Цвете малко, цвете синьо,
за любов ли ми шептиш?
Ти си толкова красиво,
искаш да ме поздравиш!
Във небето се оглеждаш, ...

Обич моя, тъй далечна,
вълниста като морето,
непостижима като вечност,
обладала ми сърцето,
ти, моя скрита Севда, ...

Когато майката добра целуне свое скъпо чедо,
покланя горе Бог глава. Запява залез над Толедо.
Отлитат вечните тъги и се издига любовта ни
над неуютните ни дни, над всички спомени за рани.
Когато някой татко там обича своята любима, ...

Днес съм малка. И мога да се скрия
в орехова черупка.
Познавате ли ме изобщо вие
или просто не ви пука?
Преди ви топлех сърцата, ...

... тъй тихичко дъждът си рохолѝ,
и сумракът тъй благо ми се свлече –
че седнах на крайбрежните скали
да си проводя дрипавата вечер.
След миг ще хлътна в ледената нощ ...

„Кое е ,мамо,
по-добре - вълшебник ли
или магьосник?“
„Чеде, отговорът е
в НЕБЕСНИЯ въпросник!“ ...

Собственост частна,
гладът ти към грабене -
как не угасна?...
Собственост частна,
гладът ти към грабене ...

Ти се връщаш със топлия вятър
по местата, на които си бил.
Всеки спомен в ума ти е кадър.
А уж като тръгна ги беше изтрил?
Но се спря във старите клони, ...

Аз сигурно изглеждам шушумига,
тъй както слизам вече към стоте –
седя – и пиша книга подир книга,
и все се питам – кой ще ги чете?
Тъй както трупа мравката трошици ...

Последните успехи на ВСУ звучат обнадеждаващо. Те хвърлят Зеленски, неговото правителство и западните му партньори в еуфория. Руснаците изоставиха Херсон и се изтеглиха зад надеждните води на Днепър. Добър ход ли е това? Не изглежда ли жалко руското военно командване? Както и да изглежда то в очите ...

... за теб това е адски друго време, и ти си Никой в неговия бяг,
едва ли този свят ще те приеме – за него ти не чиниш гол петак,
останал в тъй далечната епоха, в която всички бяхме по-добри,
ти просто си кварталният пройдоха, събрал за бира сетните пари,
във миналото свое ли се вгледаш, не става да ...

Бях пламъче във въгленче мъждящо.
Бях сълзи и тъга в душа пречиста.
Бях пияна от любов с,сърце звънтящо.
Бях болка сляпа с други неделима.
Сълзи преглъщах, жадна се умивах. ...

Кат Русия… друга няма!
Тъй могъща на света!
Тя по площ е най-голяма!
С най-голямата войска!
С най-великите солдати! ...

Ако си мислите, че не съм припарвала до оня хладилник в нейдеградската ми кухня от страх да не ме нападнат пак розови дъвчащи балончета, грешите! Почти грешите, де. Вярно е, че не припарвах, но не от страх. Просто ме нямаше известно време в Нейдеград.
Като се върнах, имах два-три часа някои занимани ...

Събуди се луната и изгря,
до кръгло се протегна,
загадъчно в очите ти се спря
и ме погледна.

Сънувах сън. Пророчески ли беше,
или магия, станала среднощ?
Видях дърво. В листата шумолеше
ветрецът. И с таван – небесен кош.
Красиво бе, нагоре устремено ...

Да се ​​справям с тази болка е това,
което мразя най-много
Не мога да се държа така,
сякаш всичко е наред
Не мога се събудя щастлив ...

Борката не бързаше да се прибере вкъщи. Беше му мъчно, че не можа да купи подарък за рождения ден на майка си. Бе забелязал как тя се любува на едно красиво цвете на витрината на цветарския магазин край дома им. И реши да ѝ го подари на рождения ден. Спестяваше пари при всеки удобен повод, дори се у ...

"Съзидателната воля на природата е много по-силна от разрушителната на човека."
Жул Верн, из "Капитан Немо"
Аз съм втората по дължина река в Европа и единствената на континента, която тече от запад на изток. Минавам през най-много страни от всички реки в света - 10. Определям границите на много от т ...

Най-сладкият грях съм
Наяве и сякаш съм сън.
За мен паднали дяволи плачеха
И Ангели бясно крещяха отвън.
Най-скъпият грях съм, ...

Има нощи като тази
Има нощи като предишната
Има нощи като следващата
Наливаш розе
Палиш цигара ...

От кухнята се носи мирис благ,
напомня ми за детството и мама.
Чиния звънва, пада стар капак...
Сънувам явно. Палачинки няма.
Очите ми – залепнали за сън, ...

Врана на подскоци тъпка сняг, сто покривки вятърът отупа.
Нещо си говори, грак след грак, кой корички две ще ѝ отчупи.
Като гълъб, топнат в топка мрак, (а небето пети ден не спира)
рови и претъпква пак и пак... минус, хикс, кавички цяла диря...
... Презимувахме къде ли не, лятно кукувиче ни окука, ...

В отвесното се раждат богове
и вертикално те се напластяват.
Листото есенно от грехове
полита стръмно без да ги познава...
И аз политам - птица над пръстта, ...

Мечтите са от ангели пера,
които над главите ни се реят.
Едничко искам, свят да сътворя
с магическата пръчица на фея.
И този свят да бъде съвършен – ...

Никой не живее в тази къща.
Остана си сама и
тропа дворната врата
от вятъра
загубила ...

– Не сме се виждали отдавна.
Времето беше заличило всичко човешко у него. Изобщо не приличаше на себе си. Следователно е напълно естествено, че не го познах на улицата.
– Така е – отговорих. Всъщност изобщо не си спомням кой беше конкретно. Някъде бяхме говорили, нещо бяхме обсъждали, но дали? И ког ...

Иванчева само е корумпирана!
Защо да не е зле третирана!
Други виновни просто няма!
Кюлчета, банкноти - са измама!
Джипът и зайчарникът - на мода, ...

Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня
парцаливия чул. ...

Живея със себе си, но се мисля за друга
и всички така заблуждавам,
че в мен ще открият парченцето пристан,
което тъй силно желаят.
Преструвам косите си, чертая очите си, ...

Никой не знае, че в нощите страдам,
само ти си, душа, мой приятел и брат.
Ти усещаш сълзите - по лицето ми падат,
и си винаги с мене, щом всички заспят.
Само ти чуваш стъпките леки на вятъра, ...

Не ме е страх от самотата –
не си ми липсвал досега.
Прозорец сочи ми вратата
с лъч трепкащ – сякаш на шега.
Тъмнеят белите дувари ...