съмнителни
са - правейки
се на стеснителни
***
стеснителни ...

не различава
в на живота смисъла
зърна̀ от плява

Нека тихо да поседнем
на леглата си, деца,
и към книга да посегнем
с развълнувани сърца.
Зима вие вън студена. ...

Жената е сила, жената е мощ.
С поглед превръща деня ти във нощ.
Жената умее да води война
и често печели с нежна ръка.
Жената е тайнство, жената е храм. ...

Щом сърцето говори, говори…
Съществуват ли безсмъртни
историите за Ромео и Жулиета?
Съществуват ли дните
и нощите в които двамата изгарят? ...

太陽は死につつある
闇に殺された.
新たな始まり.
..........................................................................................................................................................
Умира слънцето ...

Реката потръпва под меката ласка
на топлия августов здрач;
в предчувствие някакво гларус изкрясква
и вятърът носи сив прах.
Тополите рошави четки поклащат -- ...

Свободен
Небето тъмнее над дивата урва, а в далечината вече проблясват първите светкавици, като бързи мечове на разгневен митичен герой. На самия ръб на пропастта стоим аз и тя - тишината. Въздухът трепти от скрито напрежение, но въпреки това съм вътрешно спокоен. За пръв път от много време насам. З ...

А бъдещето, като остър гребен,
разсича днес косата на живота.
В браздата спрял, се взирам по-самотен,
в мъглите запечатал свойто сбогом.
На честността последната надежда. ...

Не всичко що блести е злато,
а вече е фалшива и дъгата.
Катериш път-трънлив, неравен.
и бориш се безспир- напразно.
Превръщаш дупките дълбоки ...

ЕДИН ЗАБРАВЕН МЪЖ
... вятър свири на дудуци, люшка плажния камъш.
И вълната на кълбуци тръшка се – нашир и длъж.
Сякаш срязани консерви, скърцат черните скали.
Облакът над тях се нерви – много дълго ще вали. ...

1.
- Главен юнкер Джорджър! – ревна гласът на капитан Джулс нейде от стената. Рев, който не накара и мигличка да мръдне по лицата на вглъбените в екрана юнкери. Отдавна бяха свикнали с разнасящите се нейде от стените, столовете, прозорците гласове, информиращи ги за необходимите им вести. По-лошото ...

Съдът признал Волгин за виновен, задето нямал мнение, отговарящо на възгледите на някаква баба…
Не, не е скрита цензура…
Просто демокрация – мнението ти трябва да пасва на калъпа на всекиго. И, ако тоя всеки не го хареса – под съд…
Чак после идват аутодафетата…
хххх ...

АВАРИЙНО КАЦАНЕ
Черни чембери пороите свлякоха,
черната – болна от дъжд, се поду,
гаргите – по-неразбрани от всякога –
грачеха грозно арийско урду, ...

Не може всичко да ти е наред.
Не може.
Днес може зъб да се обади, или сърцето нещо да прескочи.
Ще счупиш чаша, ще се препънеш в спомен.
Не може все да е добре. ...

Следващите редове са посветени на 16.06.1913г., една от най-фаталните дати в съвременната българска история, предопределила до голяма степен съдбата на народ и държава за следващите вече повече от 100 години – от ориентацията към Централните сили в Първата световна война, през Оранжевата гвардия, че ...

Задобрявам. Озъртам се гузно–
никой стъпките не отброява.
Изтрезняла, луната оцъкля
изражение сребърнобяло.
Неразумно ще бъде да тичам. ...

Минават дни и нощи в самота,
тъга и самосъжеление дори,
в скърби и мечти по отминали дни.
В смели мечти за идните дни!
Минават и отлитат, дни и нощи ...

Камшика,бич ли е...?
А бича...камшик ли е.
Щастието,усмивка ли е...
или болка,провал.
Слънцето, да,сезони познава ли? ...

I am trying to say something positive.
I am desperate to say something positive.
I’ve been struggling to say something positive.
But I’d better keep quiet instead.
The political systems still failing ...

Ще дойдеш ли, когато те желая?
Ще дойдеш ли, когато те зова?
Ще дойдеш ли със мен, отвъд безкрая?
Ще дойдеш ли със мен, отвъд страха?
Ела, почукай, аз ще ти отворя ...

Усещам погледа ти върху мен, обръщам свенливо глава и настръхвам... Сякаш хиляди малки парченца стъкло се забиват по тялото ми с привкус на съблазън и неутолима жажда за наслада... Потапям се в обсебващите шоколадови очи, които казват "неустоима си" и сякаш целият свят около нас изчезва- само аз, ти ...

Ти нивга не търси пари и къщи,
а мигове, които те изпълват.
Животът може често да се мръщи,
избягвай хора, дето те препъват.
Имàнето не може да лекува ...

гори слънце по пладне,
ясно е сутрин, вечер
съвсем, съвсем естествено
сухо пропуква земята,
устните, ...

Не ме питай ти нищо,
замълчи, замълчи,
приеми ме такава,
с тъжни сини очи,
днес съм толкова себе си, ...

ВРАБЕЦ МЕЖДУ СЕЗОНИТЕ
Това, което пиша, е душата ми, а тя е като вашите – различна.
Вълнува ли се, се разплаква; когато е щастлива, не заспива.
Това, което пиша, е Надеждата, че някъде Доброто тържествува,
разпръсквано от милата вълшебница, която да измисля си е струвало… ...

Хубава е нашата природа по Загоре!Равно е,до де дъх ти стигне, пък после, поглеж, някоя двугърба природна даденост, същински момински бюст!
-Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.
-Ама, тате! Бате Г ...

На беса не прогонихме чумите.
До липите пчела не припари.
И от пълния кошер на думите,
само восък изважда пчеларят.
Пак припламват езици прокажно, ...

Създавам твоя образ, както ти ми пророкува.
Колко красива си, слязла при мен от небето!
Красотата ти беше затворена във вятър на стобора.
Но небето я върна за да спаси ни додето.
Смъртта и войната отнемат живота на хората. ...