Ето, че отново със себе си споря.
Някак раздразнено слушам новини.
Нейде статистици броят живи хора.
Никой не помисля да брои сълзи...
Народецът, беден, попиля водата, ...

На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.
Без да подозирам, бях сринат от любовта.
В следващия миг вече не дишах...
С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...
Мълчанието беше моето наказание, което ме научи... ...

Ако искайте вярвайте, но за мен градският ни транспорт е бил, е и ще пребъде като национална гордост. За малко щях да забравя – отскоро е и поредната европейска забележителност. Защо ли, ще ме попитате. Много просто. В тези смутни времена на оцеляване, когато човек за човека не е приятел и брат, а н ...

а беше време
властвах
над света
но тогава
тя дойде ...

Не си ли добре разбран,
не плащай на тъгата дан,
затвори се в себе си сам
и построй в душата си храм.
Изгради си там олтар ...

Внукът на Бай Ганьо
Партийната си книжка скътах саморъчно
и с промените нови се справих доста сръчно,
на черкви вече ходя и паля свещи Богу,
ала без авантюри да стоя не мога. ...

Внезапно присъствие
(посветено)
Толкова ми е нежно.
И топло.
Толкова ми е хубаво ...

Боли, защо любовта убива.
Тъй сладка, ала тъй горчива.
Макар че толкова ранява,
тя и обича толкова силно,
че може и да те убие, ...

Майко
Бяла пепитена блуза,
поглед загрижен и строг,
няма грим по бузите,
но има в сърцето Бог. ...

Да,
сърцето не е
само един мускул...
Но
и смъртта не е раздяла. ...

Някога боляхме... в различни пътища
и разкроявахме в парченца любовта...
С мислите политахме, с маите потъвахме,
в друг живот изгубени, като чист водопад...
И в красиви растения самородни, ...

Вече втора година работя в кварталния супермаркет. Все се заричам, че ще напусна и по силата на навика продължавам да работя тук. Близо ми е до къщи, не давам излишни пари за пътни, а и имам два почивни дни в седмицата, което в днешно време си е рядкост. Но работата е нервна, просто ужас!
Кварталът ...

Ще ми струваш поне две
безсънни нощи.
Не мога да си те позволя.
Обеднях от просълзяване.
Изплаках и последните ...

Тъга
Причина няма за тъгата.
Дошъл е може би моментът,
голяма болка, неизстрадана,
да стане вече споделена. ...

>>> С малка чанта смешни спомени,
>>> с червен чадър в ръка
>>> и разноцветни минали усмивки,
>>> сгънати прилежно в джоба,
>>> до ъгъла на днес пътувам дълго. ...

С вълнение чакам аз
всеки твой ред!
Съдбата обърка ни,
но с малко късмет...
ще имаме пролет, ...

Снежната царица
Бяла приказка една
се разказва от студа.
Приказка за любовта,
на царицата на снега. ...

Как искам да съм твоето пиано,
клавишите ми всеки ден да галиш.
Щом тъжно ти е или пък се радваш
на мене свойте чувства да изкажеш.
Със пръсти ти да ме докоснеш нежно ...

Чудя се защо останах без думи и глас.
Чудя се защо не мога да пиша и защо се жалвам.
Вече знам, вече разбрах, когато го видях да прегръща
друга и да я носи на ръце, се почувствах жалка.
Жалка, защото нямам смелостта да му кажа, че не мога ...

След теб. Депресии и отчаяния.
Живях, за да оплаквам края
на сбор от несбъднати желания -
единственото, което с теб съм преживяла.
Живях. Но вече се събудих. ...

Под стряхата се крия аз.
Стряхата на едно врабче.
Врабче, което ме закриля.
Закриля от любовта.
Любовта към всичко. ...

>>>>>
>>>>
>>>> Приятелство - поредната енигма
>>>> или нещо много по-голямо,
>>>> как до отговора мога да стигна, ...

Да бъда силна
Как възможно е това,
когато плаче моята душа?
Късно става, а тя продължава
да плаче сама във нощта. ...

То няма майка нито дом,
То на този свят само е.
Сърцето му безспирно плаче,
то е малкото сираче.
Душата му е толкоз чиста, ...

Сама съм и плача,
сама съм и страдам...
А няма кой да ме разбере!
Сълзите ми капят,
сама съм - пропадам ...

дъжд
превалели мечти
се стичат бездомно
и хората
се оттичат ...

Спирам и обръщам поглед назад.
Опитвам се да преценя живота си -
какъв е бил преди да те срещна
и осъзнавам, че е нямало такъв.
Преди теб всичко е без име, ...

Ти ли ми изпрати този облак?
Като усмивка бяла
върху мрачното небе...
И вятъра в косите,
вместо милувката, ...

Сред кучешки вой и
бездушни тълпи...
(Стихът е вдъхновен от разказа на
Георги Костадинов „Гълъб под наем”.
Посвещавам го на теб, Жоро) ...

Искам те и без да знаеш,
че по тебе ден и нощ въздишам,
чакам да се върнеш утре,
за да ти покажа
още от начало ...

кога изпратихме
тъмнината
да си
почива?