Съдба
Любов безумна, крехка и виновна,
жадувана, сама и черна си!
Жена си ти и силна, и способна,
но без ласка нощем лягаш ти. ...

Твори човекът едва,
а до него Съдбата зла:
"Що се мъчиш ти, злочести?!
Нима за хвалби по-чести,
за благодат, ...

Пътник
Ти вечно търсиш
едно и също -
туй, дето свършва,
дордето се обърнеш. ...

Лена отиде на едно парти в частна хижа извън своя град. Тя много обичаше да ходи по купони и да се забавлява до припадък както с приятели, така и с напълно непознати. Тя бе харизматична и усмихната и се стараеше да е в центъра на събитията. Тази вечер тя не очакваше нищо ново, само поредната сбирка. ...

Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието
Как да съм творец,
когато животът твори само печал и горест в сърцето ми?
Как да спя нощем,
когато чудовищни сенки преследват ме в съня ми? ...

И жаден съм, но сух сега е изворът,
и гладен бях, и само пръст не ядох,
заключи в мен целувките си, бистрите,
изрови ги, а после ме предаде.

Като старото речно корито
бяха сухи очите ù сини.
Сякаш двеста години в очите ù
се таяха. На двайсет години
беше тя. В бара с тъмния плот ...

Вина
Грешка след грешка тя прави,
нарани хора безчет.
И за миг дори забрави,
че трябва да бъде човек. ...

Живей сега, когато пролетта
луничките ти с обич нацелува,
когато над жасминов храст
усмивката на птица плува,
когато с пощурялото лилаво ...

Хиляди въздишки
В безкрая на тъмата, в светлина на звезда - малка синя планета бясно прелита с много въздишки нататък...
И многото слети тела в неудържимо любовно влечение. Хиляди въздишки - екстаз.
Голите страстни тела. Мъже, целуващи голата женска гръд, допира на ръцете. Възбудени, страстни проник ...

На първата любов
На първата любов
цветя оставям.
Отиде си така жестоко,
а беше най-красивата в света ...

Когато осъзная, че те няма,
очите ми се пълнят със сълзи.
А любовта към тебе е голяма...
И всеки ден все повече боли...
Когато осъзная, че отлитна ...

С копитце бие по челото ти
поредната измама.
Усмивката е сякаш същата,
но в нея мен ме няма.
Вървиш по някакви си улици, ...

КАРТИНИ
Потънала в сън от краски,
размити в образ на жена.
Отдали се в страст и ласки,
тела, попили живата вода, ...

Копнеж в зелено
Зелени поля се люлеят в очите ми,
зелени слънца и зелени луни.
И оживяват пред мене годините,
в които смях детски звъни. ...

ВЪРНЕТЕ!
За старост плодове събирах.
Сега са толкова горчиви.
Заспивам в нощите със страх-
мечтите ми дали са живи? ...

Аз съм друга песен
и косите ми са чупливи.
В дъждовната есен
скитам по пътища криви.
Ти ме извая ...

Нарисувай сълзата ми ти беззащитна -
тя разтапя се в твоите ръце.
Нарисувай душата ми, цветна и китна -
тя извира от моето сърце.
Нарисувай косите ми - разпилени къдрици, ...

В земята, в небето ли ще се разтворя?
А може разделно - и тука, и там.
Простете ми болка и стихове, хора.
Тъй както аз всичко на вас ще простя.
Няма значение долу и горе. ...

Кой ти дава право да хулиш мечти?
Ох, пардон, грозното "ти" да простиме.
Рими не знам какви там били,
слез, ела, научи ме...
Пу, ти гониш, в тая гадна игра ...

Така те запомних -
теракотено меко зверче.
Покосена отава.
Бадемови тънки очи.
Отключи ми луната! ...

Цвят червен,
кървясали устни.
Спомен мил,
ужасяващи страсти.
Светът променя се за миг ...

Пак за прошка дошъл си,
но дали съм готова...
прости.
Теменужени облаци
обладаха слънцето ...

Ако само за миг любовта ни умре
и небето изгуби цвета си на вечност,
ако някъде тихо проплаче дете
от пропусната глътчица нежност,
ако майката с гръд пресушена даде ...

ПРОЩАЛНО
И когато се кротна зад райските порти, намерил почивка,
имай, Господи, милост, наглеждай жена ми из двора.
Прикрепи ù на устните пролетно стръкче усмивка,
за да кичи по пътя прозорци, дървета и хора. ...

(Когато едно момиче пита една) Жена
Защо са ти, бабо, сълзи от тревога,
от възраст и мъдрост, от опит и крах?
И как от "не искам" роди се "не мога"?
Защо смелостта ти превърна се в грях? ...

Фолклорна група "Иглика" - гр.Маджарово - 2007 година
ръководител: Румен Христов - Акордеон
Васко Спасов - Гъдулка
Вокали:
Станка Петрова ...

Обичай ме... Обичай ме малко... Колкото се разтяга една капка вода...

Тишината ми говори,
мракът рисува,
светът ме затиска,
в живота ми боксува!
Опитах се да дишам, ...

Човекът постоянно пише за живота в книгите, за да се учим от тях и да предаваме на следващите поколения по-доброто бъдеще и по-добрия живот.
Ние, хората (човеците) като личности в индивидуални общества програмираме система, която представлява сложна клетка от много подпрограмирани системи, които зад ...

Животът е бездънна яма
и излизане от нея няма.
Вони, задушно е и мръсно.
Във нея да потънеш най е лесно,
но да се оставиш е нечестно. ...

***
Кожа по-бледа от Луната
оставя своята следа във мрака
Устни по-червени от нара
приканват в тъмнината ...

* * *
Искам да имаме
наше дърво -
зелено и стройно,
като младостта, ...

Далеко в полето
се вижда небето.
Облаци бели и птици запели.
Ручеи малки,
понесли се с песни, ...

Питам се – имам ли сила
да превъзмогна всичко това,
от което до смърт се е угнетила
моята търсеща, неспокойна душа.
Аз считам себе си за силна, ...

- Остави го тук... не, ей тук... малко по-наляво... другото ляво... точно там... я го мръдни мъничко надясно, да видя как ще е... перфектно, сега го върни обратно - не спираше да дава противоречивите си инструкции Ко Та Рак, а Сянка пухтеше и пуфтеше, докато местеше кашона. - НЕ! Не го хвърляй, чупл ...

Ти си наред. Твой е последният ход.
Ако мръднеш сега, аз ще съм шах.
Ще спечелиш играта и моя живот,
но да загубя сега, не ме е страх...
Стъпкай ме с последната пешка, ...

... Времето беше мрачно и тягостно. Големи черни облаци закриваха слънцето и предвестяваха силна буря. Последните пешеходци подтичваха с надеждата да се приберат сухи у дома.
На терасата на порутена триетажна къща се появи четиринадесетгодишно момиче. Вятърът подхващаше дългите му руси коси и ги вее ...