Последна сълза
Последна сълза потече
невидима в здрача
и момичето се зарече:
Вече няма да плача. ...

Малка илюзия.
Истински корал.
Червената вода в реката,
полетяла към водопада.
Любов на капки и прозрачни струи, ...

Вървя назад... по старите си стъпки...
И тиха съм, на пръсти... във сърцето...
Забравям... забравям колко са ми скъпи,
не се познавам и се крия зад пердето
на новата ми, днес родена личност, ...

Тя достига ми сърцето,
със една, едничка дума.
Тя целува, след което
не мога дъх да си поема.
Тя е клечката в очите, ...

Уткак са влюбиф, силну са загубиф.
Чиреши браф (най-едрити са пу върха).
И круши друсаф, праскувата брулиф.
Какво не сториф, само да са уморя.
Тугаз разбраф, чи луд умора няма. ...

Ще бъда във съня ти непокорна,
ще те преследват черните очи,
усмивката блажена и доволна
и пъстрата палитра от мечти.
Ще идвам всяка нощ тихо,на пръсти, ...

Колкото повече раста, толково повече разбирам, че човек може да има доверие на прекалено малко хора. Но успях да оценя и факта, че съм намерила именно човек, който би направил всичко за мен. Този човек бърса сълзите, причинени от другите, този човек дойде, когато целият свят си отиде! Стоя до мен и ...

Стихове плете,
скрит зад празното шише,
поет се пише,
а от другите краде.
Строфа след строфа ...

Една песен, написана в казармата през далечната 1983г., която записах в Студио "Пайнер" през 2000г. Надявам се да ви хареса...

Моля, не поставяйте оценки!
Намериха го в контейнер.
Голо. Уплашено.
Прегърнало опърпано мече.
Някой го беше забравил. ...

Зарината съм в собствените грешки,
в кошмара от компромиси пленена,
поведена по стъпки нечовешки,
във "любовта" премазано стаена.
Със дрехите ти бавно се загръщам, ...

... И сякаш просто не заслужаваме да бъдем заедно... и сякаш толкова сме съгрешили един към друг, че, въпреки че си прощаваме, не можем да се докоснем без да боли... и сякаш светът винаги ще е насочен към мен и теб и никога няма да извърнат очи за миг... за нашия миг... и сякаш аз винаги ще те обича ...

От залива ли идва тази нечовешка песен
и кой я пее с този тъжен глас
за любовта през зимата, раздялата през есен?
Притворила очи, откривам нас.
Каква любов, тоз` глас е ангелски, дет` пее, ...

воал разсече пътя им
воал предопределено изтъкан
сълзи рисувал
сам по себе си
пропяха гарвани ...

И когато за пореден път дойдох тук
и пишех пак новия си скандален стих.
Когато сякаш за миг заменен от друг,
аз надигнах глава си и за теб сгреших.
Когато не ми даваха дори да обичам, ...

Мис Фърли пореше вълните като влюбен кашалот. Застанала на носа на чисто новичката си многомилионна яхта, тя остави косите си на ласките на вятъра, представяйки си блажено, че е кралица на света.
Насреща и вече се белееше приказното пристанище на Монте Карло. Припнала с въодушевлението на младо яре, ...

Къде е вятърът, когато сякаш само той ми остана,
къде е животът ми, отекъл се във някоя канавка,
къде си и ти, когато Луната си отива,
когато душата ми самотна пак без теб изстива,
къде си, когато поредната сълза замръзва във окото, ...

Мисля за теб, когато не си до мен,
мисля за теб и те търся всеки ден,
името ти крещя дори и на сън,
само да знам, че мислиш за мен сега,
само да знам, че имаш нужда от мен сега ...

Нека бъдем непознати,
както ти реши!
Всичко бе прекрасно,
но го прекрати!
Моята усмивка, ...

12.8.2008г.
Една История...
... История, НЕ, по-скоро нещо, което се случва на хората и именно затова ги прави хора, а не Величия...
... Просто дни... дни, които си се научил да не значат нищо в живота ти, за да не боли. Но дни, които във всеки миг напомнят на себе си... И всяка сутрин като се събуд ...

Изтъкана от легенди -
сгряваща с мистична светлина,
пази тайни съкровени
гордата Родопа планина.
Пее слънчева Родопа ...

Жените винаги прикриват нещо,
погледнеш ли във техните очи.
Отвънка виждаш празни лещи,
а отвътре същността мълчи.
Животът винаги е бил молебен - ...

Обичам те... Есенно...
С мека пастелна тъга...
С душа, прегоряла от страсти...
С тиха нежност... С търпението на жена,
която дълго, дълго е чакала ...

Ще тръгна на път далечен,
накъдето сърцето ми ме поведе,
и знам, там ще има само птичи песни,
а щастие и любов, заедно със слънцето грее.
Ще се слея с полъха на вятъра, ...

Над гробовете мойта сянка пак пълзи,
усмихвайки се на смъртта.
Изтръгвам всяка капка тишина -
няма начин да сгреша.
Искам да заспя... ...

12.08.2008
Пред листа бял сега стоя
и чудя се какво да ти напиша...
Отдавна вече съм разбрала –
и без тебе мога да дишам. ...

ЖАРГОННО
Ходи да боцкаш калинки!
Ходи да бричиш комари!
Брецай си кротко, Малинке.
Някой и теб ще товари. ...

"Не отстъпвай от правдата
заради мнозинството"
Стефан Цанев
Омръзна ми да си признавам грешките,
дори и без вината да е моя. ...

Прасето или онова, което беше останало от него, лежеше на една страна върху покритата с роса трева. Близо до останките росата имаше наситения кафеникав цвят на засъхваща кръв.
- Кога се е случило? - попитах, оглеждайки пораженията.
- Към четири и половина сутринта - отвърна ми един от фермерите. - Х ...

Нощ... пълнолуние... тази нощ ми се налага да не спя...
Наблюдавам пълната луна и мисля за това, което ми каза за нея Ръмжача снощи. Защо не?! Ще използвам портала, който тя отваря и ще се пренеса съзнателно в свят пет.
Подготвям се. Паля ароматна клечка... коленича на пода в стаята си... навлизам в ...

Скъпа моя Ема,
Стрелбата спря за малко, за да дадем шанс на тактиците ни да покажат уменията си. Възползвам се от това кратко прекъсване, за да ти напиша първото си писмо от бойното поле. В момента се намирам в окопа, над главата ми от време на време профучава някой заблуден снаряд, но това не бива ...

Промъква се опасна стихия...
Навярно въздушно нашествие...
Навярно от теб е изпратено...
Навярно от мен е измислено...
Каква ли си всъщност наистина?... ...

Силна си бях
(както обикновено).
Но той ми каза:
- Имам слабост към теб...
И отмина. ...