Старата църква, измивана от дъждове,
бе добила цвета на старинна икона.
До нея стоеше прегърбен на две
самотник с ръце, като борови клони.
Смълчано облегна се той на стената, ...

Първи монах: „Вижте, това знаме се движи.“
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...

Нещо става в къщи.
Или го е имало отдавна и не съм го забелязал, или сега е повече от очебийно.
Възможно ли е мама да си има любовник...
Защо не, за годините си е много запазена и никой от пръв поглед не може да ги определи. Даже е и красива. То умното не си личи от пръв поглед, но красотата си личи ...

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...

Градски дъждове обилни –
отидете си от нас…
Харалампи Харалампиев
„Златен прах“ разсипва звуци.
Челопеч – завит в мъгли, ...

Когато севернякът издуха
докове все по-силно удрят вълните
Димитровден скоро е минал
и дъждовете звънтят по прозорците
От време българина казал е ...

…
Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя. ...

Тaя сутрин се събудих с усещането за полет...
В съня си бях черно гълъбче, което прелита в градския пейзаж и търси храна. Но хората забравили, че именно гълъба е бил първото опитомено животинче, ме прогонваха... Да, именно гълъбът е бил това пернато, което първи приютили човеците в първобитните си о ...

Грешка
Всеки ден ли ще се чудя
виждат ли ме, като тяло?
Защо така в огънят се губя?
Защо сърцето ми е живо, но не и цяло? ...

Поетите бленуват тишина,
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...

Зло е обмислено недобро.
Зависимост е осъзнато пристрастяване.

АВТОПОРТРЕТ С МЕТЛА
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...

Поетите живеят, за да пишат
и пишат, за да могат да живеят,
с поезията си по-лесно дишат,
без нея да живеят, не умеят.
Но не защото са сърца страхливи, ...

Есента бавно пристъпва към прага си...
Вятърът люлееше клонките на дърветата и листата капеха тихо, небето погалено от есенните нежни лъчи изглеждаше прекрасно. Паркчетата бяха празни, чуваше се лаят на бездомните кучета. Минавах бавно, защото този парк ми бе любим, с радост прекарвах времето си тук ...

В нощ, когато с тъмни храсти
вятърът си шепне,
в нощ на сънища и страсти
мисля си за тебе.
Като тъмен призрак скитам ...

Изкачвам се по стъпалата и имам усещане, че вървя в обратна посока на ескалатор.Не ми се работи, но трябва. Вече съм на втория етаж и пред мен е пълен коридор с пъстролика тълпа. Понася се:
- Докторът идва.
Чувствам се, като Гай Юлий Цезар, който отива към Сената. Като мексиканска вълна се понася "Д ...

Щом приключа тука на земята
и припърхат ангели с криле
с тях ще литна аз към синевата
в синьото, копринено небе!
Е, какво можах, това направих! ...

Сред болка и във ад
слънце над самотен град
разсейва нощните тъми,
дъждът спря да ръми.
Мило дете, ти се усмихна ...

Вятърът брулеше клоните, пееше с тях, а дърветата почти се люшкаха от идващата силна буря.Стоян и София пътуваха в колата, без да усетят преди час, че времето ще им бъде лош съветник.
Софи беше щастливо омъжена, ала с годините някак със съпруга и си омръзнаха. Той все оставаше един такъв пълничък, в ...

Ние всички
отиваме някъде.
Бързаме или бавно вървим,
Стигаме докъдето съдбата ни
е решила да се приютим. ...

Някакъв, самообявил се за академик, наричан галено Акото, показа за сетен път полуграмотността си и въпиющото си личностно нищожество.
Ще кажете – ама как академик ще е полуграмотен?
Че не го казвам аз - той го демонстрира.
Съчетавайки в едно образите на бай Ганьо и Андрешко. „Бай Ганьо“ може да е ч ...

Ако си работил съвестно цял жевот, това изобщо не означава, че ще получиш добра пенсия.
Пенсията у нас просто означава, че цял живот си работил…
хххх
Ново! Ново! Ново!
Книга! ...

Градът притихнал е, а още не е мръкнало,
вървя замислена по уличките криви,
понесла лист, острилка и моливи,
тъга нечута пак в душата се е вмъкнала.
Присяда, пише, драска, почва от началото, ...

Гласове фучат край мен,
като забързани автомобили,
натрапват своя си рефрен
да вярвам в конските им сили.
Да чувам шумния им глас ...

,,Искаш да станеш богат?".
Мечтан е от всеки формат.
Обаче, за да го иска
всеки поема си риска.
За този труден конкурс ...

Правене
Правене значи изправяне.
"Правият" е името на Слънчевия бог.
Създател и творец.
Такъв да бъде трябва и човек. ...

Рисува Есента, рисува,
без да има четка и бои.
По стъпките на Лятото пътува
и оставя шарени следи.
И постила пъстрите килими ...

По мои сметки, вероятно,
ще драсна още трийсетина стѝха.
Нарочно ги броя обратно,
понеже иначе ми се увиждат.
Не спира мойто вдъхновение. ...

С тебе ще я споделя
В света изпълнен със мечти
едно сърце със обич бие,
една любов за мен звучи
в желание да ме открие. ...

ЖЕНА
... Жената е небе за птици – и майчица на светлини,
със роклица на вихрулици из моя светъл сън ситни,
тя ме посочва, тя ме иска, тя ме избира, тя мълви –
момче, готова съм за риска да тръгнем в дългите треви, ...

Дайте да се разберем
Продължение 7
Изтеглиха ги
Имам доста братовчеди. Не съм ги броил, но майка има две сестри и брат и татко има сестра и брат и всички имат по едно, две деца. Мислех по едно време да правя родословно дърво, но все нямам време. Та единия от първите ми братовчеди – Григор – син на ч ...