Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385.2K results
Писмо
🇧🇬
Смъртта е винаги тъй близо, а ти си тъй далеч от мен, че аз не мога да ти кажа за мойта люта рана и любов голяма.
Но бих искал аз да виждам твоята усмивка, поне до сетния си ден
и как горещо аз желая да се посветя на теб, единствена любима моя ти на тоз живот. И като цветето щастливо не може да живе ...
Светът умира бавно,
обхванат от поредната война,
мъже загиват, казват, че било е славно,
а майките забравят що е радостта.
Деца пищят и падат бомби, ...
Не ме поглеждай с недоверие.
Знам, че ти изглеждам малка.
Но ти харесва да съм покрай тебе,
въпреки, че ме наричаш жалка.
Слабостта ти знам коя е - Аз съм! ...
Трева, която някой е опасъл,
са спомените. Или пък трева,
която буйно е пораснала,
но съхнала самотно след това.
Не знам дали е тъжно да си спомен, ...
- Да обичаш до болка, какво е това?
Стара моя тревога, моя нова мечта.
Да обичаш от мъка, че си вечно сама.
Непрестанно да търсиш радостта, любовта.
Ти обичай! ...
Някакъв страх, че може би
времето все някога убива всичко.
А то, времето, нали,
е разтегливо понятие, въпреки всичко.
Някаква непоносима болка, сякаш ...
Ако можеш да запазиш разсъдъка си, когато всички други около теб са го загубили и можеш да напишеш това, значи не всичко е загубено!
Надявам се!!!
Представи си, че имаш рана някъде по тялото, не можеш да установиш къде по-точно е, не можеш да я видиш и напипаш!
Представи си, че тази рана те боли и з ...
Самотата го побърка, взе му всичко.
Замлъкна след последния рефрен.
Звезди, луна, тъй чакана целувка
открадна си за сбогом в този ден.
Искрата във очите му залезе, ...
Парещ страх ме буди нощем
и вятърът безумно отвътре крещи,
че уж не съм съвсем луда още,
че съдбата все някъде греши.
А Раят никъде другаде го няма, ...
Очите ми галерии на живите картини.
Отминали сезони се разтварят в мен,
със трепетните длани на мечтите
рисували са пръстите на моят ден.
Как утрото с надеждата докосва ...
„Надеждата крепи глупака!"
Но само тя остана да крепи душата!
Загърбвам тази фраза тъй крилата,
но се сещам за друга пак позната
„Надеждата умира последна!" ...
Нужен ли ни е Паисий в днешно време ?
(есе)
Паисий Хилендарски и делото му са останали в българското културноисторическо развитие като символ на българщината. Имената на "История славянобългарска" и авторът и са се превърнали в синоним на българската книжовност и език. И когато задаваме въпроса "Нуж ...