Бях ти ръчен часовник на китката,
гледан само когато потрябва.
Щом получиш каквото си искала,
продължаваш си пътя нататък.
Днес тиктакам сред мрак в чекмеджето, ...
Опитвам се да имам две ръце,
а не крила на волна птица.
Разбирам, че е глупаво сърцето ми,
защото все химерите обича.
Вменявам си, че всичко е илюзия. ...
Научих се от облаци, дъждовен сал да направя.
По небосвода ярък, песента на рибите да открия.
Че дъждът е бяла послушница, с броеница на Богородица.
Научих се от дървесните нимфей, че от дъх до пръст
сме временни. ...
Нямам време за думи без смисъл
и за хора без светлина и мисъл.
Нямам нужда от ненужни вещи,
и да нося чуждо бреме на плещи.
Нямам време за битки и за борби, ...
Сатенени чаршафи - жива скука.
И купчинка дантели - примка сякаш.
И ароматна свещ свенливо пука...
Ти мен ли, друга някоя ли чакаш?
И виното студено е и бяло, ...
Вземи си за спомен фуркета забравен -
в най-долното чекмедже.
Косата ми млада дъхти на ливада,
свободно я пуснах да си расте.
От шала копринен издърпай си нишка - ...
Преглътнахме, че „Босия“ гладувал...
И кралството потъна в махмурлук.
Гладът за правда не възтържествува –
доказа го излишният суджук.
Крещяха лозунг изборен, победно – ...
Хей, детенце мило с телефон в ръце
вънка слънце грее, даже е 3D.
Зная, че модерни са – форуми и блог,
но човек живее в свят красив, широк.
Той не се побира в клауд или на диск ...
Стихия си, когато ме целуваш -
настръхва смело цялата ми гръд.
Страстта в немирни капчици доплува
до слабите места на мойта плът.
Жадувам устните ти... Непрестанно ...
ПЪТЕКАТА КЪМ ХРАМА
Не мога да спечеля от лъжа –
измамата и пет пари не струва.
Но хвърля ли в браздите от ръжта –
знам – мравешкото царство ще пирува. ...
В стаята сами сме, а навън е вече ден,
как неусетно времето минава,питам се аз?!
Навън е вече ден, работа ни чака, а аз тихо сгушена
в теб стоя и питам се: "кога ли ще се събудиш сега?
И изведнъж отваряш очи, каква изненада и бавно потъвам в синия ...
Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.
И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.
Понякога е мила, спокойна... сговорчива... ...
Плачеш ли с алени сълзи и ти като мене?
Пламък от свещ аз видях как скръбта приютява.
Може би чувствал си болка в сърцето ранено.
Мъдрият дъжд свойте капки в сълзите вселява.
Знам и какво е с душата да скачате в бездна. ...
Този свят побърка се съвсем!
Всеки гони своята реалност
и попаднал в един абсурден плен
на обсебващата виртуалност.
Обградени от илюзии и от измами, ...
Тишината в разгара на лятото,
изглежда някак така неприсъща.
Няма ли глас и птица от ятото,
сякаш бездомна, без гнездо за къща.
Свирят щурците в акорд от мажор, ...
Душата не познава недоимък,
тя не е неграмотно същество.
Душата не живее в схлупени колиби,
а жадува крайморско блаженство.
Когато стане дума за сърцето, ...
Чувстваш ли ме в тази тъмна нощ,
как сред сенките към теб се приближавам?
Следват ме и демони, най-лошите.
Само мъст и гняв са ми останали.
Бавно се прокрадвам и не бързам. ...
Спи България слаба, обезчестена,
само надеждата духа ни крепи.
Цялата държава е опропастена,
а народът знае само да търпи.
Уви, ще бъде грабен цял живот, ...
Невинна съм, в сърцето си го зная.
Добра до болка е във мен душата.
Но някак си успя да ме омая,
за миг ми завъртя главата.
Не съм си падала по лоши, ...
Свиреше вечер едно голямо момче.
Под една улична лампма. Не много голяма.
От своя акордеон мелодиите сякаш тъчеше
Насред алея, в светлина от лампи обляна.
Тълпата минаваше, някои танцуваха. ...
Лутам ли се между това да бъда горда дама,
която не запълва тази празнота, настанила се в нейната душа,
или да бъда просто щастлива жена,
която неспирно да гледа живота от красивата страна...
Ако мога аз да съм дъжда, ...