Молба
На Господ
всеки ден
се моля,
не за дъжд, ...

С поглед празен, адресиран,
търся светло в тъмнина.
С поглед тъжен, неразбиран,
гледах в твоята душа.
С поглед празен аз потъвах, ...

Едно дърво със въглени вместо ръце,
рисува по небесните платна,
едно дърво със прах, вместо сърце,
трепери над дъждовната гора.
Едно дърво със призрачна милувка, ...

Братко
В живота съм като осакатена птичка,
за мен ти беше всичко на този свят,
но аз никога няма да съм твойта сестричка,
дори ти да си моят любим брат! ...

Когато те целувам,
когато те прегръщам,
когато те милвам,
когато нараняваш ме,
а аз прощавам ти, ...

Котенце
Котенце пухкаво, игриво,
краченце облизва навред.
Опашленце бяло, черно,
ти носиш и малко късмет. ...

Подари ми...
Подари ми спомен...
Крилат, но сляп и ням,
какъвто си и ти.
Красив, недостижим, ...

Там - някъде, където времето е спряло,
където щастие не съществува,
където може би е закъсняло
или на подлости робува...
Съдбата им чертае път необратим, ...

* * *
Понякога търся тишина,
но тя от мене бяга.
Обръщам се назад
и гледам във нощта, ...

Ранена Душа
Усмивката ми изчезна, в очите ми нищо не блести.
Сълзите натежаха от болка и заличиха пламъчето.
Задушиха го в две разширени зеници.
За какво да се събуждам и утре? ...

Липсваш ми - не знаеш колко.
Липсваш ми - дори до болка.
Липсваш ми - във време на мълчание.
Липсваш ми - убийствено страдание.
И ето, там в скалата ще се скрия, ...

Фантазията – всепризнат художник,
извайва с пръсти, леки като дъх
омайни форми. Четка и триножник
не са й нужни. Сянка върху мъх,
пробягала по горската поляна ...

Вечно с любовта се подиграваш,
залюбваш я и бързо я забравяш.
Лудо уж обичаш, а раняваш,
тъжно след себе си сълзи оставяш.
Красива си, нежна и прекрасна. ...

Мисля си за теб в моето безсънно
усамотение тази нощ. Ако е грешно
да те обичам, тогава сърцето ми просто
не ме оставя да постъпвам правилно,
защото се давя в теб и не бих успяла ...

Случвало ли Ви се е да не искате да видите никого, да си останете сами, да се разплачете и да изкрещите и да не можете да го споделите с никого. Без значение от какво е предизвикано това състояние... дали от думи, лъжи, някаква случка или дори и радост, но просто не можете да го споделите с никого и ...

Избрах те по усет.
Както скулптурът избира
парчето мрамор за нова статуя.
Видях прекрасното вътре.
Махнах излишното ...

Сняг вали. Тихо, кротко, бяло.
Светът е нов. Всичко засияло.
В къщичка насред гората,
той и тя - с пожар в телата.
Зимен вятър магнетично вее, ...

Песента за смъртта
Тичах, много тичах,
бързо дрехите събличах,
по маратонки само тичах.
В паника и страх се обличах, ...

След твоя дъжд валяха много други.
И много кал по мене се изля.
В обувките ми влагата навлизаше
и тръгваше студа на тръпки по плътта.
Косите много ветрове познават, ...

От градината на твоите мечти откъсна ме. Едва не ме уби!В ръцете ти израствах и цъфтях,превръщах се в жена и то за грях! Сега, когато вече те обикнах, отиваш си! Оставяш ме сама!Остави недопита чашата със вино.Изпуши и последната лула................ И пак в мечтите твои се завръщаш.(Градината е все ...

Ледено студена стоя пред теб сега,
ледено студена с ледена душа,
може още да изглеждам жива,
но сърцето ми вече не тупти - ти спря живота в мен.
Виновен си - ти всичко в мен уби ...

Парят като шамари
думите обидни.
Кипи кръвта ми
от болката в гърдите.
Все аз съм лошата, ...

Зелено. Жълто. И малко синьо. Светло-синьо. С разпръснати облаци.
Светлина. Хиляди слънца. Градина. Огромна градина. Безкрайност от слънчогледи.
Капки дъжд. Море. В листенцата на слънчогледите. Танцуващи листенца. Умоляващи. Чакащи.
Усмивка. Музика. Музиката на вятъра. Лъчи. Лъчите на щастието. Като ...

Най-отровната чаша кафе.
Изпих най-отровната чаша кафе,
наоколо бе мастилено тихо,
бях празен, почувствах се тъмно небе,
като кафето горчиво. Изпих го! ...

Бях купчина дървесина и хартия,
ти се появи и запали всичко това.
Искрата пламна и получи се магия -
сега огъня свети вътре в моята душа.
Енергията между нас сега преминава, ...

Безсрамни очи.
Гладко бръсната кожа.
Виновна прелест.

не очаквайте чудеса по Коледа, те се случват винаги!!! или просто не се случват
На преспи се трупа белотата,
а душата ми – самотница, черней...
Зимата отново пак почука на вратата,
а сърцето вместо да тупти - бучи и вей. ...

Чувам песен от криле на пеперуда
и топло ме целува слънчев лъч,
вятър ме понася на крилете си,
усмихват се зелените треви.
С усмивка ме посреща топло утро ...

Разгръщаш
Обгръщаш
И тихо поглъщаш
На думите шепота крал.
Поглеждаш ...

"Сърцата са, за да бъдат разбити,
да бъдат поръсени със прах,
кой каза ти, че са, за да обичат?!
Още си малка, не познаваш този свят! "
Аз пък мисля, че всички обичат, ...

Не ме ли помниш -"Твоето момиче",
не си ли спомняш как обичам.
Силно, чисто като пролетно кокиче,
но без слънце ще увяхна.
Със сърцето ми се случи, ...

Мразя те, когато ме прегръщаш
с парещите от любов ръце,
когато шепнеш мили думи
и търсиш моето лице.
Мразя те, когато търпеливо чакаш ...

Две-три стъпки в мрака,
белият бастун - от проза побелял.
А момичешката визия все чакаше
да я погледне някой, но без жал.
Времето дори склони ...

Всички сме хора
и всички живеем.
Всички плачем
и всички се смеем.
Всички се борим ...

Облепяш ме с лъжите непотребни,
извайвайки ме в жалка статуетка...
Покълнали илюзии, безхлебни,
са мъртъв ембрион във епруветка.
Зачатъчно изгаряш сетивата... ...

`Га ше си ма земиш, мари Божкей?
Белким най-пудир са гътна…
Драснату уж било, ама може
ей тъй на! Внизапну да са врътна...
Мъка ми й! Ни искъм веч да вида ...

Венозно
ми вливат
пожари.
Тръбичка..
Мехури... ...