Фирма за производство на лекарства обявява конкурс за названия на продукцията си.
Моля, побързьйте, защото сме претоварени от нови хапове и сиропи без имена.
Обявяваме и конкурс сред лекарите за измисляне на болести, които нашите лекарства премахват…
хххх
Урсулата на ЕК сведе политиката до професион ...

И ми е звездата в мрака,
и най-непрогледната тъма.
Спасението, дето чакам
и проклятие, избрала го сама.
И ми е сладостта в сърцето, ...

Без бял ден да отвори -
несбъднат, без спирка, без грях,
един кръговрат изолиран -
убийствен, но някак познат.
И взира се... ...

Нямам нищо перфектно и в себе си
съм преборила всички стремежи.
Аз съм тяло, сглобено от белези
и съзнателно стъпкана нежност.
Не търсѝ в мен скандал, нито драма, ...

Иванчо: Тате, защо хората се женят?
Бащата: По недоразумение, сине!

Oх, да можех аз да пиша,
щях да се обезсмъртя,
щях като Луций Ахенобарба
поеми в пепел да творя,
Щях да възхвалям красотата своя, ...

Ужасно ми се иска да ги няма: съседите; стената помежду ни;
онези шест излишни килограма и месеците, северно от юни...
Съседите навярно са ни чули — мълчим си. И на тях им е конфузно!
Хем зрели сме, презрели като дюли. Хем още да сме честни ни е гузно.
Симптом е. Вероятно е заразно... Сърцата ни в к ...

Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута, ...

Разхождах си се кротичко навън,
вглъбена в листопада на октомври.
Отрочето въздишаше насън,
загърнато в количката на топло.
Как бях спокойна! Даже, всъщност, бях ...

Все по-оскъдни са дните ми есенни.
Отлетяха птиците на любовта.
Далечно ехо ли ми навява песните
или е мнима среща с младостта?
Все по-рядко ме докосва слънцето. ...

С огнен залез нощта начерта кръстопът
и подхвърли Луната, като златна монета.
В тишината отдолу заспива светът -
ще сънува звезди и красиви пътеки.
Само вятърът горе на покрива бди. ...

на Сузи
Не ме оставяй... Никога не ме оставяй!
Моя късна пролет, мой разцъфнал ден!
Мое лудо вино! Моя бяла севдо!
Дето всичко черно изгори във мен! ...

Не съм писател, но обичам да пиша! Започвам някоя история, а умът ми, като кокошка, снася яйце и започва да го мъти. За съжаление често не знам какво ще се излюпи, дали пиле, динозавър или ще е някой запъртък. Ясно ми е, че пари от тази дейност няма да извадя. Най-много да се увеличат още дълговете ...

Животът е сън...
дълбок, илюзорен.
Емоционално незрял,
откъм вяра... просторен.
Откъм мисли - химера. ...

НА АВТОСТОП
Смирена ще потъна в есента –
последното ми сигурно убежище.
Докато тлее бавно, таралежите
крадат от залезната ѝ тафта, ...

Обичам да пиша стихове!
Не съм много уверена в себе си!
Опитвам се да давам част от сърцето си в това което пиша.
В живота се смея .
Обичам много мира ! ...

На върха на света
сигурно е самотно,
сигурно е много студено,
но легендата разказва,
че ако успееш ...

Да видиш в пъкъла пощада,
а рай - в очите на врага.
Да дириш в трудности награда,
значи всичко си разбрал.
Да видиш в капките дъгата. ...

Скъпа! Откога не сме се виждали…
- Скъпа! Изглеждаш прекрасно. Свалила си най-малко десет килограма… А каква беше надебеляла…
- Свалих, я… Налагаше се – бях заприличала на теб…
хххх
Гараж в жилищен блок. На него табела: „Гараж. Не паркирай!“… ...

И уча се отдавна да летя,
крилете мои – с восък залепени,
не стигат нови слънчеви вселени.
Душата ми полита, само тя.
И думите цъфтят, като цветя, ...

В този свят,
Безкрайно малък
За човешката мечта,
Недей да бъдеш жалък
Търсач на светлина... ...

Петдесет стотинки
Тръгна на пазар. Трябваше да купи хляб и кисело мляко. В хладилника имаше останало малко парче сиренце и един кренвирш, който, когато го пипна, лепнеше. Помириса го. Имаше дъх на развалено. Реши да го хвърли в кофата, когато се върне от пазар.
Вървеше бавно. Подпираше се на бастуна ...

Ей тъй ще си умра мърцина.
На гроба вятърът ще вей-
я дойдат трима, я двамина,
а готин бях, не съм злодей!
То кой ли пък за мен ще плаче- ...

- Защо не бягаш от мен? - попитала една змия човека.
- Не мога, колената ме болят - отговорил човекът.
Понеже на змията по разписание й е било време да бъде мъдра и добра, казала:
- Ето ти малко отрова от моята. Вземай по съвсем малко и си мажи колената!
И внимавай с дозата ...

Трета глава
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Т ...

Агенция „Чул не дочел – чунга чалга“
Оригинално заглавие:
Ким Кардашиян прави бижута от костите на майка си. Крис Дженър искала прахта ù да се превърне в колиета, които да останат за децата ù
Вариант на ГъТъПъКъ:
Ким Кардамонхрян си подправя бута с космите на майка си. Грис Джендър искала пърхутът ù ...

Въпреки… че президента
е за Путин във момента,
най-накрая в парламента
се гласува документа:
да изпратим вертолети, ...

Ей толковка дори и не разбрах,
а го предъвкаха пет пъти:
изплащали сме нявга сторен грях!...
Затуй ли за́пъртък се мъти?!
Броя́т се пилците. Плюс ДДС ...

... щом тръгна в прегорелите треви да си проводя залеза на хълма,
душата ми се учи да върви, и – цяла! – с проста радост се изпълва,
че слънчицето беше днес добро – и сумракът драперии му стелва,
над мен ще сипне звездното сребро небето от бездънната си делва,
не знам успях ли в миналия ден със всек ...

Бледото призрачно сияние сякаш изпълни цялата огромна зала. Меката светлина обгърна Сам и докосна нещо вътре в него, подръпна някаква скрита струна, прошепна му, че го очакват чудеса, само ако се пресегне…
Нямаше как да се сбърка. Пред тях на червена възглавничка лежеше отломка от Лунния камък във ф ...

Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...

Вчера, мили другари, ми светна, че животът красиво блести
сред жените – далечни, кокетни – за които ще пиша творби,
докогато сърцето ми диша и се движи смирената кръв.
Тя, Жената, минава и – виж я! – как сломява поредния „лъв“!
Нежен вихър от нея се носи към прекрасно разбрало сърце, ...

Привлечен от добрите ти очи, оставих се в илюзии да падна.
Сега до изнемогване боли! На двора любовта ни дъвче Фавнът.
Не искам да говоря за това! Защо ли любовта ме подминава?
Издига ме – кралица от тъга, която сетивата изтощава!
Куршумите на моята съдба направиха ме вече на решèто. ...