Някой знаел ли е досега,
че ще ни срещне таз съдба?
Дали виновница е тя
или всичко е до случайността,
аз не мога да реша. ...

Ти си там. Аз от тука те гледам. Само тънко стъкло ни дели. Ще протегна ръка. Ще те следвам. Не разбра ли? В очите гори!
Брой до десет. Така ми е хубаво. За последно те виждам. Нали. Аз съм тук. Ти си там... Глупаво. Този луд интернет ни дели.
Като снимка си жива в албума. Всеки ден те разлиствам. У ...

Пее ми се...
Времето тъче си
чергата
от тихи спомени,
вплели ...

С широки крачки бързаше към нея,
трепетът в сърцето караше го да лети,
а тя вървеше бавно, като приказна фея,
скривайки в усмивка невинните мечти.
Две по две ръцете се преплетоха, ...

ИЗЛЪГА МЕ
на една лъжкиня
Излъга ме!
От сладки думи в омая бях,
по път от рози дълго с теб вървях. ...

Дойде моментът, ти намЕри следи,
скрити в моите думи последни.
Замислен, полека потъна в нощта,
поел по незнайните друми.
А светлото беше на крачка от теб, ...

Отпътуване
Приятели,
когато някой ден
си тръгна
от вас ...

На синът ми
Сине мой,
за тебе бих дала всичко на света!
Сине мой,
за тебе бих дала живота свой! ...

В стаята ми
нов ден се вмъква -
наднича, търси ме,
усмихва се,
лице показва - ...

Желание
Искам вятърът да ми даде крилата
и бурно с него аз да полетя,
да стигна чак до небесата,
от Слънцето да взема светлина. ...

ПЕСЕН ІІ - ПРОРОЧЕСТВОТО
Страшно пророчество, скрито дълбоко
в най-недостъпните земни недра,
нервно нареждаше в думи злокобни
силно прегърбена стара жена. ...

Прекрасни бяха утрините ни, любими -
окъпани в сребро на езерна вода.
Дърветата в мъгла - почти неразличими,
и бисерни блестяха капките роса.
А езерото горско - ласкав дом ни беше, ...

СПРИ, ЗИМО!
"Спри, зимо бяла,
стига си вилняла!
Виж ябълката как
е разцъфтяла." ...

Мъгла от пясък се разнася,
керваните забавени вървят,
мътно виждат се звездите,
ярка само е една от тях.
Кактусите спят във самота, ...

Почувствах те като мой живот вълшебен,
търсейки те, обладан от желание
да открия извор целебен,
като пролетно дихание
обикнах те ...

По тъмно съм красив. О, да, красив съм!
Веднъж ли в мене влюби се жена?
Във мрака винаги съм искрен.
Ех, не знаеш ли това?
Не знаеш ли? Аз мисля друго - ...

И баба ми го знае...
Тревожни мисли се въртят
от този тъй объркан свят...
С Косовското признание
пак ще загубим препитание. ...

Януарските нощи са дълги, нали?
И студени. Безбожно студени.
Знам, че точно когато навън завали,
ще отвориш вратата навреме.
Аз ще бъда до теб. Ти ще бъдеш до мен. ...

Знаеш ли, до днес не съм се молила!
Нямам си заучена молитва...
Но даже невъзможното бих сторила
и непосилното сърцето ще опитва,
за да имам във гърдите си живот - ...

Ще се сбогувам с тебе през октомври,
когато ме оголи есента.
Ще видиш ти очите ми огромни
да се превръщат в неми езера.
Тогава ще удавя тази песен - ...

Каква любов, каква тъга,
защо насън, защо сега,
кога дойде, не си беда,
а запечата ти във мен
отиващата си следа. ...

Развях душата си
като хвърчило
в простора -
да поеме светлина.
Гласът ти ...

Искам ти да ме палиш, когато горя.
Когато сънувам, ти да си съня.
Когато се смея, да се смееш със мен.
Когато танцувам, да си моя рефрен.
Искам теб да прегръщам, докато мълча. ...

***
Всетровно... умопрашно... безнамерно
пътувам... пренареждам вътре в теб...
пребесвам... изодушвам... онакълцвам...
не гледай... забранено е след пет... ...

КАКВО СИ?
Аз не зная какво си за мен?!
Може би си един хоризонт.
До него мечтая аз да достигна,
там ще бъде моят подслон. ...

В памет на всички убити поети
Животът му - метежен вятър,
поел към своя ад и рай.
Сърцето му - безумен кратер,
понесло болката докрай. ...

Защо ли все бързам?
от страх ли, от що ли?!
С какво се обвързвам?
За къде, за какво ли?...
Отново странни мисли ...

Едно магаре с вдигната глава
с копитата утъпкваше тревата,
без да се замисли над това,
че тя за него е храна богата.
Видя това един проскубан пес ...

Камелия Мирчева
ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА
(разказ)
Седяха на терасата и пиеха кафе.
Мъж и жена на средна възраст. Изглеждаха толкова погълнати в разговора, че не забелязваха нищо извън себе си. ...

Музиката е моята религия
И стаята ми с горещ сух въздух
Е храм
Където прозорците са барикади
През които надничат само намръщени ...

В синевата на мислите
гълъби долитат.
Под водопада от слънчеви струи
пърхат с криле.
И връщат се по-лъчезарни ...

Скъпо сърце, пиша ти това писмо, за да те помоля за прошка. Едничко си ми, най-скъпо, в гърдите ми туптиш. А аз те нараних. Да, и то не само веднъж, ах, колко много пъти те наскърбих. Съжалявам, за болката, която ти причиних. А тя никак не е малко, зная. Усещам те как кървиш, колко много рани по теб ...

Поглед, лазещ по земята,
тежко дишаща душа,
кръв от рани посивели,
и разнищена от вятъра коса...
Всичко съкрушено в мен е, ...

''Приличаме си''
(Приликата в нас)
Приликата в нас постоянно е забавна.
И да си приличаме за мен е радост,
но за теб може и да е тревога. ...

Едни очи...
... жарка топлина...
Глътка ром...
... и отпиващи плавно устни.
Това видях... ...

Малка бедна пеперудо,
защо летиш към светлата си смърт,
пленена сякаш от магията на златно руно,
кръжиш около блясъка и студената му гръд.
Кажи ми, бедна пеперудо, ...