студ садиш.
Навън изгони топлината, като куче.
Любовта размахваш като афиш.
Кутията на Пандора ти отключи. ...

Гора от тръни без пътеки,
река от лава - няма мост,
загърбил пътищата преки,
съзнаваш, че в света си само гост.
И смислите са празни опаковки, ...

Приятелки си имам аз незаменими,
четири сме ний на брой,
споделяме мечтите си красиви,
както и развитията в застой.
Когато ни се плаче, ...

Ръцете притискат силно гръдта ми,
очите притварям, повдигам чело…
До скърцане проплаква челюстта ми.
Сезонни чувства - мисля си… Дано!
Разбирам, че достойнството изисква ...

Сърцето как плаче
Любими мой, къде ли си ти?
Сама, в леглото, се будя нощем,
дори да затворя своите очи.
Отвън вилнее вятър мощен, ...

Стоите вие и разговаряте
не ме канете при вас, моля ви.
Аз съм друг инструмент – вероятно цигулка.
Стоите вие и мислите,
добре че не ме поздравявате. ...

Уговорката ни беше да се чакаме на паркинга. Не ми се влизаше в колата, затова застанах до нея и съзерцавах откъде ще се появят моите колеги. Бюрократични процедури усложниха нещата и за работата трябваше след броени дни пак да съм тук. С умората и проблемите бях свикнала, помислих за дъвката в чант ...

В памет на Денка
Бързаме... Винаги и за всичко – когато се разхождаме, когато се храним, когато обичаме, понякога и когато се разделяме, когато растем; започваме да бързаме от деца и продължаваме до... Звучи жестоко, но някои бързат и да... умрат: уж живеят, а животът им е път към небитието...
И док ...

Когато пиша, го правя за мен.
Не за литературните критици,
не за да им създавам работа.
Кратък преглед в 38 страници
за седем стиха + заглавието. ...

Стаята на самотата
Затворена между четири стени...
От всеки ъгъл лъха самота.
Въздухът пропит е от цигарен дим
и малко кръв... по връхче на игла. ...

Откачен импулс...
безумно хубаво...
допрени устни...
Две нежности обгърнати...
една във друга - ...

I. Мокър пясък, море, залез (1/3 слънце), 2 чайки във въздуха и 5 във водата, лято, топло, бански, дълга ивица, няма хора, само ти и аз, луна от другата страна на небосвода, чист въздух, обърнати към морето, зад нас няма нищо, само пясък, седнали, вплетени пръсти, глава на рамо, смях, пред краката н ...

Зелените поля са мои,
горите и простора също,
звездите и очите твои
във мен пропиват и могъщо
чувство се ражда и залива ...

Тя, любовта е нежна,
задъхана, копнежна...
Тя, любовта е сладка,
дори и малка капка...
Тя, любовта е порив ...

Във магазин на главно авеню
в съсобственост със Етиен Пардю
отворил гранд льо щанд за зарзават -
красив, разврàтен, още тарикат,
със името Трюфéль дьо Аспержú, ...