Да бъда себе си, да бъда харесвана…
Да бъда себе си…
Да бъда сочена с пръст… Ще бъда себе си...
И какво от това…
Пак бягам, Крещя, Потъвам, Изплувам… ...

Измъчено, бавно, като през окови,
самотна сълзица проблясва за миг,
а другите - също за поход готови,
спотайват се тихо, задавени с вик.
Откъсва се с мъка и кротко се стича ...

Косите, стигнали до
кръста,
ги отрязах.
Цветът славянски
със катран затрих. ...

Ще ми подариш ли двойно огледало,
със прозрачни, кристални стъкла?
И едно стоплено одеяло,
в което да се сгушвам през нощта?
- Защо ти е такова огледало? ...

Отново съм сама,
отново плача, обляна в сълзи,
отново ме боли.
Отново гледам света студен
с поглед замъглен, ...

Напразно
Защо ли днес напразно се гримирах,
гримът ми на сълзи изтече,
какво очаквах, не разбирам,
от моето изстрадало лице?! ...

„ Кое е това момче, което, нощ след нощ, в моите сънища на зазоряване, ме спясява от собственото ми корабокрушение?”
Роза Лобато Де Фариа
Не се бави. Не се бави, когато влизаш в земята ми. Виждам те през клепачите си, болни от взиране в теб... нетърпение ме гризе от дъното на корените ми. Корените н ...

Съществуват Мрак и Светлина в нашата Вселена. Толкова много размесени, че вече не можем да различим кое какво е. Те са се превърнали в сива киша, която е заседнала в сърцата ни. И ние я носим... носим... носим.
Носим я докато не умрем, и червеи и гризачи не я отнесат с себе си и в себе си. И те ще я ...

Той беше съвсем Първобитен,
като пещерен човек.
Сечива и труд самобитен,
бяха за него лек.
Открил бронза и златото, ...

Ден след ден минава, но ти си тук отново.
През сивия прозорец гледаш празно.
Сърцето ти е вече натежало.
И чакаш, чакаш утре.
Но утре идва и минава, ...

Написах разказ. Не какъв да е, а хумористичен. И не за какво да е, а за конкурс. Писах го, четох го, смях си се. Сама на себе си. Като го завърших се замислих. “Ами сега? На мен, че ми е смешен, смешен ми е, но дали ще е такъв и за другите?” Изпратих го на всичките си приятели. Някои ми се хилиха по ...

ЕСЕН
Как искам пак да дойде есента
и пак да тръгна без пътека, сам.
Върху килим от паднали листа
да се изгубя в този свят голям. ...

Раждах се в плътта ти, във зениците.
Азбучно след всяка „смърт” възкръсвах.
Докосвах земята, пикирайки с птиците,
облечена безсрамно в пръстите ти.
Силата, че бях избрана. Знанието, ...

***
На жена ми
Защо за любовта.
Какво за любовта.
Познават я ...

Ще си отидем ние.
И гнусливо
потомците ще ни обидят паметта!
Ще казват,
че сме били фанатици, ...

Седнала на камък черен,
по-черен от нощта,
тя стои и плаче -
проклина своята съдба...
Очите към небето се извръщат, ...

ТРУДЕН ДЖАЗ
- Джазирай, Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него, се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски ...

ПЕСЕН VІІ - ЩУРМЪТ
Вдигнати бяха подвижни мостове,
място заеха бойците по план,
лумнаха ярко защитни огньове,
целият свят се приготви за бран. ...

Погледна ме за миг, подмина,
но интерес в очите ти съзрях.
Поспря, усетих твоята дилема.
Годините? Въпроса бе за тях.
На двайсет съм, ала не личи, ...

още една от мен:)

Ето го, там е,
усмихва се,
обича ме,
виждам го в очите му...
така искам да приема любовта му... ...

Ако за редовия човек честа мисъл е несправедливостта, която го спохожда в света, то за психагога подобна мисъл е излишна. Разбирането, че светът е несправедлив, е единствената несправедливост, която съществува в света.
Психагогът – напротив – постига съвършена дисциплина на своята мисъл и никога не ...

Ей тази битка с край предизвестен
от памтивека води се. В окопа
на дамата, мъжът да легне в плен
се бори. Тя пък да докопа топа!

Създаваше апокалипсис из отдавна погубеното човешко съзнание. Владееше силата на разбирането от „половин дума", а четенето между редовете беше нейната специалност. Толкова добре бе овладала техниката на изслушването, че от погубените човешки мечти пишеше книга на отдавна загубеният път на чуждото съ ...

Пред силните глава не скланям.
Живея за едната чест.
Деня посрещам с поздрав ранен
и с вяра в утрешното днес.
Предателства не ме сломиха - ...

Бял таван. Тапети. Мокет. Гардероб.
Обстановка. Компания. Музика. Свещи.
Женско тяло. Прегръдка. Целувка. Любов.
Красноречие. Съмване. Вяра в нещо.
Автобус. Километри. Работа. Душ. ...

Рожден ден през пролетта
Ден рожден през пролетта,
цветя и цъфнали дървета.
Слънце, усмихнато от утринта,
огряло ниви и полета... ...

Животът - безкраен
празник на душата.
Душа - път безбрежен.
Бряг - пристан
за сърцата - ...

- Дали си мислят, че танцувам?
Нарочно чукат тенекета
с претенции за мелодичност.
Или със камъни в ръцете
се мъчат да създават ритъм. ...

В един случаен ден те срещнах
и с поглед първи влюбих се във теб.
Беше мрачно, пусто и студено,
а Сърцето в миг разчупи оковите от лед.
В очите ми искрици заблестяха, ...

Когато времето избърза,
а ти не можеш да го спреш,
ще хукнеш ли да го догониш
или в залеза ще си умреш?
Когато нищо не остане, ...

* * *
Душата ти, когато плаче,
а пръстите от стискане болят,
когато си сама сред здрача
и спомените в сЪлзите кървят... ...

В очите ти не искам да гори
страхът от близката раздяла.
Не искам в тях да се таи
на обич пепелта изтляла.
Не искам като уплашена сърна ...

"Смъртта, тя е неизбежна - рано или късно тя идва. Тежко е, когато изгубиш близък човек, тежко е, но трябва да го преодолееш." По този начин ми говорят хората около мен. Ти си отиде завинаги от този свят, отиде си и никога повече няма да се върнеш. Даже и да искаш, няма да можеш. Сега всички стоим о ...

Очите ми ме молеха да ги затворя... да заспя...
Те казваха, че колкото и да съм виновен, сънят ми е
необходим. И докато давах оптимума от себе си,
се взираха в теб - в лицето, косата, очите ти...
Сянка, изтъкана от пламъци, ледената фигура на ...

Кратък дъждостих от угаснали мечти,
не знам сега къде съм, но кажи ми ти,
от болка измъчван, гасна в светъл мрак
и всеки сън за мене е фатален знак.
Няма светлина в този кух тунел ...

Животът никога не губи
във битката си със човека.
Притиска го със лапи груби,
но път му дава. И пътека.
Животът е един спектакъл, ...

Той за живот
прекрасен копнееше,
но сега на
бесилото висеше!
И в неговите ...