Няма утеха.
Празен е храма
И камбаната вече в казан за ракия проплаква.
Всичко ти взеха,
Чаша очаква ...

Най страшна ми е самотата.
Без любов, без смисъл е света.
Загивам щом обръгне ми душата,
загивам щом я няма любовта.
А вятърът? Вятърът прецака всичко! ...

Заслужена почивка ​​​​
или просторна самота?
Престорената усмивка
признак ли е на тъга?
Разходка без причина ...

Пропукаха се червените слънца,
изпивайки утрото до дъно,
със своите непокълнали зрънца,
изпръхнали под облака безшумно.
Заплакали в скута на пролетта ...

Доктор Сунг Хо беше благодарен за услугата, която самия Чунг Хе му оказваше. Не беше малко - особено в момент като този, тъй като самият Сунг Хо беше преминал през Ада, за да се измъкне от ситуацията, в която беше. Определено помнеше онези дни, в които двамата със Чин Хае извършваха манипулациите. Т ...

В очите му спеше най-тъмното синьо
и куп ситни рачета крачеха в тях.
Аз даже не помня кога си замина...
Но с него си тръгна и детският смях.
От мрак разболяха се всички усмивки, ...

Хлапашки вятърът флиртува
в напъпилите ябълкови клони,
опил се от зеленина танцува
в сянката на стройните тополи.
Сякаш плуват в небесния вир ...

Защо приемаме смъртта с трагичност?
Нима покойникът не се е отървал,
сменил очаквания да е личност,
с крила на ангел – чист, красив и бял?
От хорско дребнотемие избягал, ...

В утробата черна на нощта,
отпусна се тихо света.
Вървя сама по безлюдната улица.
Вятър прегръща моята снага.
Замръзнали листа сочат път към дома. ...

Искам да стана шофьор
и като татко - монтьор.
Сам кола ще си направя,
много неща ще и поставя.
Ще я карам по шосето, ...

Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...

К'во ми скачаш,
к'во набираш.
Как откачаш,
пак филмираш.
Влизаш в роля ...

Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...

Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...

Зимата си отива, пролетта още я няма Слънцето е като женска усмивка – грее, но не топли…
После ще е лято. И ще се оплакваме от жегата, разбира се.
Затова са четири сезона – вечно да сме недоволни.
Ако пък беше само един…
Какво мърморене щеше да е… ...

Потъвам в твоите очи
Потъвам в твоите очи
и светлината им за мен изгрява.
Докосват чувствата мечти
и всичко друго безразлично става. ...

Как угасва прекрасният залез,
като край на приказка вълшебна,
с дъга от слънчеви отблясъци -
пурпурно-златни, виолетови ...
След чудния залез идва нощта - ...

Моят малък син навън играе,
пролетно лицето му сияе,
златен лъч, през клоните зелени,
го гали ласкаво с очи засмени.
Рисуват детските ръчички, ...

В подземието на човека
всички улици водят
към безпътица
и кръстопътищата ни
раняват с разминаването си, ...

Как ще ме убедиш, че си този, който ще ме обича такава - луда и на моменти досадна? Как ще ме убедиш, че ще чуеш всяка моя дума, която ти кажа и нещата, които не ти казвам? Как ще ме убедиш, че ти си този, който ще остане спокоен при поредната ми женска "драма"? Как ще ме убедиш, че ще ме подкрепяш ...

Във пространството се вихря и изчезвам – римен мъж.
Ако болката ми стихне, ще отлитна изведнъж.
Трупам тежки мелодрами и изливам ги във стих.
Мисля колко груби рани и измами аз простих.
Колко млади дами гоних по различни градове ...

Не го наричам неочаквано,
не беше, но и честно не е...
Не го наричам поучително,
не беше... и все още не е...
Ще го наричам - раздирателно, ...

Веднъж в едно казино
съзрях една жена
с костюмче ярко синьо
и с гъвкава снага.
Харесвах униформи ...

Измислена е тази светлина,
натрапена сигнално във очите.
Пресява светлосенки на вина
и мозъци зомбира непокрити.
Пробита, язовирната стена ...

Денят на лъжата взе, че дойде!
Честит празник, господа политици!
Политикът мами народа, за да яде,
не се спирате пред нищо, циници!
Какви са тези дълги носове, ...

Къщичка за птици
Отлитат сиви дните, застудява...
над нервите и клатещите жици –
в небето на ноември се смаляват,
като тъга по прелетните птици. ...

Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена – ...

Аз виждам слънце даже през нощта
и черногледството не ми се нрави.
Едва не се научих да летя!
Понякога прохождам на жарава!
И силно, силно вярвам – има Бог! ...

И сякаш за последно се сбогувам с Март...
и моята магия си отива с него.
И сякаш целия облян от пролет свят,
остава в тъмната страна на своето его.
И мисля си, че ей сега ще завали, ...

Когато сбръчкана ръка,
усмивка детска уловила,
хвърчило спретва, хей така
топи в небесното мастило
перо от жерав – снежнобял, ...

Настъпи влажна пролет, не достигна
до пролетта обзела моя спомен.
Животът непристъпно ми намигна,
залости ме в бездомния си ромон.
Заключих силуета си в мечтите ...

Видях го снощи. Седеше на бордюра под уличната лампа, вторачил се в агонията на една нощна пеперуда. Беше облечен прилично, но толкова слаб сякаш всеки момент ще се разпадне. Доближих и сянката ми се проточи над него. Дори и не повдигна глава.
- Би ли се преместил, защото сянката ти ми тежи.
Усмихна ...

Бяха се развели, а няколко месеца след това той беше починал от инфаркт*. Тя си мислеше, че е защото не е могъл да живее без нея. Какво разбира оная фукла с гримираните като на бухал очи от грижи за мъж? А той, старши научният сътрудник, докторът на философските науки Пенко Пастърмаков, така да си и ...

Циганска любов
Във филма циганска любов,
неземна, волна и красива,
и в нея ритъм страстен, нов
и свобода недостижима. ...