Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли тази дума аз да изрека?
Боли ме от фалшива обич, а сълзите ми се стичат пак като река.
Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли с любовта си да се разделя?
Обичала съм чак до лудост и тази лудост пак над мене надделя.
Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли очите ти прекрасни ...
Всякя твоя дума бе за мен една добре обмислена лъжа.
Не мога да простя, боли ме, а ти съсипа и последната моя мечта.
Казваш нежни думи - пак лъжи.
Казваш ти прости ми - но боли.
Извиняваш се, но знаеш ли поне защо? ...
В днешния забързан и динамичен, материален свят, Земята се върти около един
единствен идеал - парите. Много хора са тотално заслепени от блясъла им, че
забравят за духовното си осъвършенстване и издигане. Аз искам да видя един свят
без лъжи и измами, но найвече искам да зърна истинската същност на х ...
Предателството е едно ужасно нещо, което за съжаление сме принудени да преживеем
много често. Предателството има много и различни аспекти, кои от кои по-ужасни.
Човек предава приятел, принципите си, семейството, любовта на своя живот,
подведен от лъжливи изкушения, които ни биват предлагани. Да бъде ...
- Господи! – успя да изрече и се свлече до едно дърво на студената земя. – Това не е възможно… когато вчера те видях…
Той вдигна ръка и я прекъсна:
- Вчера ти ме гледаше с твоите очи…
- Ти не изглеждаше така…
- Изглеждах така, както винаги съм изглеждал. Опитай се да си спомниш. Вчера не беше толков ...
Аз не зная дали е любов!
Само знам, че когато те няма
всяка дума превръща се в зов,
всеки поглед към друг, във измяна.
И единствено с теб се усещам най-жива, ...
Сякаш съм сестра на вятъра,
все се стряскам от тишината.
Заслушвам се да чуя неочаквано
тихи стъпки - твоите в тъмнината.
Сякаш съм само сянка на някого... ...
Стъпва болката в света ми безчувствен.
И тъй студена е кръвта ми пролята
в името на подвиг - лъжлив и изкуствен,
в името на идея - утопична и прокълната.
Не виждаш в очите ми искрите ...
Странно творение на природата е щуреца. Ден и нощ непрекъснато свири. Живее безгрижно и не мисли за утрешния ден... Трудът е за мравките, а свирнята - дар божи за Щуреца.
Така безгрижно, като щурец си свиреше и живееше Кадри ...
Приятелство ни свързва, приятелство ни пак дели:
обич има между нас. Ще устоим ли аз и ти?
Имам нужда аз от теб, имаш нужда ти от мен.
Непокорни сме, но пак се търсим нощ и ден.
Приятели да си останем, приятели за вечни времена. ...
МИО МЕКИЧАРО
Мио Мекичаро беше сам самичък. Сиромах македонец, попаднал у Враца след събитията. Беше работлив човек и помагаше на хлебаря Лазар Македонецо. Нощно време ловеше маята и сутрин, когато тестото беше готово, Лазар ...
Празна стая, гробна тишина и непрогледен мрак,
догарят свещи, чаши непокътнати...
Стоя сама и се питам: "Защо ли пак?",
нямя никой, никой не дойде,
дори и не почука на вратата, ...
Сънувах те и в съня ми ти героят беше,
сънувах те и в съня ми ти до мен лежеше,
лицето ти прекрасно, мило, аз галех го с ръка,
очите ти жадно гледаха към мен,
а аз исках да останем все така. ...
Едва ли има човек, който е останал равнодушен пред една картина от
миналото. Жената с двете лепти(стотинки). Знаете ли, коя е тя? Запознайте се.
Бавно и колебливо се приближаваше в храма, сякаш не искаше никой да я забележи.
Притиснена, развълнувана, със силно биещо сърце, тя здраво стискаше нещо в
...
Затвори очите си!
Навън е ден, но ти затвори очите си и ела, за да помечтая с теб. Открадни ми, открадни ме, открадни ни. Вземи всичо, което не сме аз и ти и го хвърли някъде назад, някъде, където ще го забравим. Нека остане ...
След дълга пустош и тъга,
след дълги нощи, изпълнени с мъгла,
след силната болка в моята душа,
след безспирните сълзи, проляти в нощтта,
ти дойде, спаси ме и върна радостта! ...
Кристални блянове разбиват
се във каменното ти сърце...
От гласа студен тръпки ме побиват.
Безразличието се чертае на твоето лице.
Безмълвие и ледена стена ...
Там, където детската си искреност оставих.
Там, където бях и уличница и светиня.
Този, който истински обичах и мамих.
Този, за който бях и кралица и просякиня.
Давеща се някога в безкрайното му море - ...