Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.1K results
Звездна спирала
🇧🇬
Как се лекуват нанесени рани
по - спиралата на звездната
ми същност...Никой не ми пречи
аз самата си слагам спирачки...
Не търся, не питам - прощавам! ...
Директорът Пенчо Бургаски вдигна глава към вратата – стреснат и гневен. А от там връхлиташе заместничката му Карадупева. И това – въпреки негласното табу за всякакви посещения през третия час, когато директорът закусваше. Полезно занятие, тъй като напълненият стомах надделяваше над възпламеняващия с ...
Живеем в многоъгълния свят,
а че е кръгъл учат ни науки,
мълчим покорни, тихи и неуки,
там, в който ъгъл и да ни заврат.
За пуста слава някои твърдят, ...
Сама съм си райето на костюма,
животът дето кърпи от години,
но есента започна да одумва
на джобовете копчетата сини.
Сама съм си торбата на хастара, ...
Обичам джаза! И то много. Затова още с влизането в бара спирам и затварям очи. Парчето, което зазвучава, ме запраща далеч отвъд Атлантика, чак в Ню Орлиънс. За миг забравям за какво съм дошъл. Сещам се, когато чувам смеха ви. Въпреки оскъдната светлина и многото хора виждам компанията ви и по вените ...
Отново са тук далечни, безплътни
призраци нечии от забравени дни.
Дълго шептящи думи безсмъртни.
Думи. Усмивки. Думи. Лъжи.
Крачат безплътни там във полето, ...
Днешният ден е отворен за вчера,
нашето вчера по дългия път.
Капка по капка той ще отмерва
кой ли по ред е сегашния дъжд.
Вчера беше и вчера ще бъде ...
Денят ме вика – искрен, непринуден,
събуждам се – вулкан от детски смях,
поглеждам вън с усмивка и почуда
и слънчева да бъда си избрах.
Дъждът обичам, но тъгата никак, ...
... не съм замесен от вода и кал в корито на рождената си дата,
в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,
пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,
и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,
и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във ...
На Тони
Подарявам ти думичка. Само една, омагьосана,
с нея ехото вечности звънко и дълго разказва,
вместо гребен тя реши предзимния сън. Срещу косъма
и цъфти на сланата в студената, ялова пазва. ...
И понеже със Бог се разбрахме да бъде добър,
и когато умра, да ме пуща от време на време,
си поисках да бъда въздишка на пролетен кърт,
да съм котка, която помръдва с мустаци и дреме.
Да нагледам имот, да си видя и челяд и род. ...
/от реалността/
Пешо чу звънеца на вратата и подскочи. Тъкмо заспиваше под ясния благ глас от телевизора. Обичайно за това време – прибираше се вечер уморен, хапваше, но понякога от дневното нервно претоварване не можеше да заспи. И си пускаше телевизора.
За щастие, по всички програми все някакви го ...
Дали когато няма да ме има,
ще плаче някой? Моля те, недей!
Аз ще съм тук, но в песен и сред зима,
ще будя някой сбъркан чичопей.
Хвърли я, чуй жалейката! Веднага! ...
За това, че живея, аз нямам ни капка вина.
И дали да ме има, мама даже и мен не попита.
И защото е ясно – накъдето да тръгна – стена,
ми остава да счупя главата си тежка в гранита.
Да съм тартор на бунта в коптора – за луди приют. ...
През девет реки зад десетата, зад девет планини зад десетата, през девет страни в десетата, имало едно време царство господарство, там, където изгрявало слънцето. Царят бил мъдър, строг, справедлив, красавец, воин, обичан и следван от народа си. Царицата имала неземна красота, добра, милосърдна, оби ...
Помниш ли онова момиче
Онова момиче, което плачеше с все глас насън за теб
Онази, която изостави, превръщайки я в "момичето със счупената усмивка".
Тя ти обеща и така направи.
Все още седи на същото място. ...
Денят във шепата на Бог се свива
и става малък, малък, малък.
Умората и вярата се сливат
във битката за следващия залък.
Все по-студено. И притиска зимата ...
Дали ще се завърнем по-потребни
по жиците превърнали се в струни
и цялото богатство ще е време,
защото ще се харчи помежду ни,
на нотите в отвесните чертички, ...
- Не, нямаме свободни стаи, всичките са заети – каза на сносен английски рецепционистът.
Германчетата унило провесиха носове. Това беше третият и последен хотел в малкото погранично градче, където им отказваха. Те бяха златокоси и синеоки, красиви с една чуждоземна хубост, може би това трогна мъжа з ...
Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет. ...
В живота си ще срещнеш хора различни,
добри други лоши, едни ярки а други безлични.
Повече от тях ще ти подадат в нужда ръка,
когато паднал си да изправиш своята снага.
В живота си ще срещнеш много жени, ...