Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.5K results
Щастието се кове
🇧🇬
Понякога съм като котка в тъмното -
настръхнала, със светещи очи.
Стоя и чакам нещо да се случи,
но вятърът все повече мълчи.
Изнервям се, зениците присвивам, ...
Приятел те нарекох... наистина ли бе?
Трапеза и сърце пред теб положих.
Като кутия на Пандора - пълна с тайни,
обсебваща. Аз свойте чувства вложих,
сърцето бях отворила за теб! ...
Върни ми позабравениете срещи,
преди да ги загубиш от разсеяност,
прибрах във шкафа восъчните свещи,
незапалени от вятърна самонадеяност.
Преди навън да зазори,крещя наумно, ...
Пред благия ти поглед, о, Мадоно,
с почтение навеждам аз очи.
Прекрасна си на своята икона.
Душата ми те вижда и мълчи.
Спокойно ми е. Майчинска усмивка - ...
Напомни ми нещо... Не, не е точно същото, но...
Един телефонен звън, който прекъсна агонията. Агонията на една любов, голяма любов, силна любов, вече отровна любов.
Беше неговият телефон. Иззвъня точно когато...
Разговорът беше тежък. Не вървеше. Като всичко, което се случваше в последните две годин ...
Кое прави очите ти толкова мили?
Цвета - като блед пламък на догаряща свещ.
Кое прави косите ти толкова красиви?
Слънцето, блестящо в погледа горещ.
Защо сърцето бие, полудяло днес, ...
Защо цветето е тъй красиво, щом в почвата расте,
но откъсне ли го нечия ръка увяхва бързо след това?
Защо децата са тъй щастливи и радват се на тоя свят,
а щом пораснат, след това, виждат само болка и тъга?
Защо душата волно пее, щом има до себе си приятели добри, ...
Наталия (или Нати както я наричаха приятелите И) приключваше с приготвянето на масата. Днес щеше да е големият ден. Очакваше го с нетърпение. От известно време излизаше с новия лекар от окръжната болница – Радомир Иванов. Срещите им не бяха много чести и се ограничаваха в кратки вечерни излизания, к ...
В пандиза сърцето друг ритъм добива,
непотребна, душата на пашкул се свива.
Разума - ярост свирепа прегръща,
на първобитен инстинкт се превръща.
В пандиза няма илюзия и мечта. ...
Поднеси ми сутрешно, горчиво кафе
и нека двамата без дъх го изпием.
Солени са устните, с вкус на море.
Една усмивка от теб ще си скрия.
Поднеси ми сутрешно, горчиво кафе, ...
...И така, той пое по своя път. В началото не знаеше къде отива, не знаеше накъде водят всичките тези пътища, не знаеш къде всъщност би искал да отиде.
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по ...