Обичам го, но той сега с друга е щастлив...
а сърцето ми постепенно умира от тази мисъл...
Искам да е само мой сега...
Имах го, но го изгубих заради мойте глупави грешки...
и сега си плащам много скъпо за това... ...
Жената е облечена в изхабени селски дрехи, които не могат да прикрият красотата й. Застанала на прашния път тя ръкомаха, говори, разпалено, бута все по-грубо мъжа пред себе си, опитвайки се да предизвика у него някаква реакция.
Мъжът носи дълга износена дреха, покрита с джобове, пришити магически си ...
Животът ми не е преминал още,
животът ми е още много млад,
тъй млад, като че ли сега започва,
като че ли сега открива този свят.
Открива го в лунната пътека, ...
Сюзън се събуди от проникналата светрина в стаята. Знаеше, че е 9 часът. Прислугата витаги я будеше в 9. Усети миризмата на прясно изпечени кифлички и кафе. Стана и се заметна с копринения си халат. Седна по прозореца на лежанката и отпи от живителната течност. Огледа стаята, типично обзаведена за а ...
Жребият твърде често взима по-верни решения от избора на човека. Единственият му недостатък е в това, че хипотезите, измежду които решава жребият, са подбирани от човека.
Слагам маската на щастие
и моля се да бъда разпозната.
От някой с моето нещастие,
от ''Криворазбраната цивилизация''.
И пиша Ви в момента ''Нетрезва'', ...
Причина да напиша долните редове, бе чутото вчера за случка през годината. Повтарям - през годината, а не по време на Коледните празници. Искам да я разкажа накратко. И след това ще отговоря на споделеното от вас, като коментари за друго произведение. Надявам се, че още тук ще има хора, които ще пре ...
Какво да правя със живота си, не зная,
объркана съм и не мога да реша,
пред мен минават хиляди мостове,
а не зная кой да избера!
Единият път - път без изход, ...
Ще се откъсна от сляпото. От свирепия плътски нагон. И ще дотичам. С вкус на захар и зелен лимон.
Ще потопя изкълчените кокалчета в пристрастието си към бялото. Но ще запомня белезите. Изтощените в съществуването си белези. От раменете им ще избърша потта.
Вълни и мъхове напоследък се промъкват. В е ...
За пръв път пиша по този начин. Има нещо много стойкаджийско в цялата ситуация. Масата е отдавна забравена мозаечна плоча. Металните и крака се губят в гъстия буренак пред вилата. Щях да кажа "под старата череша", но тя изсъхна преди няколко зими и татко я отсече. Сега е празно. Седнал съм на потъмн ...